shkolakz.ru   1 2 3 4

Израйл и Юда преди и по времето на Арамейското нашествие

Конфронтацията на Северното царство със Сирийците. Политическото положение вече започва да се диктува от северните народи. Това са Сирия, Асирия и Вавилон. Египет, който е все още основната сила, вече няма почти никакво влияние.

Разделяне на държавите:

Царството на Давид и Соломон е върхово развитие на държавата. По-късно има царе, които се доближават до тях, но е за много по-кратко време. След смъртта на Соломон има натрупани проблеми, които водят до разпадането на държавата. Вече можем да говорим за северно царство и южно. Границата е минавала на около 20-25 км северно от Ерусалим. Първите десетилетия Юда доминира поради това че целият държавен апарат е там. Но по-късно поради по-голямата си територия Израйл придобива надмощие. Може би и поради по-удобния контакт с финикия. В Летописите има по-юдейски поглед. В книгата на Царете се говори по-открито за греховете на Давидовата династия. Фактът, че двете царства са най-големите врагове един за друг се отразява и в литературата им.

В Ерусалим се опитват да представят отделянето и като отделяне от благословенията на Яхве. Изоставят храма в Ерусалим. Но са вярвали, че има възможност за покаяние и връщане. Северното царството обвинява за всичко династията на Давид и Соломон. Те изтъкват лошите неща, които са вършели.

Датировка и хронология:

Съществуват някои проблеми в датировките и хронологията. Някъде има разминавания в годините. Има един определен шаблон, който книгата на царете използва при представянето на царете. Например 3Царе 14:21-31; 15:1. Използвана е почти при всички юдови и израйлеви царе. Някъде е непълна. Три основни елемента – 1.кога царува, 2.оценка на царуването, 3.указание за употребените книги (паралелна литература, от където авторът е черпел информация). Имаме едно синхронно отчитане, което стои до годините на съответния цар. Засичане спрямо царете на другото царство 3Царе15:1,2,9,10,25.


Проблемът е че тези синхронни данни които се дават, не винаги съвпадат с периода в които царят е царувал. Може би причина е двата типа отчитане на царете в древния свят. Първият тип е с годината на възкачването (частта от годината в която се е възкачил до началото на новата календарна година), а вторият е без годината на възкачването.

Има няколко сигурни дати, които са засечени с помощта на извънбиблейски източници.

853 г. Пр ХрБитката при Каркар - споменава се Ахав – сирийски източник

841 – Иуй плаща данък – сирийски източник (военен трибут)

806 – Йоас от Израйл – също трибут (сирийски

740 – Манаим от Израйл – също трибут (сирийски

732 – смъртта на Факея (сирийски

722 – завладяването на Самария от Асирийците – приключва

586 – падането на Ерусалим . Краят на царство Юдея


Войните между северното и южното царство

930-885 –

Почти сто години продължават тези войни. Ровоам вижда в Еровоам един бунтовник. В началото юда завладява части от северното царпствто. Там е войската.

926 г пр хр фараон Шешон І (Сисак). Застрашава района от юг и това води до затихване на конфликта между юда и Израйл. Той вече е провел поход срещу Соломон. В храма в Карнак е оставил надпис, от който личи, че е стигнал чак до Кармил. До времето на Асирийците военните походи не са били с цел да завладеят държавата, а да плячкосва, да събере средства и такси и е очаквал, че като се прибере да му се плащат данъци. (обирали са съкровищата на храма). Стига до Танах и Мегидо. Ерусалим не е споменат. Или се е движел по крайбрежната ивица, която е била по-богата. Или пък се е опитал, но не е успял да го завладее. От Библията разбираме, че е взел съкровища от ерусалим. Явно са му платили. Изглежда, че Египет не

В религиозно отношение Еровоам на север изгражда две светилища – в Дан и Ветил. Там поставя 2 златни телета като символ на Яхве. И провъзгласява тези светилища за държавни. Събира се данък за тях. Този елемент със златните телета, когато религиозният синкретизъм .... образът на златния телец като символ на поклонението на Яхве.


В Ерусалим в храма е поставен дори символът на една ханаанска богиня

В териториално отношение след разпадането на царството едомците се освобождават. Моавците се опитват, но не им стигат силите. Амонците се освобождават. На запад големите филистимски градове. Се отделят също. Накрая Израйл и Юда се превр в две отделни независими държави. Като Юда завладява част от територията на Израйл.

