shkolakz.ru 1 2 ... 16 17

ПЪТУВАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО безкрайно пътуване (част 3)


Робърт Монро


СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор..................................................................... 7

1. Променливата.............................................................. 9

2.Този дълъг, дълъг път.................................................. 23

3. По магистралата........................................................... 33

4. Добре дошъл и сбогом................................................. 47

5. Компенсиране и прегрупиране.................................... 57

6. Вън и вътре................................................................... 67

7.Екскурзовод.................................................................. 77

9. Трудният път............................................................... 96

10. Самостоятелна свита ...............................................109

II. Обръщане към същността........................................... 123

12. Вътре в душата............................................................141

13. Фина настройка...........................................................152

14. Цялото и частите......................................................... 163-

15. Дълъг лъкатушещ път............................................. 170

16. Крайпътна гледка.......................................................187

17. Повече работа за прогреса.......................................... 194

18. Новата посока............................................................ 205

19.Таймаут ................................................................ 222

20. За института „Монро" програмите в него

и научните разработки ................................................. 227

Записки от Новата Земя.................245



1. Променливата




Страхът е голямата преграда пред човешкото развитие. Казано е, че когато се раждаме в тази материална вселена,. ние носим със себе ей само два вида страх - от силен шум и от падане - и двата са предизвикани от родилния процес. Растейки, ние научаваме все повече страхове, така че, кога­то навлезем в зрелостта си, ние - или поне повечето от нас -сме претоварени от тях. Пораснали сме физически, но реал­ното ни развитие - реализирането на истинския ни потен­циал - за съжаление е било прекъснато.

Непознатите неща предизвикват страхове. Страхуваме се от тъмнината може би защото не знаем какво има там. Една физическа болка би могла да възбуди страх, защото не знаем какво би могла да означава. Когато тези Неизвестни станат Известни, страховете изчезват, а ние сме в състояние да се справим с всичко, което ни се изпречи.

Всеки от нас притежава достатъчно Неизвестни в своя живот, а и достатъчно страхове. Няма нужда да търсим повече. Въпреки че има моменти, когато нямаме друг из­бор. Ето един пример. Това се случи с мен и е източникът на следващия материал.

Най-общо е прието, че по време на целия си живот ние не се променяме истински. Ние само ставаме все повече същите. Имайки предвид обичайните изключения, за кои­то казваме, че само потвърждават правилото, когато се ог­ледаме около нас, докато годините си вървят, това изглеж­да напълно вярно. Като цяло хората не се променят, а и повечето от нас силно се противят на промяната.

Въпреки това всички наши неприятности и битки се основават на промяната. Страхуваме се, че нещо ще се слу­чи. Или пък се плашим, че няма да се случи. Затова се борим или да предотвратим Промяната, или пък да уско­рим процеса. Но каквото и да правим, промяната е сто про­цента гарантирана. Единственият въпрос е в каква степен. Бавната промяна се представя като еволюция, бързата -като революция. Промените са изображението на Неизвес­тните - най-големите генератори на страх.


В моя собствен случай изглежда нямах избор. Попад­нах, незнаещ и панически шокиран, в,процеса, който пре­дизвика новото познание за действителността - онова, кое--^ то аз наричам Различния Мироглед, съпътстващ ме сега. Промяната в живота ми не бе просто в същата степен. То бе нещо, което не ме бе тревожело преди, защото въобще не знаех, че Такива неща съществуват. Беше ли тази промяна в живота ми случайна или еволюционна? Според мен тя бе революционна.

През 1958 година, без някаква очевидна причина, за­почнах да се нося из въздуха, вън от материалното си тяло. Не бе доброволно. Не бях предприемал никакви умствени подвизи. Не бе по ,време на спане, затова не можех да го отхвърля, просто като сън. Имах цялостно съзнателно усе­щане за това, което се случваше,, а то, разбира се, само влоши повече положението. Предполагах, че бе някаква форма на безмилостна халюцинация, причинена от нещо опасно - тумор в мозъка, мозъчен кръвоизлив или неиз­бежно умствено разстройство. Или .предстояща смърт.

