shkolakz.ru 1 ... 18 19 20 21 22

Побеждавайте злото с добро


НАШАТА ЛЮБОВ трябва да бъде такава, която да не може да бъде обяснена с чисто човешки термини. Не е достатъчно просто да се въздържаме от отмъщение. Ние трябва да благославяме и да се молим за тези, които ни нараняват. Не знам кой е казал това, но съм съгласен с него: Да се връща зло за зло е демонично. Да се връща добро за добро е човешко. Но да се връща добро за зло е божествено!

Това със сигурност е и отношението на Павел! Апостола казва често когато ни говори да не търсим отмъщение за тези, които ни презират. Обаче, мнозина разбират погрешно Павел, като че ли казва, че всяко отмъщение е зло. Но той не казва такова нещо. Причината, поради която ние не търсим отмъщение е защото Бог е казал, че Той ще отмъсти (Римляни 12:19), и Той може да свърши много по-добре това отколкото нас!

Да обичаме враговете означава, че вместо да отговаряме на злото със зло от себе си ние трябва да вършим добро. “В много случаи,” казва Дан Алендър, “да се върши добро е просто да бъдем просто вежливи и любезни. Това не се свежда до нищо повече от това да налеем чаша кафе на някого или сърдечно да го приветстваме в църквата и да го попитаме за неговата почивка.

Добротата е дара на вежливост (Позволи ми да видя за начини, по които мога да ти послужа.) и състрадание (Позволи ми да узная как мога да проникна в твоето сърце.).”

Ако искаш да изброя допълнителни конкретни начини как да обичаш твоя враг, аз вече го направих. Прочети предната глава. Начина на любовта е същия. Само обекта е променен. Ние трябва да обичаме нашите врагове по същия начин, по който обичаме нашите приятели.

Павел ни казва, че правейки това ние ще “победим злото.” Дан Алендър обяснява как става това в своята прекрасна книга Смела Любов. Той посочва, че когато твоя враг получава добро за зло това го изненадва и го засрамва, като и двете неща имат потенциала да трансформират неговото сърце.


Врагът изстрелва своята отрова очаквайки да му отговориш по същия начин. Част от порочното удоволствие, което той получава от това да бъде враг идва от това да те провокира да действаш точно толкова порочно както той действа. “Добротата,” обаче, “подлага крак на врага осуетявайки неговите планове за борба. Врагът очаква отстъпване или отбранителна студенина, грубост, или отдръпване.

Последното нещо, което той очаква е нестихваща любезност и непоколебима издръжливост. Затова, когато злото е посрещнато с добрина, то е склонно да отговори или с вбесяваща ярост или със смайваща недоверчивост. Добротата разчупва заклинанието, което врагът се опитва да хвърли и го прави безсилен.”

Добротата, упълномощена от Божията благодат, може дори да отвори пролука в неговото закоравяло сърце. Безсилен да си обясни твоя отговор според това, което знае за човешкото поведение, той е доведен до осъзнаване на животопроменящото присъствие на божествена любов в и чрез теб и твоя отговор на неговото злобно намерение. Алендър обяснява въздействието от това да обърнеш другата буза:


Истинското удоволствие на врага от това да удря е силата,

на която той се наслаждава да заплашва и да опозорява. Той

се наслаждава да причинява нараняването, до някаква степен,

защото това му дава чувство на контрол и фантазията да бъде

като Бог. Да обърнеш едната буза на нападението на врага

демонстрира, без съмнение, че първият удар е бил безсилен и

позорен. Това, което е било предназначено да те пороби е било

победено. Като бумеранг, злото пикира и плясва по главата

този, който възнамерявал злото. Може би раздразнен, поради

работата на Духа на Бог, пита, “Защо ударих този човек?” и

накрая пита ударения, “Защо не отвърна?” Отново, мярката

на удивление и любопитство е раздвижена, и пътя към покаяние

става по-малко неясен.



Нещо повече, добротата засрамва врагът. Тя го принуждава да погледне себе си вместо теб. Когато светлината на добротата светне в лицето на тъмнината, последната е изложена какво в действителност е. Вниманието е отклонено от обиждания към грубиянина. Срамът, който чувства за това да бъде “разкрит” или ще закорави или ще размекне неговото сърце.