3царе15:9-15 Аса от Юдея защитава вярата в Яхве против идолопоклонството в Ерусалим. Има известна разлика в поклонението със Северното царство. В Южното царство от време на време има по-богобоязливи царе. Това ги запазва и като държава и като общност дори и след вавилонския плен. Юда е пазител на вярата в Яхве.

Юда след разпадането отново е разделена на 12 области

Династията на Амрий – (885-841)

Това е време в което Северното царство има по-добро икономическо и политическо управление. Това е една успешна династия.

Особености на периода:

Явното превъзходство от този момент нататък над Юда. Нарастващата сила на Арамейската държава.

Това е период на управление на способни държавници. Но поради заплахата от сирия от север не може да се развие напълно. Също пречи и религиозното напрежение. Царете отдалечават все повече народа от Яхве. Засилва се култът към Ваал. Неговата поява е наложена и лансирана от царския двор. За да има по-добър контакт с околните народи. Официалната религия трябва да е уеднаквена с тази на водещите народи, за да влезе държавата в голямата политика.

В околните страни на Амрий се гледа като основател на една нова държава в асирийски надписи е наречен бит Хумрий – домът на Амрий. В надпис от ........присвоил земите на...........

Още при бащата на Миса е завзел неговите земи, а впоследстие е подчинил Моавците.

Има много добри връзки с финикийците. Синът му Ахав се жени за дъщерята на финик цар. Възможности за много добри икономически....


Губи районите в трасЙордания. Дори е допуснал да има търговски представители на арамейците в неговата столица

Той премества столицата. Купува един хълм, укрепва го и строи Самария. Тя е свързана с важни пътища. Столицата е царски град – градът на Амрий. Подобно на Давид. Никое племе няма претенция към столицата.


Ахав:

Религиозна картина.

Вземането на финикийката Езавел за жена на царя има последици. Въвежда се поклонението на Ваал. Изгражда храм на Ваал в Самария. Провъзгласява Ваал за бог на северното царство. Появява се опозиция начело на която застава Илия. Има пророци на Ваал и пророци на Яхве. 3Царе18:3- разделение и в царския двор. Илия е първата фигура, която наистина започва да се бори срещу идолопоклонството. Битката се води на Кармил, това е разделителната линия между Финикия и.... така Илия проявява е една политическа претенция. Илия е един от малкото агресивни пророци


Династията на иуй (Йеху)

Тази династия прогонва тази на Амрий. Това е времето, когато израйл преживява най-голямото унижение от Сирия. Това е в началото на династията. След това обаче (8 век) Асирия се издига и оказва натиск върху Сирия. Това води до облекчаване състоянието на Израйл. Тогава вече окончателно се налага ханаанския начин на мислене. Винаги, когато са били добре икономически и политически, е имало голям духовен упадък.

Възкачване на Иуй – 841 година в Изнайл царува Йорам. Той подхваща борбата с Дамаск. Но без успех. На трона се качва Азаил (арамеец). Той тръгва срещу Йорам. Йорам е убит. Азаил поставя начело на войската Иуй. Бунт. Пророк назначен от Елисей помазва Иуй за цар. Той се отправя към долината Езраел. Убива Йорам и Охозия. Предлага да бъде избран за цар, но при условие да бъдат избити близките на царя. Целият му път до трона е осеян с кръв. Провежда една религиозна реформа. 4царе 10 глава. Избива вааловите пророци и разрушава храма им. Не се докладва по негово време да се е появил голям пророк. Но тези вътрешнополитически промени му пречат да воюва на север с Арамейците.


През 841 година Салманасар ІІІ провежда поход срещу Арамейците и завладява Дамаск. В един надпис се казва, че Салманасар е получил трибут от Иуй, от дома на Амрийй. От това време е и единствената рисунка на еврейски цар. На черния обелиск – Салманасар, пред него е коленичил Иуй, отзад е стражата и носят дарове. (пази се в Британския музей).

836 година Йоас е провъзгласен за цар след като Годолия (Готолия) 6 години царува в Ерусалим. Готолия е убита в двореца. Това възкачване става с един двоен завет – м-у Бог и Йоас и между бог и народа, а и между царя и народа. Реформи религиозни. Но въпреки реформите не престава навлизането на ханаански елементи в религията на евреите. Йоас е все още малък да царува, затова се образува регентски съвет под управлението на свещеника Йодай.

