shkolakz.ru   1 2 3 ... 22 23

ЧЕТЯЩИЯТ ЧОВЕК

Щом наближихме Рафаел Юсупов и Сергей Селиверстов, аз се провикнах:

- Струва ми се, че видяхме Статуята на четящия човек. Трябва да направим видеозапис при максимално увеличение, а за целта ни е нужен статив.

- А под нея са най-важните златни плочи на лемурийците, вър­ху които са записани „истинските знания", способни да преобър­нат живота на човечеството из основи - не се сдържа Селиверс­тов.

- Къде са останалите якове? Само нашият е тук-заозъртах се аз.

- С говедаря са по пътечката и ще ни чакат в долината при реката - отговори Рафаел Юсупов.

- По време на поход не бива да се разпиляваме - смръщих се аз. - Добре де! Хайде да отидем там, където току-що бяхме с Ра­вил.

Докато пълзяхме нагоре по склона, в главата ми изплуваха ду­мите, изречени от старшия човек в пещерата на Харати и от Аста-ман. Според тях Статуята на четящия човек привличала към себе си облаците и затова малцина са успели да я видят. Той самият (старшият човек), посетил навремето свещения Кайлас като пок­лонник, не е имал късмета да я види.

- Шефе, закъде така си се разбързал. Дори якът не се справя -примоли се Селиверстов.

- Страхувам се, че някой облак ще закрие статуята - отгово­рих аз и продължих нагоре, без да забавям темпото.

Нима това е същият онзи Четящ човек

Като стигнахме до подходящото място, забихме статива и нап­равихме снимки с максимално увеличение. После започнах да ри­сувам, поглеждайки в окуляра на видеокамерата. Съвсем ясно се виждаше грамадната статуя на човек в позата на Буца.

За съжаление видимостта във високите планини, когато сенки­те са черни, а полусенките почти не се различават, не даваше въз­можност да разгледаме детайлите. Надявах се на компютърната обработка на снимките. Но и с просто око се виждаше, че главата на грамадния човек е наклонена напред, сякаш той четеше книга, положена на коленете му. Статуята се намираше върху постамент с десетки стъпала или по-скоро на върха на стъпаловидна пира­мида, обърната с лице на изток. Разстоянието до нея беше приб­лизително около 25-30 км. Оценихме размера й на не по-малко от 10-12-етажна сграда.


Селиверстов над­зърна в окуляра на видеокамерата и про­мълви;

- Лицето на този човек е обърнато на изток. И той гледа на изток като египетския сфинкс. Бих го наре­къл тибетския сфинкс.

- Е, Сергей Ана-толиевич, грешите! Сфинксът е нещо дру­го. Главата му е чо­вешка, тялото е на лъв, а тук е изобразен

естествено седящ чо­век, който чете книга -възрази Равил.

- А сфинксът какво е? - внезапно се наежи Селиверстов. - Не зна­еш, нали?

- Ами, не зная...

- Отговарям - Се­ливерстов гордо вдиг­на глава. - Сфинксът е загадката на вековете. Ясно ли е?

- Не, не съвсем -сконфузи се Равил.

- Всички загадки на вековете гледат на из­ток. Накъде гледа еги­петският сфинкс? На изток. Накъде е обър­нат Четящият човек? Също на изток. Какъв е изводът? - Селивер­стов лукаво присви очи.

- Какъв?

- Всички загадъчни древни монументи, ко­ито гледат на изток, се наричат сфинксове.

- Защо така реши? - недоверчиво избобо-ти Рафаел Юсупов.

- Защото на изток има нещо особено -Селиверстов възбудено свали бейзболната си шапка. - Египетският сфинкс не гледа просто на изток, а към Града на боговете, където се намира Ста­туята на четящия човек. Тя от своя страна символизира съкро­вищницата на древните знания, записани върху златните плочи на лемурийците. А Четящият човек също гледа на изток, тоест към Тихия океан, където някога е била разположена древната Лему-рия - най-развитата цивилизахщя в историята на нашата планета, чиито знания не са изчезнали, а се пазят върху златните плочи за потомци, по-умни и по-добри от нас. Четящият човек сочи откъде са дошли знанията. И така, обощавам - египетският сфинкс гледа към Четящия човек, а той съзерцава потъналата Лемурия.

- А каква връзка има всичко това с факта, че ти нарече Четя­щия човек тибетски сфинкс? - намръщи се Рафаел Юсупов.