Феноменът продължи. Нямах контрол върху него. Обикновено се случваше, когато си полягвах да се отпусна или отпочина, или пък се подготвях за спане - не постоян­но, но няколко пъти седмично. Издигах се на няколко мет­ра над тялото си, преди да започна да схващам какво точ­но се случва. Ужасен, започвах да се боря, за да се върна обратно през въздуха до физическото си тяло. Сигурен бях,

че умирам. Както и да се опитвах, не можах да се предпазя от повтаряне на събитието.

По онова време мислех, че съм в приемливо добро здраве, без някакви важни проблеми или стрес. Бях на­пълно ангажиран. Притежавах няколко радиостанции, имах и друг бизнес. Притежавах офис на Медисън авеню в Ню Йорк, дом в Уестчестър и не на последно място съпруга и две малки деца. Не взимах лекарства, нито наркотици, пиех съвсем ограничено количество алкохол. Не бях особе­но обвързан с която и Да е религия, нито пък бях студент по философия или източни дисциплини. Бях напълно не­подготвен за такава радикална промяна.


Невъзможно е да бъде описан страхът и самотата, кои­то взеха връх по време на тези случаи. В началото не мо­жах да споделя с никого за тях, дори и със съпругата ми, защото не желаех да я тревожа. Силно свързан със запад­ната култура и наука най-общо, аз автоматично се обърнах за отговори към-традиционната медицина и общоприетата наука. След задълбочени изследвания и тестове домаш­ният ми лекар ме увери, че нямам тумор на мозъка-и не съм под влиянието на друг физиологичен фактор. Но не можа да ми съобщи нищо повече.

В края на краищата намерих сили да разговарям с психиатър и психолог. Й двамата познавах като приятели. Първият ме увери, че не съм луд - познаваше ме твърде добре. Другият предложи да премина курс за обучение в продължение на няколко години при гуру в Индия - идея напълно чужда за мен. Не признах пред нито един от два­мата, нито пък пред когото и да било друг, че бях изключи­телно изплашен. Бях човек, неприспособил се към култу­рата, за част от която се смятах. Възхищавах се от тази култура и я уважавах.

Въпреки това нагонът за оцеляване бе много силен. Бавно, твърде бавно се научих да контролирам процеса. Разбрах, че това не бе задължителна прелюдия към

смъртта, че този процес може да бъде насочван. Но мина цяла година, преди да стигна до възприемането на реал­ността на пътуването извън тялото - сега познато като ОИТ. Стана в резултат на около четиридесет внимателно осъществени ОИТ пътувания, предоставили само и единст­вено на мен подробна документация. С това познание стра­хът скоро се стопи, за да бъде заместен с нещо почти запо­ведническо - любопитството!

И тогава нещо трябваше да се направи. Нуждаех се от отговори, а бях сигурен, че не бих могъл да ги намеря в индуския ашрам. Мисловните ми процеси, за добро или за зло, бяха продукт на Западната цивилизация. Затова именно, нуждаейки се от систематична помощ и от събира­не на информация, свързана с това странно „Неизвестно", създадох отдел за изследване и развитие в корпорацията, притежание на семейството ми и мен. Накрая този отдел бе обособен и се превърна в известния понастоящем инсти­тут „Монро".


И така, първоначалната цел бе единствено да реша личните си и нетърпящи отлагане проблеми - да пренасо­ча моите произвеждащи страх Неизвестни в Познания, ако в края на краищата това въобще бе възможно. Това озна­чаваше да се науча как да контролирам и да си обяснявам пътуванията извън тялото. Като начало аз бях единстве­ният, когото познавах, нуждаещ се от такава помощ, затова мотивът бе личен и егоистичен, а не задълбочен и идеалистичен или благороден. Не се извинявам за това, сам си плащах сметките.

От съвременна гледна точка ОИТ е състояние на съз­нанието, при което усещате себе си различен и отдалечен от физическото си тяло. Тази отдалеченост може да бъде два сантиметра или две хиляди метра, ако не и повече. Можете да мислите, действате и усещате в това състояние така, както го правите физически, макар и с някои изклю­чения.