По времето на Йоас историята показва, че царете са се опитвали да определят управлението и развитието на действията в храма


Израйл и Юда по време на асирийското нашествие на запад:

Общ поглед върху периода

Каква е новата обстановка

Скоро след падането на династията на Йуй в Асирия започва раздвижване. Ашуринай V 784-745 – царува мирно. Асирия губи земи. Започват вътрешни размирици. Но се появява Таглат Паласар (феласар) ІІІ 744-727. Той започва една поредица от завоевания. Последователно подчинява Армения, Арпак и Харат(това не е сигурно). Стига до Сирия. За Израйл става много опасно. Асирия желае да се превърне в световно царство, като владее и Египет. За да стигне до там, трябва да мине през Палестина. Въпросът е на чия страна да застанат евреите.

Асирийците държат основно на 3 неща:

1.Асирийската държава е военна държава. Войската е от местни овчари, селяни и от покорените народи. Това е идеологията на държавата. Да се присъства на дадено място. Добре организирана армия. Войската е много добре въоръжена и оборудвана. Има технически нововъведения, които им дават . пехотни подразделения, въоръжени с копия лъкове и щитове. Железни брони на гърдите си и са се движели в затворени групи (трупи). Докато по това време се е използвала техниката на неорганизирания хаотичен бой. Мястото на тежките и бавноподвижни колесници се замества от тежко въоръжена кавалерия, която има за цел да пробива и обгражда противника.


Големите и добре обсадени градове са били почти непревземаеми. Асирийците изработват машини, които им помагат да превземат крепостите. Исая 5:26-29 се казва нещо подобно.

2.Систематичен терор над противника. Вероятно няма друг народ проявявал по-голямо насилие. Никой не е избивал така масово и не са измъчвали. А също има и големи депортации. Така няма опасност от въстание. Няма организация на етноса. Говори се за дране на хора, които са живи и то пред публика. Режели са носове, уши, .... народите предварително са се предавали, знаейки голямата жестокост и мощ (икономическа и военна)

3.Депортиране на населението в друга част на царството. Тази стъпка окончателно е пречупвала съпротивата на покорените народи.

(в Ерусалим след вавилонския плен се връщат по-бедни хора, и хора с много силно религиозно съзнание)

След падането на династията на Иуй започват нескончаеми размирици и разпри. Формира се антиасирийско движение. Но все пак окончателно губят от Асирия. Отначало граничните провинции стават асирийски провинции, а по-късно и цялото царство.

Южното царство е по далновидно. Когато са заплашени стават васали, плащат. Когато се усетят силни, се надигат

Краят на държавата Израйл 752-722. тогава царуват Салум, Манаим ...Факия. започва поредица от преврати. Книгата Осия описва това. Този период продължава около 30 години. Към края на Манаим на север се появява Таглат Фаласар. 742 надпис за това как Манаим плаща на Таглат.

Факия за 2 години е убит от Факей. Той променя политиката на своя предшественик, която е била мирна спрямо Асирия. с много финансови жертви са запазили мира. Но това е дразнело някои съсловия. Той се обръща към Дамаск, има зад гърба си Египет. В Дамаск царува Расин и те двамата се опитват да обединят държавите в района. Но Юда отказва да влезе в този съюз. Тогава Дамаск и Израйл обявяват война на Юда (Сирийско-Ефремската война). При царуването на Ахаз навлизат от север (исая 7:1-17). Той се обявява за васал на Асирия изпраща военен трибут и моли за помощ. Малко предистория: още през 734 година Таглат Паласар предприема един поход в Сирия и Палестина. Превръща северна сирия в провинция. Превръща части от Израйл и ги прави провинция. Отправя се по крайбрежието към Газа. И двете държави са свити само в планинските райони. Ако Юда се съгласи, и Египет от юг би помогнал. С обявяването си за васал Юда затваря обръча и египтяните не могат да помагат. Таглат организира походи през 733 и 732. превзема Сирия Дамаск убива Расин и стига до Израйл. Ахаз отива в Азирия да се представи пред Теглат Палесар и бива вписан в списъците на васалите. 733 теглат се отправя към Израйл и го превръща във васал. Остават само някои непривлекателни планински части.


Осия и краят на северното царство.

