shkolakz.ru 1 ... 19 20 21 22

Епилог


МАЛКОТО МОМЧЕ не искало нищо повече от това да живее в присъствието на Великия Цар. То особено харесвало да се разхожда с Него. Където и да ходели то се чувствало невредимо и сигурно, като че ли било обгърнато с топло одеало. То не познавало страх, уверено, че Царя ще отблъсне всяка атака на врага.

Тяхното време заедно сега изглеждало някак си специално, защото Царя бил също негов Баща. Докато пътували заедно малкото момче се държало здраво за ръката на Своя Баща. Хватката на неговия Баща достатъчно здрава, но никога вредна. В градините или по хълмовете, в полетата или докато прекосявали някой мост, техните пръсти били здраво преплетени.

Малкото момче знаело сега, че Баща му го обича. То знаело сега, че такава любов никога не може да умре. Неговото сърце се чувствало комфортно когато слушало тананикането на своя Баща, после пеенето, за Неговата любов към детето Му.

Един ден, напълно неочаквано и без предупреждение, Бащата се навел и вдигнал малкото момче. Той го държал близо до гърдите Си и го прегръщал както никога толкова страстно. Сълзи на радост изпълнили Бащините очи. Песента от Неговите устни станала силна и по-емоционална докато Той обсипвал Своето дете с целувки и нежна любов.

Тогава Той нежно го сложил обратно на земята, ръцете им отново се преплели в любов докато те подновили своята разходка заедно.

Моята молитва е, прочитайки тази книга, да знаеш точно какво е чувствало малкото момче. Ти винаги си казвал, че Бог те обича. Ти винаги си се надявал, че Той те обича. Но ти се нуждаеш да бъдеш вдигнат и прегърнат и да почувстваш в дълбочините и на тялото и на душата това, което умът ти ти е казвал през цялото време, че е истина.

Увереността на малкото момче в Бащината любов била без съмнение подсилена от това кратковременно, прочувствено показване на обич. Моята молитва е тази книга по някакъв малък начин да обнови в теб именно тази радост от това да бъдеш обичан, от това да се наслаждаваш, от това да имаш Бог, твоя Баща, пеещ над теб.


Можеш ли да Го чуеш като пее?


Приложение А


Авва! Татко!



КАКВО ИДВА в ума ти когато чуеш думата “Бог?” Каква е твоята представа за Създателя?

Говорил съм с хора, които се отнасят към Бог като че ли Той е нещо като треньор. Няма истинско взаимоотношение, поне на лично ниво. Присъединяването към църквата е като участие в тим. Когато Бог избира да общува, това не е с нежно изговаряни думи на любящо насърчение, а с гневен вик “Бягай по-бързо! Скачай по-високо! Две обиколки повече!” За някои отговорността е да се тренира усилено, да се представят добре в деня на състезанието, и вероятно да бъдат достатъчно щастливи неочаквано да седнат на скамейката и механично да им се каже “Добра работа.”

Други мислят за Бог повече като учител. За тях, християнин означава усилено изучаване, повече учене, помнене на доктрини и текстове от Писанието, и после възстановяване на всичко в деня на изпита. Важното нещо е да се получи всичко “Докато” и да се завърши до следващия “клас” на духовност. Божията главна роля е да бъде сигурен, че ние пишем правилно Неговото име и да определи наказание когато се държим зле.

После има такива, за които Бог е шеф. Да постигнеш добра работа в царството е приоритет номер едно. Толкова много християни са просто чиновници, които са отговорни за отиване на работа на време и оставайки там осем часа. Бог е там главно за да попълва доклади за постижения и да решава кой ще бъде повишен, кой ще има отпуска, и кой ще изгори!

Да се говори на такива за Бог, че е техен Баща може да бъде рисковано. Това не само е недопустимо, то ги обърква и ги ядосва. Причината не е трудна за разбиране. Самата дума Баща може да събужда образа на един злоупотребяващ грубиян с пръчка в ръката му. Други мислят само за празнотата в техния дом, никога не присъстващия баща чието пренебрежително незачитане на техните нужди ги наранява точно толкова сега колкото и преди.