В ранните дни на моето служение аз бях временен пастор на малка църква с история на вътрешни проблеми. Малката деноминация стоеше на ръба на още едно разцепване. Беше свикано събрание на конгрегацията, на което на всеки беше дадена възможност да говори това, което мисли.

Аз бях млад и малко несигурен в себе си, но когато дойде времето аз се изправих на краката си и се опитах да говоря думи на насърчение и единство. Изведнъж, по средата на изречението, аз бях гръмогласно прекъснат от една дама, която продължаваше да ме обвинява, че се опитвам да “открадна” църквата за собствена изгода. Неизвестно за нея, или за който и да е присъстващ, аз преди това бях приел една покана да се присъединя към пасторския персонал на една друга църква в същия град.

Нейните думи бяха остри и се врязаха дълбоко в моето сърце. Аз ясно си спомням, че формулирах в ума си план за атака, който да бъде пуснат в действие веднага когато спре да говори. Нямаше ли да е заради Божията благодат, че щях да я унищожа (и вероятно, несъзнателно, и себе си). Но Духът заглуши моята младежка буйност. Веднага след като нейния словесен огън престана, аз продължих коментара си точно от мястото където бях спрял. Аз не отговорих на нейните обвинения. Не направих опит за себе-защита. Беше като че ли тя никога не беше казвала и дума.

Последствието беше шокиращо. Моя отказ да я нападна словесно (решение, което приписвам изцяло на Божията благодат) и за да я накара да млъкне и за да я засрами. Чрез моя отказ да отговоря по същия начин, нейната неоснователна атака беше изложена такава каквато беше. Добротата подейства като щит, който причини нейната отрова да рикошира обратно върху нейната глава. Моето намерение не беше да я унижавам или наранявам по някакъв начин, но нежно да я принудя да се изправи пред мотивацията на своето сърце.


За първи път разбрах това, което Павел е имал в предвид когато казва, “Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му” (Римляни 12:20).

“Но, Сам, ти не знаеш кои са моите врагове. Ти нямаш представа колко подли, отмъстителни и раздразнителни могат да бъдат те. Те се облагодетелстват от моята доброта; те са несправедливи. Те използват факта, че съм християнин. Те постоянно ме карат да се чувствам неудобно пред другите, и лъжат за мен зад гърба ми.”

Не се съмнявам нито за миг, че това, което казваш е истина. Аз все още имам някои врагове като тези. Но ако Стефан можеше да обича тези, които яростно го замерваха с камъни, какво извинение имаме ние за да не обичаме хора чиято атака срещу нас несъмнено не е толкова мъчителна?

А какво да кажем за Самия Исус? Не се ли молеше Той любящо за Своите екзекутори дори когато те забиха гвоздеи в ръцете Му и краката Му? Джон Стот е верен в преценката: “Ако жестокото мъчение на разпятието не можеше да заглуши молитвата на нашия Господ за Неговите врагове, каква болка, гордост, предубеждение, или леност може да оправдае заглушаването на нашите?”

И така следващия път когато някой започне да хвърля камъни в твоя посока, спомни си думите на Петър:


Защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога

претърпява скръб, като страда несправедливо. Защото

каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за

престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате,

ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога. Защото

затова сте призовани; понеже и Христос пострада за вас,

като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки;

който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата

Му; който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато

страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този,


който съди справедливо.

-1 Петрово 2:19-23


16

Аз Те обичам, Господи!



ТАЗИ КНИГА СЕ занимава главно с Божията любов към нас. Но няма по-добър начин да се завърши от нашата отговорност да отвърнем на Бог с любов. Това е нашата най-висока и най-свята привилегия. Ние знаем това от достоверността на Самия Исус.

Един ден един религиозен лидер дойде при Исус и Го попита, “Исусе, според Теб, какво е единственото най-важно нещо, което да вършим? От всичко, което Бог е заповядал, кое стои на върха на списъка?” Отговора на нашия Господ заслужава нашето прилежно внимание.