Отново има преврат от среди добре настроени към Асирия. убива Факей и Теглат Фаласар го признава за васал. Това е описано в Асирийски източници. В началото той е добър васал. Но в двореца има две партии проасирийска и проегипетска. След смъртта на Таглат Фалесар се възкачва СалманасарV – бунт срещу Асирия с помощта на Египет. салманасар – поход срещу Израйл обсада 3 години и през 722 Самария пада. Салманасар скоро умира и се качва Саргон ІІ. Който петендира за тази победа. Депортирани са много хора. 4Царе 17:6 – асирийците казват че 27 280 мъже са били изселени, освен тях жените и децата. Страната е превърната в асирийска провинция наречена Самария. Управлява се от асирийски градоначалник. От тогава Самария става името на цялата хълмиста земя. На мястото на депортираните се преместват народи от север, после от вавилонската област, като целта е да няма ясно изразен национален облик.

Следва бунт подкрепен от Египет. Но губи и Египет трябва да плаща на Асирия.

Смесеното население продължава да се покланя на Яхве. Чак през 586 година хора от Сихем, Сило и Самария отиват да жертват на един разрушен олтар в Ерусалим. Което показва, че в тези земи вярата в истинския Бог е запазена. Може би този интерес на местното население подтиква Асирия да възстанови светилището във Ветил, дори връща един депортиран свещеник и чак след .... тази дейност запада.

Имаме надежди при Еремия и Езекил за възстановяването на Израйл и обединението с Юда, но те са напразни.


Царство Юда при Асирииците

Ахаз застава на страната на Асирийците и това запазва Юда. Това му струва пари но и отстъпки в религията. Приема Асирийски божества и чужд идол в храма, но е само за царска употреба. Опитва се да играе между две действителности. Явно няма намерение да премахне вярата в Яхве.

Пред Юда има 2 възможности – да се обедини с малките държави и да се възпротиви или да се постави под пълна зависимост от Асирия. Исая подкрепя Ахаз за второто. Цар, който се огъва пред навлизането на друга религия в страната, но пък се вслушва в съветите на Божия пророк.



Езекия и Асирия

Когато идва на власт започва да строи. Укрепва Ерусалим. Строи силоамския водопровод до извора Гион, който е извън града и така осигурява вода за обсада. 4Царе 20:20 каналът е прокопан в стената от две работни групи, които са се срещнали и на мястото на срещата има останал надпис: „Пробивът. Това беше развитието на пробива....тогава протече водата от извора 1200 лакти.” (това е бил тунел в скалата) Осигурява средства за въоръжаване. Опитва се да приобщи някои южни части на Израйл към Юда. Отваря границите за емиграция от северното царство в Ерусалим. Има такава сериозна емиграция. Построява разширение на крепастта.

Религиозни и културни елементи. Премахва змията..., синкретизма. Не само в Ерусалим, но и в страната. Има и политически възход. Нараства националното самосъзнание и антиасирийското настроение.

Постепенно и Езекия започва да клони към премахване на асирийското бреме. Когато започва да премахва другите богове показва, че търси отделяне, най-малко на религиозно ниво

Първи опит за независимост. 720 година Саргон завзема Газа. Малко след това започват вълнения против него. Първо в град Аздот. Към него се присъединяват Едом, Моав, Юда, подкрепени от Египет. Но в египет има преврат и се оттегля помощта. Аздот и Газа за превзети. Езекия се обявява за васал и плаща данък. След смъртта на Саргон през 705 г започват борби. Във Вавилон Меродах Балдан успява за половин година да бъде цар. Това дава възможност за освобождаване на малките държави. Водачи са Сидон и Аскалон (Финикия) Езекия отново участва. Египет е вътре. Сенахириб побеждава Вавилон. Превзема Сидон. Другите държави се оттеглят е се признават за победени. Юда и Аскалон не се отказват. Идва войска от Египет и се стига до битка при Алтаку. Явно Сенахериб побеждава, защото египтяните се оттеглят и цялата крайбрежна ивица остава за Асирия. Сенахериб завладява цялата земя, остава само Ерусалим. Има редица дезертьори от Ерусалим. Езекия решава да се покори изпраща пратеници. Но Сенахериб е горд и обсажда Ерусалим. В Библията се говори за едно чудно спасение, за което историците нямат ясен отговор.


Въпреки това Ерусалим и Юдея остават с много малко земи. Това е времето на Манасия (асирия е много силна). При наследника на Сенахериб Асирия се издига още повече.