В ранните периоди на ОИТ-дейността вие сякаш за­пазвате формата на физическото си тяло - глава, рамене ръце, крака и т. н. Колкото повече свиквате с това ново състояние на съществуване, толкова повече формата ви може да става все по-малко прилична на човешката. Както е желатинът, току-що изваден от калъпа. За кратко време той запазва формата на калъпа, после започва да се стопя­ва по краищата и накрая се втечнява или се превръща в капка. Когато това се случи по време на ОИТ, достатъчно е само да помислите за себе си и веднага ще приемете чо­вешката си форма.

От това описание става ясно, че „второто тяло" е край­но пластично. Въпреки това много важно е да се знае, че каквато и форма да придобиете, вие си оставате вие. Това никога не се променя - освен че откривате за себе си, че сте нещо повече, отколкото сте си давали сметка.

Колкото до местата, които посещавате, и нещата, които правите - изглежда няма ограничения. Ако все пак има, не сме ги открили. В състояние извън тялото вие повече не сте ограничени от понятията време-пространство. Можете и да сте в тях, но не сте част от тях. Вие - вашата нематериална същност - се чувствате съвсем удобно в друга енергийна сис­тема. Притежавате огромно чувство за свобода. Макар и да не сте напълно свободен. Приличате на балон или на хвър­чило, закачено на връвчица. На другия край на въженцето - невидимото въженце - е физическото ви тяло.


Цо време на ранните ни изследвания разбрахме, че живеем в култура й цивилизация, където будното мате­риално съзнание е най-жизненото от всички качества. Не е лесно да се проследи всяко състояние на различно съществу­ване. Едно дребно изследване веднага произвежда неогра­ничен брой аномалии, които не пасват, нито могат да бъдат обяснени в рамките на ограниченията на съвременното По­знание или системи от убеждения, имайки предвид, че. „убеждение" е понастоящем разпространен етикет за всичко, което не може напълно да бъде разбрано или обяснено.

Започнахме да работим върху въпроси, свързани ос­новно със съзнанието. Какво става с него, когато изпаднем в безсъзнание вследствие на удар по главата, шок, припа­дък, алкохолно отравяне или свръхдоза наркотици, анесте­зия, сън или смърт? Дали съзнанието прилича на магнит­но поле, произвеждано от електромагнит, което престава да съществува, щом токът бъде изключен? Ако е така, дали то отслабва или се усилва при промяна на „електрическия" ток? Ако го правим, това става без каквото и да е познание за това „как" се извършва. Как бихме могли все пак да контролираме такова действие?

Достатъчно лесно е да се поставят тези въпроси, които пораждат други въпроси без следа за отговор. Скоро осъзнахме, че съществува огромна информационна „дуп­ка". Нуждаехме се от някакво предположение, което би могло да ни покаже посоката, която трябва да следваме.

Отклонихме се от търсене на материалистични обясне­ния, за да погледнем в другия край на спектъра. Какво ста­ва, ако съзнанието продължи да сьществува, когато „токът" е намален? Мигновено започнахме да намираме примери.

Проблемът е в това, че когато сме извън тялото, ние и сме загубили съзнание, и не сме. Паметта ни е или не е повредена, някои от физическите ни сетива действат, други - не и т. н. Най-малкото, не Сме в пълно съзнание, както сме свикнали да мислим за него, и затова не разглеждаме състоянието като реално. Приема се, че ако не можеш да движиш физическото си тяло, или ако то не реагира на дразнения, ти не си в съзнание според начина, по който ние тълкуваме този термин. Или пък ако не можеш да общуваш според съвременните стандарти, ти не си в съзна­ние. Въпреки че е имало много човешки същества в спящо състояние, които са продължавали да бъдат в съзнание, те просто не са притежавали средства да общуват физически. За да бъде дадено задоволително обяснение как извършваме голяма част от физическите функции, без да ги осъзнаваме, нашата култура трябва да открие подсъзна­телните системи. Те са идентифицирани като автономни, подсъзнателни, крайни и т. н., включително сън. Всяка дейност, която ние не можем да контролираме по желание, е извън рамките на съзнанието.


В Института „Монро" през шейсетте години ние започ­нахме не само историческо изследване на аспектите на съ­знанието, но също изучаване на събитията извън тялото, както моите, така и на други хора. Открихме, че много ОИТ имаха връзка със състоянието на сън и така бяха пренебрегвани като прости сънища - само че те не пасваха на неяснотата и нереалните качества, свързани със сънуване­то. Други спонтанни ОИТ бяха ставали под упойка по вре­ме на операция, когато пациентът открива, че е на 2-2.5 метра над операционната маса и по-късно съобщава съвсем точно какво е чул и видял от тази гледна точка - физиче­ска невъзможност. Такива събития се случват често, но в по-голямата си част те никога не са били публично разгла­сявани.

