shkolakz.ru 1 2 ... 12 13
Медиен мониторинг по тема:



Архитектура


21.02.07



в. 100 вести - стр. 1


Идеал Стандарт ще отличава баните утре

Павлина ЖЕЛЕВА



Утре вечер в софийския хотел "Кемпински Зографски" ще бъдат връчени двата приза в националния конкурс "Идеал Стандарт Баня на 2006". За тях се състезават общо 10 участника в двете категории - семейна и бизнес баня. Победителите ще получат голямата награда - петдневна екскурзия за двама в Тайланд. Със смесител 'Clear Tap " ще се приберат всички номинирани собственици. За първа година в конкурса ще бъде връчена и награда на победителя, носителят на която ще се излъчи чрез он-лайн гласуване в интернет. Наградата е двудневна почивка в луксозен SPA център.

На церемонията в "Кемпински" са поканени десетки водещи архитекти, дистрибутори и клиенти на двата американски завода в Севлиево.

в. 100 вести - стр. 1




Румъния съгласна и за Дунав мост 3



Румънското правител­ство е решило в понедел­ник да се ускори изгражда­нето на трети мост между Бекет и Оряхово. Той трябва да замени ферибота между двата града на Ду­нав.

За това съобщи вчера кметът на Оряхово Христо Иванов, който получил ин­формацията от градона­чалника на Бекет Констан­тин Оклей. След правител­ственото заседание в ру-

мънското транспортно ми­нистерство бил представен кандидатът за изграждане на Дунав мост 3 - германе­цът Херман Вийбе. Фирма­та му преди време заяви го­товност да финансира строителството и да при­влече и други инвеститори. Според румънците ско­ро транспортните минис­три на двете страни ще из­готвят меморандум за стартиране на проекта. Идейният му вариант предвижда строителството да струва 70 млн. евро, а мостът да е с дължина 800 м. Вчера пък областният управител на Видин Кръстьо Спасов поиска съ­действие от екоминистъра Джевдет Чакъров за сме­тището от строителни от­падъци край бъдещия Ду­нав мост 2. Според кмета на града Иван Ценов обаче образувалото се бунище не било незаконно, а се укрепвал брегът.


в. 24 часа - стр. 9





Да съборим ли НДК и гарата?

Арх. Павел ПОПОВ



Немско-белгийски туристически справочник „Ин йор покет" влязъл в ролята на критик и определил „петте най-грозни места в София" - виж „24 часа" от събота, 17 февруари.

Не че не мислим като неизвестния прям автор, но като хора българи сме свикнали да казваме същите неща под сурдинка, неофициално, на маса. Прави са хората да казват, че в България архитектурна критика няма.

Не случайно, когато преди пет години СОС постави на разискване въпроса да се премахне паметникът на 1300-годишнината, нещата не получиха развитие - трябваше да се обидят живите му автори, а българската великодушна съвест конфликти не допуска - паметникът си стои заедно с тарабата, издигната за да не го види папата.

В България щом един въпрос няма лесно решение, той не се решава Авторите на гарата, НДК и Булбанк са покойници. Всъщност на Булбанк номиналната авторка е жива тя спечели проекта на конкурс, докато й съпругът беше главен архитект на София - проектът си е негов. Е, някой да е казал официално на главен архитект, на придворен архитект, на шеф на проектантска организация (такива са трите случая с авторството на Булбанк, НДК и гарата), че проектите им са лоши? Българският архитект може да е мижитурка, но не е луд, нито германец, нито белгиец. Сега, като станахме „като тях", нещата няма да се променят. Ние сме много деликатни хора. Това, което архитектите Кремена Роменска, Александър Баров и Милко Бечев построиха, е цвете в сравнение с днешните проекти за Художествената академия, Градската художествена галерия, „Аштром" до Руската черква - конкурси от последните години, в които деликатните български архитекти участваха масово. В сравнение с проектите, които се правят в момента за София без конкурс, подиграните в справочника обекти са просто прекрасни.