Най-голямата заповед от всички


А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат,

се събраха заедно. И един от тях, законник, за да Го изпита,

Му зададе въпрос: Учителю, коя е най-голямата заповед в

закона? А Той му каза: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с

цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.” Това е

най-голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е

тази: “Да възлюбиш ближния си както себе си.” На тези две

заповеди висят целият закон и пророците.

-Матей 22:34-40


Фарисеите се наслаждаваха, че Исус беше накарал да замълчат (буквално, “беше им запушил устата) техните религиозни конкуренти, садукеите. (Виж Матей 22:23-33.) Но те все още бяха разочаровани от собствения си неуспех да дискредитират този човек от Назарет. Така че те решиха отново да отидат при Него.

Този път те изпратиха един особено надарен и добре образован човек. Матей го нарича “експерт по закона” или “книжник” (Матей 22:35). Очевидно той беше експерт по закона на Мойсей. Той вероятно беше най-уважавания и проницателен учен в техните редици по това време. Ако някой можеше да излезе срещу Исус, мислеха те, то това беше това момче.

“Исусе,” попита той, “в дългия лист на Божиите наредби, кое е номер едно?” Това не беше лош въпрос. Юдеите често водеха дискусии за наредбите на Писанията, разглеждайки някои като “големи” и други като “малки,” някои като “тежки” и други като “леки.” Всички бяха вдъхновени, добри и истинни, но някои имаха първенство над другите.

Равините бяха решили, че имаше 613 отделни букви в еврейския текст на 10-те Божии заповеди. Също така, те имаха 613 отделни заповеди в Петокнижието: 248 позитивни наредби (според общото мнение, по една за всяка част от човешкото тяло) и 365 негативни наредби (по една за всеки ден от годината). Питайки Исус коя беше най-важна от всички, те се надяваха да Го изхитрят да даде смущаваща теологическа грешка.

“Обичай Бога!” каза Исус.

Преди да правиш нещо друго и в правенето на всичко друго, “Обичай Бога!”

Да се обича Бог е превъзхождащият всички добродетели. Да се обича Бог е най-типичното християнско действие. Да се обича Бог е най-важното нещо.

Ако най-висока и най-свята отговорност е да обичаме Бог, нашият най-долен и отвратителен грях да не успеем да правим това. Знанието на това без съмнение е подбудило апостол Павел толкова сериозно да заяви, “Ако някой не обича Господ Исус Христос, да бъде проклет” (1 Коринтяни 16:22).

Нашата любов към Бог трябва да бъде всестранна. Тя изтича от нашето сърце, от нашата душа, от нашия ум, и от нашата сила. Това не са отделни способности на базата, на които ние трябва да изградим доктрина за човека. Исус просто имаше предвид, че всяка молекула от твоето същество трябва да обича Бог. Твоето мислене, твоето чувстване, твоето действие, твоето говорене, твоето избиране, всичко, което си или някога се надяваш да бъдеш е предназначено да обича Бог.

Нашата любов към Бог трябва да бъде цялостна. Ние трябва да Го обичаме с “цялото” си сърце, с “цялата” си душа, с “целият” си ум и с “цялата” си сила! Любовта към Бог трябва да бъде от все сърце и от цялата душа.


Спомням си добре първия път когато проповядвах за първи път върху този пасаж от Писанието. След посланието, едно малко момче, на не повече от 10 години, дойде и ме похвали за проповедта. Аз му благодарих и се обърнах за да си вървя, но то не беше свършило.

“Др. Стормс, как да направя това?”

“Извини ме. Какво искаш?”

“Как да обичам Бог?”

Оставих едно 10 годишно момче да провали моята неделя! Но той беше прав. Аз бях прекарал 30 минути. Казвайки на хората колко важно е да обичат Бог, но бях пропуснал да им кажа как да го правят! И така, как да го правиш? Ако аз наистина обичам Бог с цялото си сърце, душа, ум, и сила, какво ще правя? Какво ще чувствам? Какво ще забелязват другите относно мен?


Обичане на Бог


АЗ МИСЛЯ, ЧЕ НИЕ можем да стигнем до сърцето на това какво означава да обичаш Бог като използваме една аналогия. В различни случаи аз споменах за Ан, моята съпруга от 25 години. Тя наистина е любовта на моя живот. Но как може някой да знае, че това е истина? Просто да ти кажа, че я обичам не работи. В края на краищата, аз мога да лъжа. Какво доказателство има? Къде е доказателството? Как може тя да знае, че аз я обичам?