Това може да бъде защо при чуването на думата Баща ти помирисваш миризмата на алкохол. Вероятно ти чувстваш злоупотребяващата ръка, опипваща там където не трябва, скоро след което заспиваш. Бог знае. Той е силно чувствителен за това колко ти е трудно да си повериш душата на друг когато твоите някогашни рани все още трябва да бъдат изцелени.

Но Той е Баща както никой друг. Неговата любов превъзхожда тази на дори най-грижовния земен родител. Ще Му позволиш да опише Своята любов към теб и потенциала на вашето взаимоотношение заедно? Всичко това е обгърнато в една дума. Исус я използва. Така трябва да правим и ние.


Татко обича най-добре


Исус винаги говори за Бог като “Моя Баща,” без значение дали е формално посочване или обръщение към Бог в молитва. Внимателното изучаване разкрива, че Исус използва това обръщение във всички Свои молитви, с едно изключение. От кръста Той извика, “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Марк 15:34).

Причината за това единствено изключение не е просто защото Исус черпеше от един Старозаветен текст, в който формата на обръщението беше вече дадена. (Виж Псалм 22:2). Неговия вик, “Боже,” вместо “Татко Мой,” беше в следствие от осъждението, на което Той беше подложен.

Когато увисна на дървото на Голгота за греховете на хората, Исус очевидно гледаше на своята връзка с Бог като наказателна и съдебна, а не като на бащинска и синовна. Но в другите 21 случаи когато Исус се моли, Той винаги се обръща към Бог като към Свой Баща.

В Стария Завет, Бог се споменава по много начини, но рядко като Баща. Думата е използвана за Него само 15 пъти, отделно от няколко текста, в които Бог е сравнен със земен баща. (Виж Псалм 103:13; Притчи 3:12; Еремия 31:20.)

В седем случая Бог е представен като Баща на нацията Израел (Второзаконие 32:6; Исая 63:16; 64:8; Еремия 31:9;Малахия 1:6;2:10). В пет други пасажа Бог е наречен Бащата на рода в изпълнение на един елемент от Давидовия завет (2 Царе 7:14; 1 Летописи 17:13; 22:10; 28:6; Псалм 68:5). Бог е наречен Баща на сирачето в една песен на хваление за Неговата нежност (Псалм 68:8). В два случая където “Татко мой” е използвано като призоваване на Бог в молитва, това е молитва, не на някой отделен човек, но на нацията колективно (Еремия 3:4, 19).


Съдейки от тези пасажи, това не е нищо друго освен отличителна черта на Старозаветен духовен живот да се отнесеш към Бог като Баща в лична молитва и общение. Тази дълбочина на интимност с Всемогъщия действително била рядкост.

Обаче, освен изключението споменато по-горе, това е точно, което нашия Господ Исус Христос правеше всеки път когато се молеше!

Още по-показателен е факта, че Той използва думата Авва когато се обръща към Татко (Марк 14:36; повечето учени са съгласни, че арамейския термин авва лежи зад гръцкия термин баща). Авва бил термин използван в юдаизма за да изрази интимността, сигурността, и нежността на едно семейно взаимоотношение. По специфично, това била дума, която малките деца използвали за да се обърнат към своите бащи. Разбира се, тя не изключвала учтивост и почитание. Но над всичко тя била изразяване на топла обич и доверие.

Ние четем в Талмуда, че когато едно дете било отбивано “то се научавало да казва ‘авва’ (татенце) и ‘имма’ (маменце). Отново, посочването е, че “въобще няма аналогия в цялата юдейска литература (особено в палестинския юдаизъм в дните на нашия Господ) за Бог да бъде споменаван като Авва.”

Йоахим Йеремиас спори, че “за юдейския ум това би било непочтително и следователно немислимо да се обърнеш към Бог с тази обикновена Дума. Риска на Исус да предприеме тази стъпка било нещо ново и нечувано. Той говорил на Бог като дете на своя баща: просто, от душата си, уверено. Употребата на Исус на авва в обръщение към Бог разкрива сърцето на Неговото взаимоотношение с Бог.”