Юдея по времето на залеза на Асирия и издигането на Вавилон.

Преглед на периода

2 характеризират периода;

1.Бавното но сигурно залязване на Асирия. юдея се освобождава и успява да завладее територии

2.Властта на Асирия е заменена за кратко време от Египет, а след това и от набиращото сили Нововавилонско царство. Превземане на Ерусалим през 586.

Още от времето на Ашур Банипал 668-626 г пр хр започва залеза на Асирия. първо Египет се освобождава. Ваавилон постоянно се бунтува. От мидия. На север от индо-германски племена. Малките държави започват да се борят за независимост.

Около 630 г в Ерусалим се появява пророк Захария. Провъзгласява съд над Асирия. Еремия провъзгласява .... говори за една нова сила от север, която ще ....завладее. спасението от този съд е моменталното покаяние е ....Авакум и Наум вероятно работят в храма в Ерусалим. Повлияни са от близкото падане на Асирия. наум пророкува падането на Ниневия, като близко и сигурно събитие.

При Авакум не е толкова важен националният мотив. Той се вълнува от жестокостите на Асирия и поставя въпроса за Божията справедливост. Пророкува че краят на Асирия ще дойде чрез Вавилон.


Вавилон

След смъртта на Ашур Банипал Асирия се разпада и започва борба за подялба на територията й между Мидия Вавилон и Египет. Набупаласар – 626-605/4 – основава нововавилонското царство. Египет завладява филистимските земи по крайбрежието.

Новата заплаха за малките държави е Египет.

Вече в Ерусалим се появяват религиозни и политически сили които желаят пълна независимост. С това върви и очистване на религиозните практики от чужди култове.

Йосия младият цар е спечелен за тази кауза и през 622 се освобождава от Асирия. юда става независима държава. Реформата е била извършвана постепенно и целият народ е интегриран в нея. Върховата точка е откриването на книгата на закона. Явно преди това нещата са били много занемарени. След почистване на храма и унищожаването на асирийските култови обекти. Организира и провежда пасха. Понякога в храма са били извършвани и съвсем други ритуали.


Политически последици – разширяване на страната на север и завземане на части от бившето северно царство. Завладяване и на запад. 609 г Асирия се съюзява с Египет и се опитва да помогне срещу Вавилон и Мидия. Фараон Нехао тръгва на поход и се установяват на лагер в долината Мегидо. Там срещу тях отива Йосия и е смъртоносно ранен. Откаран и оплакан в Ерусалим


04.10.2006 сряда

Последните царе на Юдея до Падането на Ерусалим под вавилонско робство

Йохаз

Син на Йосия, по-малкият

Йоаким

Фараонът, който има силно влияние, го поставя за цар, той е по-големият син на Йосия, плаща данък на Египет. Провежда брутална политика, въвежда богове. Народът се разделя на два лагера. Едните разглеждат смъртта на Йосия в Мегидо, като резултат от неправилните му реформи. Другата група се хваща за храма и с него свързва съществуващата Божия закрила – бог още не е отдръпнал благодатта си. Ако народът се събере около храма, Бог ще отдръпне съдбите си. Еремия сериозно работи в Ерусалим, като застава върху тая лековерна сигурност, свързана с храма. Той не заема ничия страна. (това е мисленето на фарисеите – формалното спазване ще ни спаси). Той си навлича гнева на свещениците. Преследван, малтретиран, забранен му е достъпът до храма. Той е може би най-малко уважавания пророк.

Външно политическа обставонка

605 битката при Каркамиш египтяните губят от Вавилон. И са изтласкани чак до тяхната страна. Йоаким става васал на Вавилон. Това е историята на малките народи. След 3 години Йоким отхвърля това положение и през 598 г пр хр Навуходоносор тръгва срещу Ерусалим. Йоаким умира и 19 годишния му син се противопоставя. 598 г Навухудоносор побеждава и има втора депортация. Отведени са царят и .....

От времето на Амел Мардук, наследникът на Навуходоносор е посочен списък от продукти, които Йоахин е поръчвал продиукти за себе си. Споменават се още 5 други принцове. Вероятно постепенно пленените царе са получили голяма свобода. Йоаким надживява Навуходоносор.


21 годишният седекия е поставен на престола.

Той обаче е неспособен. Двоуми се между Еремия и ....