Ако аз наистина обичам моята съпруга, има определени неща, които аз ще правя, ще чувствам и ще казвам. По същия начин, ако аз наистина обичам Бог, ти ще го знаеш по същия начин. Помисли за следващите доказателства на моята любов към Ан и, чрез съпоставяне, за доказателството на моята любов към Бог.


  1. Ан – Всепоглъщащата Страст

Първо, ако аз наистина и с цялото си сърце я обичам, тя ще бъде всепоглъщащата страст на моя живот. Ако я обичам, ще има дълбоко, емоционално привличане в моето сърце към нея.

Както можете да видите, аз решително не се съгласявам с тези, които казват, че любовта не е чувство, а решение. С това не казвам, че няма истина в твърдението, че любовта е това, което вършиш. Както Джон Пипър посочва: “Доброто в това популярно учение е двойния стремеж да се покаже 1) че простите топли чувства никога не могат да заменят истинските действия на любов (Яков 2:16; 1 Йоан 3:18); и 2) че усилия на любов трябва да бъдат правени дори в отсъствието на радостта, която някой може да иска да присъства.”


Но да се съглася, че любовта е просто това, което ти правиш, а не и това, което чувстваш е безотговорно. Това също е и досадно.

Аз говорих за ролята на емоциите и чувствата в една от предните глави и няма да се повтарям тука. Но нека никога да не забравяме, че докато любовта може да бъде повече от чувства, това по никакъв начин не я прави по-малка от чувства. За да съществува истинска любов във своята най-висока и чиста форма трябва да има и привързаност и действие.

Така че нека да ви попитам нещо. Наслаждаваш ли се в Бог (Псалм 37:4)? Радваш ли се в Него (Филипяни 4:4)? Търсиш ли в Бог и в Неговото присъствие удоволствията, които траят вечно (Псалм 16:11)? Когато размишляваш за Неговата красота бие ли твоето сърце по-силно? Когато разсъждаваш за спасителната Му благодат плачеш ли от благодарност?

Когато съм с Ан аз се чувствам богат, завършен и цялостен. След 25 години мен все още ме побиват тръпки когато я видя. Аз я обичам. Аз обичам Бог повече. Не, не винаги чувствам това. Аз живея в паднал свят и в паднало тяло. Моите страсти не винаги са пламтящи. Аз се депресирам и се чувствам самотен и бездеен, точно както всеки друг. Но когато го правя, аз се моля Бог да ми върне радостта от моето спасение (Псалм 51:12). Аз се моля Духът да запали отново в моето сърце огъня на страстта за Бог, който ме обича и предаде Себе Си за мен. И докато чакам, аз прилежно ще върша това, което Бог казва.


  1. Вярност и Преданост

Второ, ако аз наистина и с цялото си сърце обичам моята съпруга, тя ще бъде единствената, която получава моята обич. Това е като да се каже, че ще й бъда верен. Аз ще обичам единствено нея.

Аз не мога да претендирам, че я обичам, ако съм въвлечен в извънбрачна афера с друга жена. Доказателството за моята страст е преданост. Любовта, която не е вярна не е истинска любов.

Ако обичам Бог аз ще Му бъда верен. Аз няма да спя с други богове. Няма да тичам след друг любовник. Няма да давам себе си, в тяло или в дух, на някой съперник. Аз ще напусна всички други и ще се прилепя само към Него. Няма да се предавам на идолопоклонство. Няма да обичам парите. Няма да ламтя за похвалата от хора над одобрението от Бог.


Ако го правя, аз рискувам да подтикна Бог към ревност. Ако оскверня моята любов към Ан като предам себе си и моите чувства на някой друг, нейния отговор ще бъде възмущение и божествена ревност, и това ще е правилно. По същия начин, ако се предам на духовно прелюбодейство, аз запалвам ревнивата ярост на Бог. “Прелюбодейци и прелюбодейки!” пише Яков, “Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4).