Други случайни ОИТ стават по време на т. нар. „пе­риоди на безсъзнание", причинени от произшествия или рани. Те биват категоризирани главно като аномалии и са скривани в паметта като неестествени или като нещо, което в действителност не се е случило. Мирогледът ни не би позволил да бъде по друг начин.

Някои от най-удивителните спонтанни ОИТ сега често биват идентифицирани като „преживявания близо до смърт­та". И още, те обикновено се случват по време на хирургиче­ска операция под влиянието на упойка. Голяма част от тях влияят върху убежденията на пациентите, променяйки ги напълно, като им осигуряват оригинален Различен Мирог­лед. Те официално съобщават, че знаят, че са не само нещо повече от техните физически тела, но и недвусмислено им е известно, че ще надживеят физическата смърт.

Историята ни е пълна с обяснения на онова, което сега наричаме пътувания извън тялото, разнообразен е и речникът, който използваме-. Вие сте „близо до себе си -извън себе си, обезумял - „извън собственото си съзна­ние", заспивате - „изпадате в сън", събуждате се - „издига­те се над", излизате - „припадате". Една от твърде малкото анкети, свързани с този въпрос, през последните десет годи­ни показва, че над 25 процента от нашето население си спомня, че е имало поне едно пътуване извън тялото.


Ако се замислите, ще се окаже може би, че сте имали „летящ" сън с или без самолет? Можете ли да се сетите, че сте сънували как търсите собствената си кола между много други на някой паркинг, намирате я и мигновено се събуж­дате след това? (Много често ние подсъзнателно считаме автомобила си за допълнително тяло.) В състояние ли сте да си припомните за „падащ" сън, когато вместо да се разбиете на „дъното", вие се събуждате? Това е нещо съвсем обичайно, когато обратното влизане във физическото тяло е ускорено от звънеца на будилника!

До 1970 година всички изследователски усилия ставаха тихомълком, Дори потайно. Все лак аз бях ръководител на традиционен бизнес със стандартно мислещи хора. Си­гурен бях, че всяко публично откровение за тайната на Жизнената ми дейност би причинило неприятности на въз­можността ми да провеждам отговорни сделки.

Но не можех и да остана завинаги мълчалив. С пуб­ликуването на първата ми книга „Пътуване извън тялото" дейността ни започна да привлича повече внимание. Вече можехме да подбираме голям брой доброволци за изслед­ване в нашата лаборатория. По-голямата част от тях бяха в състояние да повторят ОИТ почти като мен, използвайки разработените от нас методи.

През осемдесетте години бяха провеждани разговори за пътуването извън тялото в различни колежи и универ­ситети, по радиото и телевизията, дори в Института „Смитсон". По време на годишния конгрес на Американската Асо­циация по психиатрия бяха издадени три брошури по въ­проса, а представянето им бе спонсорирано от Медицин­ския център на Канзаския университет и Института „Монро". Понастоящем в списанията от време на време излизат карикатури, основаващи се на ОИТ като нещо реално. Про­дават се Т-шьртс с картини от ОИТ-тематиката, дори най-известният телевизионен водещ Боб Хоуп в едно от преда­ванията си пусна шега, свързана с пътуването извън тяло­то. Реалността на ОИТ започна бавно да се възприема, а терминът ОИТ вече е част от нашия език.

Какво са Познанията по отношение на пътуването из­вън тялото?

Първо - тъй като няма нищо ново в това да си дадете сметка, че сте нещо повече от физическото си тяло, вече притежавате и способи да си го докажете. Убедени сме съ­що, че прилагайки други критерии, явлението може да бъ­де доказано и на научната общественост, а и на останалата част от човешкото общество. Въпреки това в днешно време не ни е известен друг начин, освен чрез индивидуалния личен опит. Но сме убедени, че техниката е в състояние да осъществи това доказателство. .