Но Еремия го кара да се предаде. Седекия се повлиява от по-бунтовните .... те стигат до убеждението, че е дошло времето Вавилон да бъде наказан. Други пък искат да се съюзят с Египет

Краят идва на две фази

По времето на Псамедих ІІ фараон. Той тръгва на поход срещу вавилон. Еремия предупреждава Седекия да стои на страна (ер 27: - Еремия пише писмо до евреите във Вавилон да се устроят там и да не се бунтуват).

589 се възкачва фараон Априес или Хофра. И той се опитва да откъсне цяла Палестина от Вавилон. След него тръгват малките държави, вкл и Седекия. Навух тръгва срещу тях. Едната част от тях обгражда Ерусалим, предвождана от Набузардан. Цялата земя е завладяна. Обсадата на Ерусалим трае от януари .... до ...... през 58... Египет идва на помощ и обсадата е прекъсната. Но вавилонците побеждават египтяните и се връщат превземат Ерусалим. Разрушават храма и отвеждат всички благородници. Остават само бедните. Седекия пробива обсадата и избягва в ТрансЙордания. Заловен е и ослепен. Семейството му е избито. Отведен е във Вавилон. Еремия е освободен от пленниците. Навуходоносор го кани да живее като негов гост и баровец във Вавилон. Еремия отказва, закото е истински лидер и отива да живее в Ерусалим.

Времето непосредствено след падането на Ерусалим.

За управител е назначен Годолия в Масфа. След време той е убит при празненство. Това създава паника в Ерусалим и много от управниците бягат в Египет. Еремия ги съветва да не правят това. Но не се вслушват. Групата завлича насилствено със себе си Еремия и Варух. След това време нямаме доклади за Еремия.

Юдея успява да изгради едно по-силно национално самосъзнание. Дори и в плен те успяват да се организират в общини във Вавилон. Започва историята на еврейската диаспора. Те оказват голямо влияние върху еврейската писменост и религиозното развитие. Дори е имало там и през


Времето на робството;

Положението в Палестина

Юдейстото население значит намалява. Земята се опустошава. Разрушени са селища. Възстановяването на инфраструктурата става много бавно. Появяват се амонци и едомци, които заселват по плодородните места. В религиозно отношение: различни култове, но вярата в Яхве не е изчезнала (ер 41:4,5).

Положението на депортираните

Заселени са в началото в земи, които още не са заселени. По времето на следващите царе, те имат различна степен на свобода. При Амел Мардук им е позволено да пътуват свободно из страната. Царят е освободен от затвора.... управлението в Юдейските селища се поема от старейшини. Те имат юридическо, но и религиозно водителство. До тях Еремия пише. От Езекийл знаем, че те го търсят за съвети. Езекий 14:1-11;20:1-32.

Депортираните са имали права и задължения. Някои успяват да завъртят търговия и да натрупат богатства. И по времето на персите те остават, а не се връщат

Религия

Липсата на храм, който е бил основен идентификационен център в религиозно отношение ..... появяват се т.нар. религиозни училища Синагоги. Вече вниманието не е насочено към обредността а към книгите. Там има и училища за подрастващото поколение. Там работят религиозни учители, които получават по-голямо влияние и от свещениците. Съботата е издигната. Преди това са ходели много рядко в Ерусалим, за да принесат жертви. Религиозната потребност е била задоволявана от местните езически култове. Сега обаче вярата става ежедневно преживяване за евреите. Религиозната принадлежност става знак за етническа принадлежност. Освен на съботата се набляга и на образованието като етнически белег. Децата да познават Тора, да знаят наизуст текстове. Появяват се религиозни церемонии, които подчертават различията с вавилонската религия. Има мнения, че съботата е била заимствана от Вавилон. Но всъщност просто съботата е била издигната по-високо от преди, защото тя им е давала идентичност. И от тук нататък, тя е много важна за евреите. (някои търсят паралел на думата шабат с някои вавилонски термини).


Вавилонският плен е с положително влияние. Дори започват да се присъединяват прозелити от другите религии. Дори и след плена. Това говори за силата на вярата на един малък народ.

От този момент нататък започва едно силно наблягане на закона, което по времето на Христос е стигнало до невероятна крайност

Малките пророци от 8-9 век до 4 век. Това е периодът на голямата поява и работа на пророците. След това вече изчезват. От тук водят началото си законничеството и апокалиптиката.



<< предыдущая страница   следующая страница >>