Когато апостол Павел пише на римските (8:15-16) и галатийските (4:6) християни, казвайки, че ние като Божии деца можем също да се обръщаме към нашия Баща по този начин, дълбочината на тази интимност с Бог осигурена за нас чрез кръста на Христос става радостно доказателство.

Просто помисли за това! Единствения истински Бог, който те повиква с обещанието за съвършена любов не е никой друг освен твоя Баща, Авва! Ти не трябва да се страхуваш от злоупотребяващо сграбчване или твърдо отхвърляне. Той копнее да те прегърне, да те освободи от твоите страхове, да облекчи раните нанесени от тези, които са използвали твоята слабост.


Има неизговорима радост в тази истина. Как мога да опиша утехата и вълнението знаейки, че Този в чиито ръце ние се хвърляме и, както е било, в чийто скут ние седим, е нашия Баща, нашият “Татко?” Този, на чието рамо ние почиваме, е нашият Авва. Никой земен баща никога не е прегръщал своето дете с такава обич и нежност както Този, който те прегръща с песен.


Приложение Б


Бог обича ли Себе Си?


ЗАЩО ТЕ ОБИЧА БОГ? По-добре е да седнеш преди да отговоря на този въпрос. Удобно ли ти е? Продължава ме. Бог те обича защото Бог обича Себе Си. Отново, Бог те обича защото Бог обича Себе Си. Бог е посветен на твоите най-добри интереси защото Той първо и преди всичко е посветен на Своите. Бог ни обича защото правейки това Той прославя Себе Си.

Това звучи доста себично, нали? Раздразнен ли си? Отвратен ли си? В края на краищата, как Бог може да ни обича в пълнота, ако Той е посветен да обича Себе си по този начин?

Много ми помогна да разбирам това нещо, което Дж. И. Пакър написа в своята книга Hot Tub Religion. Той казва:


Единствения отговор, който Библията дава на въпросите,

които започват: “Защо Бог …? “ е: “За неговата слава.”


Всичко, което Бог прави е за Неговата слава. Всичко, което Бог позволява е за Неговата слава. Всичко, което Бог преследва е за Неговата слава. Когато Бог действа това е заради Неговото име.

Защо Бог създаде и откупи хора, които да се наричат с Неговото име? Той го направи за Неговата слава (Исая 43:7).

Защо Бог издигна фараон и закорави сърцето му? Той направи това за да направи позната славата Си (Изход 14:4, 18).

Защо Бог се намеси да освободи Израел от робството в Египет? Той направи това заради Своето име (Езекиил 20:21-22; Псалм 106:6-8).

Защо Бог не избра да изостави Израел във Вавилон, въпреки че те със сигурност заслужаваха това? Чуйте Бог обясняващ Своята мотивация:



Заради Името Си ще задържа изливането на гнева Си и

заради славата Си ще се въздържа за теб, за да не те отсека…

Заради Себе Си, заради Себе Си ще сторя това, защото

как да се оскверни Името Ми? И славата Си няма да дам

на друг!

-Исая 48:9, 11, КУРСИВЪТ Е ДОБАВЕН: СРАВНИ С ЕЗЕКИИЛ 36:22-23


Защо Бог ни води в пътеки на праведност? Той прави това “заради името Си” (Псалм 23:3).

Защо Бог ни прощава нашия грях? Той прави това заради Своето име (Псалм 25:11).

Защо Исус издържа срама и страданието на кръста? Той направи това за да прослави името на Своя Баща, нашия Бог (Йоан 12:27-28; Филипяни 2:6-10).

Защо Бог ни избра в Христос преди създаването на света и ни изкупи чрез неговата кръв? Той направи това “за слава на славната Му благодат” (Ефесяни 1:6, 12).

Защо Бог ни даде Своя дух като залог гарантиращ нашето наследство? Той направи това “за похвала на Неговата слава” (Ефесяни 1:14).

Защо Исус ни заповяда да вършим добри дела? Той направи това за да “могат хората да виждат вашите добри дела и да прославят вашия Баща, който е на небето” (Матей 5:16).

