shkolakz.ru   1 ... 20 21 22 23

И в този момент Лан-Вин-Е, вече пиян, запя на руски „Выходила на берег Катюша..." И започна да си спомня годините, пре­карани в Московския държавен университет, почти без акцент про­изнасяйки руските думи.

Ние всички се ус­михвахме приветли­во.

Когато пресякохме границата с Непал и автобусът ни докара до равнината, Сели-верстов въздъхна:

- Ох! Колко е гъст въздухът! Ако си пое­ма дълбоко въздух, може да ми се пръснат дробовете. Това не ви е Вечният континент! В столицата на Непал беше горещо и влажно. Ходехме по шорти и понякога поглеждахме своите кльощави и натъртени крака. Сто­махът ми с всеки изминал ден ме болеше все по-слабо. А аз гле­дах цивилизацията със съвсем други, малко чужди очи.

Приблизително на 2 часа се раздаваше нечий глас, най-често на Рафаел Гаязович Юсупов:

- Е, момчета, да похапнем, а?!

И ние отново отивахме в някое евтино ресторантче, за да хап­нем. Докато поглъщах храната, с удоволствие наблюдавах лица­та на момчетата. Не, те не просто се радваха на изобилието на храна - радваха се, че са успели да издържат тежките и, бих казал, смъртоносни изпитания, и да видят легендарния Град на боговете или Града на живота. Както и да разберат твърде много неща в този живот. А Лицето на Рафаел Юсупов просто сияеше.

Скоро самолетът ни кацна в Москва.

На летище Шереметиево-2 Сергей Селиверстов се просълзи, коленичи и целуна гранитния под:

- Земя! Руска земя!

На изхода видяхме нашите приятели, дошли да ни посрещ­нат: Ирина Казмина, Татяна Драпеко и Юрий Василиев. Прегър­нахме се, качихме се в колата, пристигнахме в дома на Ирина Казмина и празнувахме, празнувахме, празнувахме.

Аз се опитвах да разказ­вам нещо, но все не се по­лучаваше - тук всичко ми изглеждаше някак си чуж­до. И само топлите очи на приятелите ме връщаха към живота. Колкото и странно да е, все още бях там, в Града на боговете.

След това самолетът ни докара в родната Уфа.


Пак ни посрещнаха, по­дадоха ни по чаша водка и ние вдигнахме невъобразим шум, дрънкайки глупости. За Града на боговете гово­рихме малко - темата беше твърде свята.

Колата спря пред входа на моя дом. Вкъщи ме чака­ше жена ми - Татяна.

Излизайки от колата, спрях за миг. Спомних си, че Таня се беше научила да спи два пъти дневно.Тя има­ше прекрасна нервна систе­ма, никога не страдаше от безсъние. След като.се при­береше от работа около се­дем вечерта, пиеше чай и ля­гаше да спи до 11-12, след което ставаше и приготвя­ше вечеря, защото знаеше, че нейното момче е работяга и ще се прибере към три през нощта (тъй като той, за

съжаление, е сова) и ще поиска да хапне. А на този обречен работяга няма да му бъде вкусно да сърба чорбата сам, прегърнал ко­тарака.

Таня винаги ме чакаше и ние като нормално семейство вече­ряхме заедно в три през нощта. Предлагах: „Е, Таня, да налея ли по чашка?" и сърбах чорбата. Изяждах лакомо и нейните кюфте­та, като не забравях в края на вечерята, заемайки важната поза на татарски съпруг, да произнеса: „Хайде, Таня, прибери чиниите... моля те".

След това пиехме чай, разбира се, с пирог, който, честно каза­но, не обичам много, но го ям от чувство на патриотизъм. Други­те хора (когато си нося на работа), опитвайки домашния пирог, издават един и същ звук „м-м-м" и казват: „Какво тесто!"

Ето и сега, докато стоях пред входа, чувствах, че всеки момент ще се приближа до асансьора, ще натисна копчето, асансьорът шумно и вибрирайки ще спре на първия етаж и ще ме изкачи до моя апартамент, а вече пред вратата аз ще спра за момент, за да осъзная колко много ми се е искало да си бъда тук, вкъщи. На мен, съсипалия здравето си в прашните бури на Тибет и зажаднял да се прибере вкъщи.

Аз наистина влязох във входа, натиснах копчето на асансьора, той спря и ме изкачи до вратата на апартамента. Преди да позвъ­ня, се забавих миг-два. В главата ми прозвучаха думите на Юрий Иванович Василиев, произнесени на летище Шереметиево-2 при посрещането.

- Е, шефе, намерихте ли Града на боговете?

- Намерихме го, Юра, намерихме го - отвърнах му тогава.

- И какво представлява той?

Помня, че неочаквано и за мен самия отговорих:

- Матрица за живота на Земята.



<< предыдущая страница