Бог просто няма да толерира една изневеряваща съпруга. “Яростта на Бог към Неговата съпруга е страшен. Той няма да живее кротко с изневярата на своята съпруга. Той не може да го прави. Той я обича твърде много, но Той уважава Себе Си твърде много. Той никога няма да бъде доволен от един лош брак; Той ще й е ядосан докато тя не се промени.”

Как, тогава, се показва моята любов към Ан? Тя се вижда в моето неотстъпчиво посвещение да бъда верен на нашите брачни обещания. Когато се спасихме в началото, ние, в последствие, обещахме на Бог да Му бъдем верни, “и да забравим всички други за да се прилепим към Него.” Така че запомнете, че вие не можете да обичате Бог и да не пазите неутралитет.


  1. Любяща Защита

Трето, ако аз истински и с цялото си сърце обичам Ан, аз ще се противопоставя и ще се съпротивя на всичко или на всеки, който се стреми да я нарани. Аз ще се наслаждавам да я защитавам. Аз ще защитавам нейното име. Каква любов би било това, ако стоя лениво и безразлично докато нейните врагове хвърлят върху нея обвинение?

Моята любов към Бог разкрива себе си в интензивността, с която аз ценя Неговото име. Ако наистина обичам Бог, аз ще се свивам всеки път когато чувам това скъпоценно име да се използва богохулно. Моята любов се измерва чрез моята реакция към публичното презрение на Неговата чест. Ако чуя някой да клевети моята съпруга, можеш да бъдеш сигурен, че аз ще се втурна да я защитавам. Обаче толкова често ние се правим на глухи за богохулните ругатни срещу името на Исус Христос. Той е станал малко повече от ругатня за мнозина. Как може една истинска любов да не направи нищо когато Любимият е опетнен?


Псалмиста не ни оставя никаква алтернатива: “Мразете злото, вие, които любите ГОСПОДА” (Псалм 97:10). Защо? Защото злото е отхвърляне на Бог. Злото, в каквато и форма да е, без значение дали е в дума или в действие, е атака срещу Спасителя. Да се обича Бог е да се мрази злото. Да се обича Бог е да се съпротивява и противопоставя на злото без значение от цената. Любовта ще плати всяка цена за да защити Любимият.

4.Време Прекарано Заедно

Четвърто, ако истински и с цялото си сърце обичам моята съпруга, аз ще искам да прекарвам време с нея. Ние не трябва да правим нещо специално. Просто да бъдем заедно е достатъчно.

Има време когато тя поставя под въпрос искреността на моята любов. Ние само определяме времето, но аз вече съм потвърдил моята любов към нея. Нейните съмнения са предизвикани от моята склонност да я вземам по-рано за да мога да се върна в дружеството за да ям пица и да играя билярд с момчетата.

Колко време прекарваш с Бог? Посещаваш ли Го за кратко в неделя, или живееш в неговото присъствие всеки ден? Колко често размишляваш върху неговото слово (Псалм 1)? Изпълваш ли ума си с Неговите принципи? Преразглеждаш ли в сърцето си Неговите мощни дела? Наслаждаваш ли се на Неговото приятелство?

Аз се наслаждавам на присъствието на Ан поради това, което е тя. Тя е любезна. Тя е интелигентна. Тя ме обича. Тя засища моята душа както никой друг човек на тази земя.

Аз се наслаждавам на Божието присъствие още повече. Той е любезен. Той е интелигентен. Той ме обича повече. Той засища моята душа както никоя друга личност във вселената. Не е чудно, че псалмиста казва на Бог, “Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб – веселия навеки” (Псалм 16:11).

“Едно поисках от ГОСПОДА, това ще търся – да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм” (Псалм 27:4). Ето един човек, който обича Бог!


Денис Джерниган е един от най-помазаните псалмисти и хвалебствени лидери в църквата днес. Той знае какво означава да бъдеш обичан от Бог. Той също знае какво означава да се обича Бог. Това означава:

Когато не мога да усетя,

Когато моите рани не са изцелени,

Господи, аз смирено коленича,

Скрит във Теб.

Господи, Ти Си моя живот,

Така че не възразявам да умра,

Докато съм

Скрит във Теб.

Когато знам, че съм съгрешил,

Когато ще трябва

Да викам, “Боже мой!”

Скрит във Теб.

Господи, нуждая се от Теб сега,

Повече отколкото предполагм,

Така че, смирено се покланям,

Скрит във Теб.