Защо ни е казано да използваме нашите духовни дарби в силата, която Бог снабдява? Това е така “защото във всичко Бог да може да бъде прославен чрез Исус Христос” (1 Петрово 4:11).

Защо Исус планува връщане на тази земя? Какво възнамерява да направи? Той се връща главно “за да бъде прославен в Своите святи хора и да се покаже чуден сред всички, които са повярвали” (2 Солунци 1:10).

Установихме ли това? Иска ли някой да спори, че единствения отговор на въпроса, “Защо Бог…? ” е: “Заради Неговата слава”? Ако все още имаш съмнения, има много повече стихове като тези. Но аз не виждам нужда да ги описвам.

Това, което това означава е, че Бог се наслаждава в Своята слава над всичко друго. Той е в центъра на Собствените Си чувства. Любовта на Божия живот е Бог. Той почита Себе Си и Своето име над всичко и над всеки друг.


Да обичаш някой означава да третираш този човек като ценен. Това означава да гледаш на него благосклонно и да действаш за неговата полза и благополучие. Въпреки че ще бъдем предпазливи казвайки, че Бог “трябва” да прави това или онова, за едно нещо съм сигурен: Бог трябва да цени Себе Си безпределно. Бог трябва да обича Себе Си превъзходно. Джон Пипър обяснява:


Бог има много други цели в това, което прави. Но никоя от тях не е

по-решаваща от тази. Те всички са второстепенни. Божията непреодолима

страст е да възвеличава ценността на Неговата слава. За тази цел Той

се стреми да я покаже, за да се противопостави на тези, които я подценяват,

и да я защити от всяко презрение. Той обича Своята слава безкрайно.


Това е просто друг начин да се каже, че Бог обича Себе Си безкрайно. Завива ли ти се свят от това? Арогантно и егоистично ли е за Бог да бъде преди всичко заинтересуван от Собствената Си слава? Вероятно е така. Причината защо е трудно да се установи. Ние интуитивно се отдръпваме от хора, които винаги търсят своята си слава.

Представи си един човек, който се премества в твоя град и се присъединява към твоята църква и е попитан защо е направил това. Той отговаря, “Аз дойдох тук търсейки хваление, слава, почит и признание за себе си, и твоя град и твоята църква ме впечатлиха като най-ефективното място и хора, чрез които да постигна моята цел.” Това не е човека, който би поканил на обяд след службата в неделя сутрин!

Ние не харесваме идеята за един войник да постъпи в армията просто за да спечели медал или за разузнавач помагащ на възрастна дама само за да заслужи значка. Ние се отвръщаме във възмущение от себе-съсредоточения атлет, който се състезава единствено за лично аплодиране или от учен, който редовно ни напомня за своите академични документи.

И така, как ще избегне Бог нашето презрение? Как може да бъде искано от нас да се възхищаваме на Бог, че прави това, което осъждаме в другите?


Моя отговор идва като въпрос. “Правилно ли е да ценим и да възхваляваме това, което е безпределно ценно?” Сигурен съм, че казваш да. И Библията и елементарния разум ни казват, че ние трябва да ценим това, което е много ценно и да почитаме това, което е достойно за почит.

Сега, нека да си представим огън, който гори в дома на г-жа Уилсън. Тя се събужда от миризмата на дима и осъзнава, че има само няколко секунди за да грабне нещо преди къщата да се срути върху нея. Така че тя грабва своята сиамска котка и изхвръква от вратата, оставяйки зад себе си своето шест месечно бебе да умре от задушаване от дима.

Всички сме справедливо оскърбени от избора на г-жа Уилсън. Това, че тя цени повече една котка отколкото едно дете е осъдително и несправедливо. Благодариме, че тя е само една предполагаема дама в една илюстрация. Но тя ефективно изтъква вселенския принцип, че ние сме морално задължени да ценим високо това, което е най-скъпоценно.

Кое е най-ценното същество във вселената? Това е Бог, разбира се. Бог е превъзходно достойното и най-достопочитаемото същество, което съществува. Поради тази причина ние се покланяме само на Него и приписваме цялата слава на Неговото име (Изход 20:3-4).