- Сфинксът... - Селиверстов се замисли за миг - сфинксът е символ на мъдростта, а нима Четящият човек не я олицетворява? Затова го нарекох тибетски сфинкс.


- Аха, ясно... - в един глас отвърнаха Рафаел и Равил.

- Не ми излиза от главата - намесих се в спора им - разгово­рът с пазителите на загадъчната пещера на Харати в Непал. Аста-ман и старшият човек твърдяха, че в нея се съхраняват златните плочи на лемурийците. Но те подчертаваха също, че онези плочи, върху които са записани главните знания на древността, се нами­рат в Тибет, в района на Кайлас, а мястото е обозначено чрез Ста­туята на четящия човек.

- Тъй че, господа - Селиверстов тържествено посочи към ста­туята, - съзерцавайте, моля, основната съкровищница на древни­те знания върху Земята.

- Старшият човек каза също - продължих аз, - че тук някъде се намира и вторият вход към подземията на Кайлас и че през пос­ледните 2000 години никой не е влизал там...

- Приближава облак - прекъсна ме Равил, който гледаше през окуляра на видеокамерата.

- Интересно дали статуята ще го привлече, както твърдеше старшият човек - пророни Рафаел Юсупов.

- Равил, дай да погледна! Включи, моля те, видеокамерата -казах аз.

През окуляра се виждаше как облакът приближава към статуя­та и постепенно я закрива. Нима тя наистина ги привлича?

Той чете с ръцете

Облакът беше затулил слънцето. В този момент видях, че ха­рактерните за високите планини черни сенки върху статуята за­почнаха да избледняват. Появиха се полусенки, а заедно с тях ста­наха по-видими и отчетливи и някои детайли от статуята. Това продължи само няколко секунди, но успях да се убедя със собст­вените си очи, че Четящият човек в позата на Буда държи на коле­нете си нещо, което не е книга. Не! Върху коленете му не лежеше книга, а голяма плоча! Четящият човек седеше, положил ръце вър­ху нея!

- Чете плочата с ръцете си! - възкликнах аз, докато наблюда­вах как облакът закрива статуята.

Изпреварвайки събитията, ще ви кажа, че направената след време компютърна об­работка на видеозаписите потвърди, че Четящият човек държи върху коленете си плоча, а дланите на ръцете му лежат върху нея.


Облакът се беше закачил за статуята и нямаше никак­во намерение да се маха от­там.

- Как ни провървя само! Не е за вярване, че успяхме да я видим - въздъхнах аз. -Сигурно Бог ни дойде на по­мощ! Моля те, Равил, пази видеокасетата като зеницата на окото си, моля те.

- Разбира се, шефе.

- Любопитното е, че Четящият човек чете с дланите си. Механизмът едва ли е разбираем за нас, но изглежда е съществувал и... вероятно ще съществува. Впрочем старшият човек, разказвайки за златните плочи в пеще­рата на Харати, спомена, че и тях ги четат така. Информацията сякаш сама се прехвърля през ръцете в мозъка.

- Не можем да изключим и вероятността, че древните са има­ли високоразвити екстрасензорни способности и че начинът им на писане е бил коренно различен - добави Рафаел Юсупов. - На­пълно възможно е например записите да са се осъществявали с помощта на биополетата, които изпускат човешките ръце, и да са били фиксирани в метала на атомно ниво. „Прочитането" изглеж­да също е ставало чрез биополетата. Глупаво е да се надяваме, че върху златните плочи на лемурийците ще видим обичайните бук-ви или йероглифи.

- Съратникът на Николай Рьорих - Осендовски разказва, че в една от тайните пещери посветени хора са разчитали златни пло­чи, като са ги дохшрали до главите си - отбелязах аз.

- Биополетата се излъчват и от ръцете, и от главата - продъл­жи мисълта ми Рафаел Юсупов. - Струва ми се обаче, че четене­то с ръце е основен метод за получаване на информация от злат­ните плочи. Ненапразно Четяпщят човек е положил ръцете си вър­ху плочата, а не я държи до главата си. А точно тук... се намират главните златни плочи на целия свят.

- Ех, ако можехме да ги зърнем! - шумно въздъхна Селиверстов.

Психоенергийната бариера пред Четящия човек

- Ха! - възкликна Юсупов. - Те да не би да са струпани около нея? Вероятно най-важните от тях се намират в дълбоко подзе­мие или под пирамидата, на върха на която е Четящият човек.