Контролираната опитност извън тялото е най-ефикас­ният ни познат способ за събиране на Познания за сътво­ряването на Различен Мироглед. Първо, а може би най-важно от тези Познания; е надживяването на физическата смърт. Ако все пак съществува по-добър начин от ОИТ за убеждение, че то се случва - не само надежда, религиозно упование или вяра, но познание, - ние не знаем за него. Всички онези, които придобиха дори малко вещина? ОИТ, скоро достигнаха до този етап на познание. И още нещо, това оцеляване става, независимо дали ние го желаем или не и без никакво значение какво сме правили или какви сме били по време на физическия си живот. Няма никаква разлика. Оцеляването на личността извън физическото съществуване е естествен и автоматичен процес. Удивени сме как сме могли да бъдем така ограничени в мисленето си.

Второ - най-голямото препятствие пред умението да се експериментира извън тялото е страхът. Страхът от непо­знатото и физическата смърт. Твърде силна е принадлеж­ността на нашия мозък и съзнание към материалната сре­да. Фактически всичко, за което мислим, е изразено с тер­минологията и условията на време-пространството. Сега вече се намираме с лице към необходимостта да преведем нещо напълно несвойствено в друго, което да е разбираемо тук и сега. Единственият начин, който сме научили, за улеснява­не и отстраняване на тези страхове, е да се придвижваме в ОИТ-процеса стъпка по стъпка във всеки един момент, много бавно. Това позволява на новака да възприеме и свикне с малките промени и да се научи, да знае, че тези малки промени не са опасни и не застрашават физическия живот. След акумулирането на тези промени ние помагаме на учениците да гледат непрекъснато назад към пълното материално усещане така, че да имат непрекъсната, позна­та отправна точка. Постепенно основните страхове се пре­махват.


Най-важното, присъствието на ум-съзнание в състоя­нието извън тялото е значително по-различно от онова при физически будното. Първоначално сякаш не присъства ин­телектуален и аналитичен фокус, най-малкото не в познатите ни условия. Все пак включването на физическо­то съзнание променя това. Обратно, емоционалните екстремуми на символичното дясно мозъчно полукълбо често на­пълно отсъствали обикновено са по-трудни за възбуждане. (Любов като точна изява не се приема за „емоция" в този контекст.)

По време на ОИТ умът-съзнание най-малкото ни по­казва кое е „отпред и нагоре" и навън в пространството, така да се каже. Не съществува подсъзнание или безсъзнание, покрито с пластове от ограничения. Така че няма лъ­жа или фалшификация, защото всички ние сме на показ. Каквито и да сияние излъчваме фактите. Винаги същес­твува свръхбагаж на нашата физическа мисъл и състоя­ния, които вероятно освобождаваме или отхвърляме, ако се прокраднат.

Вероятно е еднакво важно, че по време на ОИТ-състоянието ние проумяваме колко повече сме от физическите си тела. Отговорът точно защо и как съществуваме е напълно съществуващ, ако само имаме желанието и смелостта да го открием. Когато търсим информация, вероятно няма да харесаме получения отговор, но знаем, че притежаваме верния резултат.

Ако искате да докажете - само и единствено на себе си, - че ние надживяваме физическата смърт, трябва да се научите да се движите в състояние извън тялото и да по­търсите приятел, роднина или някой ваш близък, който наскоро е починал. За да ги намерите, всичко, от което се нуждаете, е да настроите паметта си към онова, което чове­кът е бил или представлявал. Няколко такива срещи ще бъдат достатъчни. Ще имате доказателството си - само за вас, за никой друг. Ще има нужда да осъществите този контакт скоро след тяхното преминаване в отвъдното, за­щото повечето от тях много бързо губят интерес към живота, който току-що са завършили.

Движението по време на опитност извън тялото е от­личен метод за събиране на информация. Много лесен до­стъп до информация е проверката на доброто състояние на някой, който сте обичали. Това също е може би най-лесна­та от целите на ОИТ. Ако сте разделени със съпругата или приятеля си, поради служебна командировка например, много успокоително е да си ги представите мислено, за да сте сигурни, че всичко е наред. Например, когато една от дъщерите ти учеше в колеж, понякога я спохождах по вре­ме на ОИТ, за да разбера как се справяше сама. Обаче


направих грешка, като споделих с нея за това по време на една от ваканциите вкъщи. Година по-късно тя ми каза, че след това разкритие всяка нощ точно преди да си легне, се обръщала към тавана на стаята си, казвайки: „Татко, ако си някъде наоколо, лека нощ!"