Ако мога просто да седя със теб за известно време

Ако можеш просто да ме държиш.

Нищо няма да може да ме докосне,

Дори и да съм наранен – дори и да умра!

Ако мога просто да седя със теб за известно време…

Нуждая се да ме държиш,

Миг след миг,

Докато завинаги премина.


5. Общение

Пето, ако истински и с цялото си сърце обичам Ан, аз ще говоря с нея толкова често колкото мога. Колко пъти сме чували, че общението е жизнено важно за успеха на всяко взаимоотношение? Това е истина. Моята любов към нея е разкрита в моето усилие да отворя сърцето си и да накарам и тя да направи това така че тя да може да сподели моите борби и да чуе за моите рани.

Моята любов към нея се вижда когато аз отделям време за да слушам това, което тя казва. Тя знае, че аз съм загрижен когато дори съм оставил най-важните задачи за да чуя това, което е в нейното сърце или това, което изпълва нейния ден.

И така, как е твоя молитвен живот? Твоята любов към Бог се измерва чрез дълбочината на твоето общение с Него в молитва. Чувал съм това много пъти от огорчени съпруги: “Как може да ми казва, че ме обича когато никога не ми говори?” Това е добър въпрос. Как можеш да казваш, че Обичаш Бог когато толкова рядко Му говориш?


Как можем да казваме, че обичаме Бог когато толкова рядко слушаме това, което Той иска да каже? Следващия път когато се молиш, затвори си устата. Правилно го прочете. Затвори си устата … и слушай. Позволи на Бог да сподели сърцето Си с теб. Взаимното, двупосочно общение е душата за всяка любовна афера. Така че кажи на Господа това, от което се нуждаеш, това, което мислиш, това, което те плаши. Тогава млъкни, и Му позволи да утеши твоята душа със Своите думи на нежна любов.

6. Покорство

Шесто, ако истински и с цялото си сърце обичам моята съпруга, аз ще се стремя да правя тези неща, които я удоволстват и увеличават нейната радост. Аз ще правя най-доброто за да изхвърля боклука преди нашата кухня да се вмирише. Аз ще помня за да запомня нашата годишнина. Аз ще пазя устните си от необмислен и сърцераздирателен критицизъм.

Как, тогава, ние обичаме Бог? Исус го каза най-добре: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15). Това доста добре установява това, не мислите ли! Ако имате някакви възпиращи съмнения, чуй отново: “Исус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Баща ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него. Който не ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Татко, който Ме е пратил” (Йаон 14:23-24).

7. Хвалене в Бог

Седмо, ако наистина и с цялото си сърце обичам Ан, аз ще се хваля с нея пред другите. Аз ще се хваля с нейната красота и ще говоря възторжено за нейния благочестив живот. Аз ще бъда бърз да разказвам колко чудесна майка е тя на нашите две дъщери. Аз ще бъда внимателен никога да не я унижавам или да поставям под въпрос нейното достойнство публично (или насаме).

И ако наистина обичам Бог аз ще се хваля в Него! Точно така. Нашата хвалба е в Бог! “Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му” (1 Летописи 16:8). Това безспорно звучи като хвалете се с Мен. Кажи на света колко велик е Той. Хвалете се на висок глас за Неговата доброта. “Хвалете се с Неговото свято име” (1 Летописи 16:10).


Човека, който наистина обича Бог ще хвали Бог. Влюбеният в Бог ще копнее с очакване за тези времена когато, с вярващото общество, може да издигне своето сърце и глас за да възвеличи красотата на Господа: “Колко прекрасни са Твоите обиталища, ГОСПОДИ на Войнствата! Душата ми копнее, дори примира за ГОСПОДНИТЕ дворове; сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог. … Блажени онези, които живеят в Твоя дом, те винаги ще Те хвалят” (Псалм 84:1-2, 4).

8. Говори за Твоята Любов

Осмо, ако истински и цялото си сърце обичам моята съпруга, аз ще й го казвам! Най-смайващото нещо, което някой мъж може някога да каже е, “О, няма нужда да казвам, че я обичам. Тя го знае от моите действия.” Абсурдно! Любовта е повече от просто да се “казва това,” но със сигурност не е по-малко от това!