- Помните ли думите на старшия човек, че съществуват три входа към подземията на Кайлас. И че вторият е разположен бли­зо до статуята. Той спомена тогава, че вече 2000 години никой не е влизал през този вход. Всеки, приближил се до него, е заплашен със смърт. Огледалото на царя на смъртта Яма го убива...

- Защо?

- Огледалото изглежда е способ­но да убие човек чрез сгъстеното вре­ме, но по мои изчисления то се на­мира прекалено далеч. Поне оттук пътят към статуята не минава през Долината на смъртта, която е свър­зана с Огледалото на царя на смърт­та Яма. Защо тогава старшият човек каза, че непослушните ги убива ог­ледалото на Яма?

- Шефе, я покажи къде според теб се намират Долината на смъртта и ог­ледалото на Яма - помоли Равил.

- Огледалото трябва да е тук - по­сочих с пръст на картата, - а Статуя­та на четящия човек - тук. Между тях има около 15 километра.

- М-да... - замисли се Равил.

- Може би - продължих разсъж­денията си аз, - хората, които се стре­мят да проникнат в подземията на Кайлас през втория вход, задължи­телно трябва да минат през съда на съвестта и пред Огледалото на царя на смъртта Яма, тоест да навлязат през Долината на смъртта. Но дори ако човек издържи този изпит и се приближи към статуята, там го чака психоенергийна бариера, която е нес­равнимо по-мощна от пещерата на Харати и пропуска само кристално чисти, почти богоподобни хора. За съжаление сред съвременниците ни няма такива.

- Кой знае, всичко е възможно -неволно потръпна Рафаел.

- Може би в това подземие заедно с най-важните златни плочи пребивават в състояние на сомати 10-12-метрови лемурийщ!, чи­ито невероятно мощни души не бездействат, а живеят активно. Те анализират мислите на хората, посещаващи района на свещената планина, и преценяват тяхната духовност. Та нали на тях, прили-чапщте на мъртъвци лемурийци, е възложена охраната на най-важните знания, открити на нашата планета. Царството на мърт­вите ги защитава.


Съкровищница на знания

- И ето че атлантите, по-скоро един от тях е получил навреме­то достъп до главните златни плочи, след което е започнал раз­цветът на тяхната цивилизация - вметна Селиверстов.

- Сигурно и сред нас, арийците, когато изчезнат завистта! и ал­чността, несъмнено ще се появи човек, който ще получи достъп до тях - продумах тихо. - Но кога ли ще стане това?

Настъпи мълчание. Всички гледаха към Статуята на четящия човек, за която безнадеждно се бе закачил облакът. Очертанията на пирамидата обаче се виждаха съвсем ясно.

- Странно, „нашият" як също гледа натам - прекъсна мълча­нието Равил.

Слизайки по хълма, аз се обърнах още веднъж към легендар­ната статуя. Разбирах, че няма да се опитваме да стигнем до вто­рия вход - още не му беше дошло времето.

А приключенията? Те ш;яха да продължат.


КАМБАНАТА

Заедно с „нашия" як заслизахме по пътеката.

- Хайде, миличък! - повтаряше Селиверстов и приятелски го потупваше.

Когато слязохме в низината, изведнъж отдясно зърнах нещо познато. Да не би да ми се е сторило? Якът също спря като зако­ван. Отстъпих няколко крачки назад и се загледах в пролуката между него и Селиверстов.

- Мръдни, Сергей, не си прозрачен!

Все гледах натам, но виждах само облаци. Мобилизирах под­съзнанието си, защото разбирах, че то е отреагирало по-бързо от съзнанието. Дори, струва ми се, се надух като пуяк. Постепенно някъде отвътре възникнаха образи, започнаха да се конкретизи­рат и в крайна сметка въображението ми нарисува средновековен замък с крепостни стени и камбани. Лъхна на нещо православно.

- Приятели, не видяхте ли там средновековен замък?

- Какво ти става, шефе?!

Стоях и продължавах да се вглеждам в пролуката между ти­бетските хълмове. След няколко минути Селиверстов деликатно подхвърли:

- Предлагам да тръгваме. Якът се изнерви, няма и трева, само пясък и камъни.


- Сега, сега...

Удължавах времето, сякаш очаквах... неизвестно какво. „Виж ти, вярата ми в силата на подсъзнанието не е угаснала. Обратно -тук сякаш се е изострила", отбелязах си наум.

Каменната камбана

В същия миг облаците леко се изместиха и в пролуката между хълмовете се появи като от приказките невероятна по размери камбана - цилиндрична, с овален връх. На „темето" й имаше две стъпала, над които се намираше конусовидно разширение, плав­но преминаваше в цилиндър.

