shkolakz.ru 1 2 ... 21 22
ИВАН ВОЙНИКОВ





История

на българските държавни символи


2009 г.


Данни за автора:





Иван Гочев Войников, роден в гр.Стара Загора през 1976 г. С висше икономическо образование и задълбочени интереси в областта на историята на България – древна и средновековна, нова и най-нова история, история на Европа и Изтока, историята на българските герб, знаме и химн; теоретичната хералдика и гербовниците. Член на „Българското хералдическо и вексилологическо общество”.




СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ЧАСТ ПЪРВА – БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ

І. Гербове и хералдика

ІІ. Предхералдика в средновековна България

ІІІ. Българският герб в Западноевропейските гербовници (ХІІІ-ХVІІ в.)


ІV. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В ИЛИРСКИТЕ ГЕРБОВНИЦИ

V. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В НЕХЕРАЛДИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ ХVІ-ХVІІІ В.

VІ. Българският герб в „Стематографиите” на Витезович и Жефарович

VІІ. Българският герб в епохата на Възраждането

VІІІ. Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия

­ІХ. Българският герб 1878-1946

Х. ­Българскияг герб в периода 1946-1990


ЧАСТ ВТОРА – БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

І. Знамена и вексилология

ІІ. Българското знаме през средновековието

ІІІ. Българското знаме и унгарските коронационни знамена

ІV. Българското знаме ХV в. – 1878 г.

V. Българското знаме след 1878 г.

ЧАСТ ТРЕТА – БЪЛГАРСКИЯТ ХИМН


І. Национален химн

ІІ. Владетелски химн

БИБЛИОГРАФИЯ


ПРИЛОЖЕНИЯ











ПРЕДГОВОР



Символите най-общо могат да се определят като изображение или предмет, чрез които визуално се представя образ или понятие, съществуващ в съзнанието.1 Те са сред малкото неща от древността оцелели и до днес, въпреки превратностите, с които е изпълнена човешката история. Нещо повече, символите са били вечен спътник на човека.

Л.И.Тимофеев ги охарактеризира като: „предметен или словесен знак, условно изразяващ същността на явленията от определена гледна точка, която определя самия характер, качеството на символа (революционен, реакционен, религиозен)”2.

И.В.Гьоте смята, че симовът е единство на схема и алегория. Типичен пример за това е географския глобус, който едновременно се явава глобус (т.е. карта) и знак на света. Според него при възприемането на символа е невъзможно да се отдели схематичното от алегоричното.3

Поради своята важност, символите с течение на вековете са навлезли в почти всички дейности на хората. В частност това се отнася и за държавата, явяваща се вид организация на човешкото общество.

Развитието на държавните символи е в тясна връзка с духовното и материално-битово ниво на населението през даден период и в дадено географско място, с традициите, типа обществена организация, господстващата религия и др. В настоящето съществуват огромен брой неща, които могат да се определят като символи на дадена страна. Такива са гербът, знамето, химнът, официалните празници, ордените и медалите, паричните знаци, пощенските марки, националните спортни отбори и т.н.

Предмет на настоящото изследване ще са само тези символи, които вече са се наложили като знаци на държавите, а именно – герб, знаме и химн. Освен че разграничават отделните страни, те са материализиран израз на историята, традициите и ценостите на всеки народ. Още повече, че са и изначални, защото по някакъв начин се съдържат в останалите държавни символи.


За разлика от много страни, в България липсва цялостно изследване върху развитието на националната символика. В края на 2004 г. излезе книгата на Иван Иванов “Символите на България”, която е първият опит за обобщение на натрупания материал. Въпреки всичко обаче се срещат редица пропуски и преповтаряне на стари грешки, което отнема от книгата претенциите й за изчерпателност и задълбоченост.

Целта на настоящото изследване е да запълни доколкото е възможно празнотата в знанията, относно държавните символи. Това е опит за цялостна систематизация на натрупаните до момента знания и даването на нов поглед за развитието на българската държавна символика.



следующая страница >>