Сега проследи внимателно това, което Пакър казва:


Ако е правилно за човека да има славата на Бог като своя цел,

може ли да бъде грешно Бог да има същата цел? Ако човек не

може да има по-висша цел от славата на Бог, как може Бог да

има? Ако е грешно за човека да се стреми към по-малко от това,

ще бъде грешно и за Бог. Причината, поради която не може да

бъде правилно за човека да живее за себе си, като че ли е Бог, е

защото той не е Бог. Обаче, не може да бъде грешно за Бог да

търси Собствената Си слава, просто защото Той е Бог. Тези,

които настояват, че Бог не трябва да търси Своята Си слава

във всичко действително искат да кажат, че Той е престанал да

бъде Бог. И няма по-голямо богохулство от желанието да се

изкара Бог от съществуване.


Как можем да опишем Бог като праведен и добър, ако Той някога не успява да преследва и да пази това, което е извънредно ценно и с най-голяма стойност? Не можем! Бог “трябва” да получава основна наслада в Собствената Си слава или Той ще бъде неправеден.

“Затова е правилно да се получава наслада в някоя личност според превъзходството на славата на тази личност.” И ако Бог извършеше някое неправедно действие Той щеше да спре да съществува като Бог.

Не виждаш ли сега, че за Бог да пропусне или да се откаже да цени Себе Си превъзходно това ще Го въвлече в греха на идолопоклонство? Ние трябва да помним, че правилата за смирение, които управляват творенията не се прилагат за Твореца. Ако Бог някога действаше по такъв начин, че да не търси Своята Си слава това е все едно, че казва, че нещо по-ценно от Него съществува, а това е лъжа. Още по-лошо, това е идолопоклонство.

Причината защо е грешно за нас да търсим собствената си слава е защото има нещо по-ценно и по-важно от нас. Ние сме само творения.

Поради същата причина е правилно за Бог да търси Собствената Си слава защото нищо не е по-важно или по-ценно от Бог. Той е Творецът.

Да обобщим: Бог обича Себе Си безкрайно. Собствената Му слава е главния фокус на цялата Му енергия и усилия.

Това следва от това, че всичко, което Той върши е предназначено да спечели хваление за тази слава от Неговите хора. Пипър казва:


Всички различни начини, по които Бог избра да изяви славата Си

в Сътворението и Изкуплението изглежда достигат своята кулми-

нация в хваленията на Неговите изкупени хора. Бог управлява

света със слава точно както Той може да бъде почитан, възхищаван,

възвишаван, и хвален. Кулминационната точка на Неговото щастие


е насладата, която получава в звуците на Неговото превъзходство в

хваленията на светиите.


Как, тогава, Той може да бъде Бог на любов? Ако Бог обича Себе Си над другите, как може да обича другите въобще? Ако Той е страстно посветен да върши всичко заради Себе Си, как може да бъде страстно посветен на нас?

И това е тезиса на тази книга – че Бог страстно и горещо ни обича.

И така отново, ако Бог е за Себе Си, как може да бъде за нас? Тук е където нещата стават наистина интересни.

Ако Бог спреше да обича Себе Си безпределно Той би спрял да бъде Бог, защото щеше да се предаде на идолопоклонническо деяние. Ако това се беше случило, ние щяхме да сме тези, които щяхме да загубим най-много. “Защото къде можем да отидем когато нашия Бог стане неправеден? Къде ще намерим Канара на честност във вселената когато сърцето на Бог е спряло да цени безпределно безпределната ценност? Накъде ще се обърнем с нашето обожание когато Самият Бог е изоставил правата на безпределно достойнство и красота?”

Сега сме готови да зададем два въпроса, отговорите на които, се надявам, ще дадат разбиране на всичко предшестващо.

Първо, какво е най-любящото нещо, което Бог може да направи за теб?

Джон Пипър го изразява така: “Какво може Бог да ни даде да се наслаждаваме, което ще Го докаже за най-любящия? Има само един възможен отговор: Себе Си! Ако Той въздържа Себе Си от нашето съзерцание и компания, няма значение какво друго ни дава, Той не е любящ.”