За трите емблематични сгради от туристическия справочник официалната архитектурна критика мълча или в деня на тяхната поява отчете суперлативи. И трите заслужават сериозен анализ, който у нас няма кой да направи. Освен на чисто архитектурните свойства наблюдателният германски гид е обърнал внимание и на функционалните им особености. Понякога те не зависят от архитектурата. Например фактът, че на горно ниво на гарата се продават билети само за Северна България, а на долното - само за Южна (или беше обратното?) - не може да се обясни никак освен като желание да се тормозят пътниците. То трае от незапомнени времена и няма сила, която да премести половината каси отдолу горе, независимо кой е министър на транспорта. Или поне два ескалатора да работят... Но това не са архитектурни, а национални проблеми. Авторите на справочника са отбелязали, че гарата е хамбареста и неуютна, но не казват дума за палатката, която днес скрива от погледа старата гордост на София. Палатката беше издигната вече в наши дни и няма нищо общо с нуждите на гарата и здравия смисъл. Вместо палатката и пазарите под нея същите средства, вложени в старото здание, можеха да предотвратят новата автогара в съседство - тя реши един проблем и роди други десет. Но тогава

Софиянски нямаше да получи вечната признателност на хората,

които се сдобиха със собственост насред гаровия площад. Ще дойде време придобивката да се осребри, както се осребряват днес парцелите, раздадени от същата администрация покрай околовръстния път. Петият фаворит на грозно софийско безумие в немския гид е мястото на мавзолея. Неговата липса не направи града по-хубав, напротив. Може да се каже, че от смеха около неговото ненужно и злополучно събаряне тръгна упадъкът на СДС. Как да не признаем тогава, че архитектурата е важна? Както архитектурните достойнства или тяхната липса са индикатор за други, много по-важни достойнства и липси - индивидуални и национални, така и премахването на архитектурното наследство и свързаната с него простащина са емблематични. Между поддръжниците наСДС немалко хора се надяваха, че СДС е консервативна партия, че разрушителният бяс, лекомислието и прахосничеството са й чужди. Премахването на Мавзолея беше сигнал, че Софиянски, Бакърджиев, Костов и след девето септемврийците са от един дол дренки, че СДС няма за какво да бъде харесван и поддържан. Това с мавзолея те си го изработиха сами, без никой да ги кара, дори да допуснем, че за „важните" неща си имаха кукловоди.Публикация неотдавна накара обществото да помисли, че приватизацията на НДК е предстояща. По този повод декларация на „видни столични интелектуалци" излезе в подкрепа на статута на НДК и неговия директор. При това и статията, и декларацията не отчетоха архитектурните особености на двореца,които правят приватизацията проблематична. Архитектурната мисъл не побърза да запълни крещящата яма. Тя изглежда ето как: НДК може да бъде само правителствен имот, защото той освен очевидното - да е концертна и конгресна зала с национално значение - съдържа и очевадното - да е паметник на властта Тя беше замислена и възложена (без конкурс) на арх. Баров като грандиозно доказателство за победата на социализЪма, като мавзолей на фамилията Живкови и пантеон на борците и творците от XX век. Едновременно с това- културен и експозиционен център, какъвто друг няма по света. Наистина няма -неслучайно НДК получава престижни награди. Въпреки гащите и чорапите посред тежкото великолепие.


От архитектурна гледна точка няма причина да се катерят десетина различно големи зали една върху друга и една до друга по тъмните безкрайни фоайета, освен една - цялото да е огромно, симетрично, величествено и непоклатимо. На НДК ще може да се посегне едва когато нуждата от желязо стане толкова непреодолима, че се

налага да се прибегне до залежите в дома. Авторите на „Ин йор покет" единствено за НДК не са намерили точните думи. „...Голямо парче, паднало от космоса на неточното място"? Голямо парче от какво? Ако не бяха рекламите, които нахално се катерят върху „парчето", НДК щеше все така достолепие да стърчи, закривайки Витоша,

центрирайки най-големия площад в Европа с нефункционалното си присъствие. За разлика от мавзолея НДК не може и няма защо да бъде съборен, както беше съборен НДК в Берлин. Не може и да бъде приватизиран, защото не може да бъде раз-

парчатосан, а да бъде поддържан като едно цяло е по силите само на държавата. Затова - нека го напълним с позитивно съдържание, доколкото е възможно - това не е архитектурна задача. Станалото - станало. За да се избегнат бъдещи гафове, които туристическите справочници ще отразят преди българска-1 та архитектурна критика, бихме могли, полекичка, нескромно, интелигентно, да започнем да излизаме от провинциалната срамежливост, да почнем да наричаме нещата с имената им, когато му е времето, не под сурдинка и не на маса, а официално - в лицето на властта.

в. 24 часа – стр. 11, 12





следующая страница >>