Бихте могли да отидете навсякъде и по всяко време -минало, настояще и бъдеще - чрез ОИТ. В състояние сте да стигнете директно до всяко избрано от вас място и да наблюдавате какво става там, при това в подробности. На мястото на вашата цел бихте могли да обикаляте наоколо, за да разгледате от различни позиции. Единственият про­блем е, че не можете да взимате материални предмети -ръката ви преминава през тях.

С тази свобода можете да тръгнете по пътя, поет от нашите изследователски търсения в Института. Можете да отидете навсякъде по земното кълбо, вътре в него или през него. Можете да се движите извън Земята и да обикаляте около Луната и Слънчевата система. Красиво е и предиз­виква преклонение, но може да стане монотонно. По такъв начин видяхме и се запознахме с обратната страна на Лу­ната преди космическите кораби на НАСА да направят своите снимки. Същото бе и с Марс, където търсихме пре­дмети, изработени от човешка ръка, като сгради или други конструкции, които биха могли да покажат някаква форма на интелигентен живот. Някои от нас дори-направиха ня­колко пробега извън Слънчевата система и обикновено се загубваха, в смисъл че не можехме да определим къде точ­но сме били по отношение на Земята. Обратното връщане бе безпроблемно. Изследователят просто фокусира върху физическото си тяло. Няма ограничения от скоростта на светлината. "

Ако съществуват интелигентни същества във физиче­ската вселена, ние не успяхме да ги открием. Или те са били скрити, или по-вероятно ние не сме знаели какво точ­но търсим. Разбира се, нашето изследване бе доста кратко.

Може би, ако бяхме търсили в по-отдалечени галактики, там щяхме да срещнем някого. Някой ден може би един от нас ще го стори.


В нематериалната Вселена нещата бяха безкрайно различни. Ние открихме стотици, ако не и хиляди, повече­то от тях нечовеци. Изследването извън тялото е най-важният способ за действие вън от материалната Вселена. „Второто тяло" на ОИТ-състоянието наистина не е мате­риално. То е част от друга енергийна система, смесваща се със Системата за Живот на Земята, но е извън фаза с нея. Това доказателство се намира във факта, че твърде лесно можем да открием онези, които са напуснали физическото съществувание.

Когато започнете да търсите някакво действие в тази друга енергийна система - в онова „Там", - ефектът е почти мигновен. Системата е доста плътно населена и вие срещате някои специални приятели, когато станете сръчен в ОИТ.

Магистралите и вторичните пътища на пътешествия­та извън тялото и изследванията са широки и разнообраз­ни и в по-голямата си част извън обичайните теории на време-пространството. Можем да разберем само онази пор­ция, която има пряка връзка със Системата за Живот на Земята. Бихме могли да се опитаме да разкажем останала­та част, а тя изглежда безкрайна, но не притежаваме при­емлива или сравнима основа от познания и опит, за да го направим прилежно. Проблемът е в желанието да се раз­бере и преведе откритото от вас, за да го върнете във физи­ческото. Никога не се учудвайте, когато, връщайки се в ма­териалното, откриете сълзи да капят по бузите ви.

Онова, което се е случило, е, че вие сте прекрачили границата на картата на Познатото и сте се върнали с ня­кои предишни важни Неизвестни, сега вече преобразувани в Познания. Може би няма да убедите другите в тази реал­ност. Повечето не се и опитват - индивидуалното познание е достатъчно.

Помислете как такова знание - не вяра или религия -биха променили вашия собствен житейски път. Дознание­то, че вие, разбира се, сте повече от физическото си тяло, че наистина ще оцелеете след физическата смърт. Тези две Неизвестни, превърнати в Познания, без каквито и да е условности или непредвидени обстоятелства.- колко раз­лично би станало.

Различният Мироглед - чиста форма на усещане -може да ги преобрази в лични Познания. И още твърде много. И така, освободете вашия Спасителен Религиозен Колан, грабнете катераческите си шпори и може би мачетето, и нека тръгнем по стръмния склон.



следующая страница >>