Съпругите имат всяка причина да се съмняват в любовта на своите съпрузи, ако те никога не ги чуват да казват това. Вероятно аз отивам малко извън борда относно това, но аз казвам на Ан, че я обичам поне половин дузина пъти на ден. Но никога не съм я чувал да се оплаква. Тя никога не ми е казвала да млъкна.Тя никога не ми е дала и най-слабо загатване, че това е стандартно или дразнещо.

Трябва да призная, обаче, да казвам на Ан колко много я обичам не винаги е лесно. Когато в началото започнахме да се срещаме в колежа аз често казвах на другите колко много се интересувам от нея. Аз се връщах в моята квартира след среща и казвах на моя съквартирант колко чудесна е тя и колко бях сигурен, че никога не мога да обичам друга жена.

Но когато бяхме заедно, аз намирах за трудно да й казвам това, което свободно казвах за нея в присъствието на други приятели. Аз никога нямах проблем да бъда привързан към нея когато другите бяха наоколо. Но когато идваше време да погледна Ан в лицето и да кажа, “Обичам те,” стомаха ми се свиваше, гърлото ми се свиваше, устата ми пресъхваше, и обикновено се чувствах като глупак.


Защо? Защото ние се страхуваме да позволяваме нашите истински чувства да бъдат познати от човека когото обичаме. Ние се страхуваме, че те няма да чувстват към нас същото, което ние чувстваме към тях. Възможността да не ни бъде отвърнато с любов е ужасяваща. Никой не иска да бъде оставен в емоционална безизходица. Поставяйки себе си в такава уязвима позиция с някой чийто отговор ние не сме сигурни, че можем да понесем е твърде плашещо за повечето хора.

Но това повече не е проблем. Аз все още казвам на другите колко много обичам моята съпруга. Аз говоря за нея във всяка възможност, в която мога (както можете да се уверите от четенето на тази книга). Но не се страхувам да й го казвам лице в лице. След 25 години брак ние сме израснали до това да си имаме доверие един на друг. Страхът си отиде. Нашата любов е задълбочена, и ние се чувстваме свободни да споделяме най-дълбоките си чувства и мисли.

Сега се опитай да помислиш за това във връзка с твоята връзка с Бог. Да казваш на другите за Бог е несъмнено добро. Важно е за нас да се свързваме с други вярващи и да пеем това, което аз наричам хваление “за трета личност”: “Той е добър и милостив,”
и “Ние Го обичаме.” Обаче има нещо изключително специално относно хвалението на “втора личност.” Хвалението на трета личност е казване на другите за Бог, за Него. Хвалението на Втора личност е говорене на Самия Бог. Едно нещо е да се каже, “Ние обичаме Бог.” Друго и напълно интимно е да се каже, “Боже, аз Те обичам.”

Текущото съживление на хваление и поклонение в евангелското общество носи свидетелство за това. Забелязали ли сте колко много от песните за хваление и припевите, които са много популярни днес сe изразяват за едно лице? Изявления като, “Аз Ти се покланям, “ “Аз Те обичам ,” “Аз Те обожавам,” “Ти Си всичко за мен,” включват нашите най-дълбоки и лични чувства по начин, по който това “Ние Го обичаме” никога не може.


Аз подозирам, че това е причината, че хората все още се съпротивяват на новата хвалебствена музика. На тях не им е удобно да говорят толкова директно и страстно на Бог за своите чувства към Него, особено в присъствието на други, които могат да подочуят.

Така че нека да ви задам един въпрос: Колко често казваш на Бог, че Го обичаш? Пълно ли е твоето сърце само с отдалечено и с потенциално безпристрастно хваление към “трета личност?” Или обръщаш очите си към небето, поглеждаш твоя Господ в лицето, и казваш, “О, скъпи Татко, аз Те обичам”? Давай, опитай го. Той ще хареса това!

Тази книга е за пеещият Бог. Тя е за Бога, който намира такава наслада в Своите деца, че пее над тях с любов. Аз се надявам и се моля да можете да чуете Неговите песни на обич към вас. Аз също се надявам и се моля вие да изпеете някоя на Него.



<< предыдущая страница   следующая страница >>