Сега втория въпрос. “Какво правим всички ние когато ни е дадено или показано нещо красиво или превъзходно? Ние хвалим това нещо!”

В същност, нашата радост в подаръка е непълна докато не го похвалим. Това е в съгласие с К. С. Луис, който казва:


Аз мисля, че ние хвалим това, в което се наслаждаваме защото

хвалението не просто изразява, но завършва насладата; това е


нейният определен завършек. Това не е поради комплимент, че

обичащите се продължават да си казват един на друг колко са

красиви; насладата е непълна докато не е изразена.


Това, което това означава е, че ако Бог ни обича, а Той го прави, Той ще прави две неща: Първо, Той ще ни даде Себе Си. Той Самият е най-великия дар. Второ, Той ще работи за да Си осигури от нас хвалата на Неговата слава, “не защото Той се нуждае да подкрепи някаква слабост в Себе Си или да компенсира за някакъв недостиг, но защото Той ни обича и търси пълнотата на Своята радост, която може да бъде намерена само в познаване и хвалене на Него, най-възвеличеното от всички Същества.” Ето защо ако Бог ще бъде за нас Той трябва да бъде и за Себе Си. Пипър изразява това по този начин:


Бог е единственото Същество в цялата вселена, за което

търсенето на Собствената Му хвала е добро действие. За

Него, себе-възхвалата е най-високият добродетел. Когато

Той прави всичко “за похвала на Своята слава,” Той ни

предпазва и ни предлага единственото нещо в целия свят,

което може да засити нашите копнежи. Бог е за нас! И

основата на тази любов е, че Бог е бил, сега е, и винаги

ще бъде, за Себе Си.

Нека да се опитам да избистря всичко това с кратко обобщение. Това, което посочих е, че ако Бог ще ни обича до пълнота, ако Бог ще търси нашето вечно щастие и благополучие, Той трябва да бъде предаден над всичко друго да преследва Собствената Си слава. Той трябва да върши винаги това, което е най-подходящо за да възвеличи Собственото Си име и да извести славата Си. С други думи, ако Бог ще ни обича Той трябва първо да обича Себе Си. Най-любящото нещо, което Бог може да направи за теб е да обича Себе Си превъзходно.

В същност, тъй като Бог е най-достопочитаемото и достойно за хвала същество във вселената, би било идолопоклонство, ако Той спре да преследва Собствената Си слава над всичко друго. Той ще бъде виновен за почитане като Бог на нещо или някой друг вместо Бог.


Сега, как може такъв Бог да ни обича? Няма ли да бъде това като ни снабди възможно най-доброто? И не е ли Бог Самият най-голямото добро? С други думи, ако Бог наистина ни обича, Той трябва да работи за да ни доведе в насладата от това кой е Той и по този начин да спечели от нашите сърца хваление за Себе Си. Той трябва да върши всичко в Своята безкрайна сила за да ни доведе в хваление и почитане на Неговото име. Спечелвайки за Себе Си твоето хваление като Бога на цялата слава, ти преживяваш възможно най-голямото задоволяване, а именно, наслада в Бог. И Бог е прославен чрез твоята наслада в Него. Или, като Джон Пипър толкова често изразява това, Бог е най-прославен в теб когато ти си най-задоволен в Него.

Следователно, Бог да търси Собствената Си слава и Бог да търси твоето добро не са отделни или противоположни стремежи. Поради тази причина Бог е най-прославен в нас (има Своята слава) когато ние сме най-задоволени в Него (имаме нашето добро). Затова, ако Бог не е предаден първо на Собствената си слава, Той няма да бъде предаден въобще на нашето добро.

Нашето най-висше добро е насладата от Бог. Божието най-висше добро е да Му се наслаждават. Следователно, Бог да работи за твоята наслада в Него (това е Неговата любов към теб) и за да се наслаждаваш на неговата слава (това е Неговата любов към Него) всъщност не са отделни неща. Слава на Бог!

Д















































<< предыдущая страница