- Каменна камбана! - изревах аз. - Ето я!

Всички наизваждаха фотоапаратите си. Равил грабна видеока­мерата и като погледна през окуляра, на свой ред извика:

- Камбаните са две!

Спогледахме се и вече с невъоръжено око забелязахме близо до първата камбана върха и на втората. Докато ги рисувах, се вглеждах във всеки детайл. Постепенно очите ми започнаха да различават отляво на камбаните някаква конструкция.

- Не мога да разбера какви са странните пирамиди, които пре­минават в дъгообразна конструкция? - прошепнах аз, едва пом­ръдвайки замръзналите си устни. - Мъглата ми пречи.

Въпреки че не можахме да разгледаме добре конструкцията, прилепена до ясно очертаните камбани, все пак успях да я скици-рам. Оказа се, че огромна каменна дъга се допира с двата си края до две стъпаловидни пирамиди.

- Каква сложна конструкция! - с удивление разглеждах рисун­ката. - Какво ли е предназначението й?

- Несъмнено изкривява пространството - произнесе Рафаел.

- Между другото, сигурно влияе и върху времето. Дъгообразната й част страшно напомня за огледалото на Козирев.

- Искам да разбера - Селиверство вирна глава - с каква цел тук са изкривявали пространството и са променяли хода на вре­мето? Какво са искали да постигнат?

Въпросите на Селиверстов останаха без отговор.

Звукът на камбаните

В този момент ми хрумна, че може би древните учени са има­ли познания за пространството като физическа реалност, И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки.


и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че си­гурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят вър­ху хода му, като са изг­раждали гигантски ка­менни съоръжения.

Вече ясно осъзнавах, че веществото е изкриве­но пространство, в кое­то времето е спряло, а енергията - изкривено пространство, в което обаче времето тече. Раз­бирах, че в Града на боговете древните учени са създавали някак­ви вещества и различни видове енергия с помощта на забележителни каменни конструкции. Но какви са били те? И за какво са служели?

Не ми даваше мира мисълта, че тук е било създадено нещо грандиозно и величествено. Но от какво? И от кого? Седнах на земята и се усетих съвсем-съвсем мъничък. Какво биха могли да означават тези камбани? Едва ли са ги построили за красота?! Ако предположим, че изкривяват пространството под формата на камбана..., но за какво е било нужно това - за създаването на камбаноподобно вещество? Или на камбаноподобна енергия? И защо камбаната е толкова грамадна? Та нали размерът на ато­мите...

В края на краищата окончателно се обърках. Това свещено мяс­то, където по волята на съдбата бяхме попаднали, беще обвито с безброй тайни. Древни тайни... Усещах, че аз - обикновеният три­измерен руснак с невзрачната татарска фамилия Мулдашев - не мога да разбера замисъла на древните хора, не осъзнавам дълбо­чината на познанията им и не схващам прилаганите от тях техно­логични принщ1пи. Беше ми позволено единствено да зърна ле­гендарния Град на боговете и да... изграждам хипотези за предназначението му.

Тогава, излегнал се върху тибетския пясък, не знаех, че съвсем скоро ние, руските уче­ни, внезапно ще повдигнем за­весата на древната тайна и до­ри ще се изплашим, че сме я разбрали.

- Шефе, я чуй - гласът на Ра-вил Мирхайдаров прекъсна мислите ми. Обърнах се и пог­леднах към него - и той наб­людаваше камбаните. - Струва ми се, че разпространените в по­вечето религии камбани са взети от Града на боговете. Били са създадени по подобие на тибетскит - Равил ги посочи. - Според мен камбаната не само възпроизвежда звуци, а по-скоро е фигуpa, която изкривява пространството и концентрира около себе си онези фини енергии, които предизвикват у хората благопристой­ни и богоутвърждаващи емоции. Те се разпространяват чрез зву­ците, издавани от камбаната, и сякаш призовават хората да се обър­нат към Бога.


- Сигурно си прав - отвърнах аз и се надигнах от земята.

- Ако навлезем в периметъра на ей онази дъгообразна конст­рукция, която най-вероятно е огледало на времето, сигурно ще преживеем живота си мигновено и ще изгорим - вметна Селиверстов.

- Градът на боговете е създаден само за посветените - въздъх­на Равил.

- Да тръгваме, момчета - изкомандвах аз.



<< предыдущая страница   следующая страница >>