shkolakz.ru 1 2 3 4




HBagency , St. Karadga 24, Sofia 1000, hbagency@gmail.com


РАЙОННА БОЛНИЦА

(Жената на полковника)


Христо Бойчев

www.hristoboytchev.com


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА


КОНТУЗОВ

ДЯДОТО

БРАТОЙ

УЙЛЯМ

ФЕРО

ПЕПЕЛЯШКА

БАБАТА

ЖЕНАТА

ГЕНЕРАЛ


Неидентифициран пациент, загубил паметта след мозъчна контузия, попада в малка провинциална болница. Тъй като името му е неизвестно, лекарите го записват условно по името на диагнозата му – Contusio Cerebris. Това странно “име” става причина до бъде заподозрян от другите болни, че е катастрофирал пилот от НАТО. Ден след ден те съчиняват биографията му, базирайки фантазията си върху мита за Велика Америка. Мъжът не вярва, но постепенно това започва да му харесва...


ПРОЛОГ


Влиза Пепеляшка като приказна принцеса - в бална рокля и златни обувки. Оглежда се в огледалото - колко е красива, Господи! След това започва да се преобразява: покрива лицето си с хирургична маска от бяла марля, после навлича върху копринената рокля хирургическа роба от зелен плат, нахлупва върху златните си коси дочената качулка и накрая обува гумени ботуши. Сега е вече истинска санитарка. В дъното започва да мига светещ червен надпис “Операция”, придружен от алармен звук. Пепеляшка взема кофа и четка и излиза.


ПЪРВА КАРТИНА


Операционна.


ДОКТОР (нервно). Диша ли?

СЕСТРА Диша.

ДОКТОР Сестра, конци казах!

СЕСТРА Дадох.

ДОКТОР Така... Още един конец и край.


Появява се мощен тътнещ звук.


ДОКТОР Какво става?

СЕСТРА Нищо. Бомбардировачите на Алианса минават.

Светлината премигва и изгасва.



ДОКТОР (крещи). Токът защо угасна?

СЕСТРА За всеки случай. Да не объркат държавата. С малките страни стават грешки.

ДОКТОР Ах, майка му стара! Фенер!


Мъждукащ фенер осветява сцената.


ДОКТОР Добре. Сега свършвам...

СЕСТРА Да го будя ли?

ДОКТОР Буди го, готов съм.

СЕСТРА (започва тихо, но гласът и става постепенно все по-силен и по-властен). Дишай! Дишай! Дишай! Дишай! Дишай! (Звук от плесници.) Дишай! Дишай! Ах? Какво му става този? (Вече съвсем силно и властно.) Дишай! Дишай! Дишай! Давай! Дишай! Дишай! Дишай! Давай! (Плесниците продължават.)

ДОКТОР Бий по силно! Ето така! (По-силни плесници.) Дишай! Дишай! Дишай! Дишай!

СЕСТРА Диша!

ДОКТОР Ще диша, разбира се. Къде ще иде...Пулс?

СЕСТРА 130.

ДОКТОР Добре. Дишай! Дишай! Дишай! Дишай! Дишай! Дишай! Дишай! Дишай...


Гласът и дишащият звук се отдалечават. Затъмнение.


ВТОРА КАРТИНА


Болнична стая. Пепеляшка вкарва леглото с охкащия Братой и започва да трие пода, а болните вдигат крака за да не и пречат. Контузов приближава оперирания.

КОНТУЗОВ Херния ли?

БРАТОЙ Апандисит. Остър, с перитонит. Ох!

КОНТУЗОВ Как ти е името?

БРАТОЙ Братой.

КОНТУЗОВ Блазе ти!

БРАТОЙ Защо?

КОНТУЗОВ Защото си знаеш името. Всичко се оправя, но ни си ли знаеш името - лошо!

БРАТОЙ Че кой не си знае името?

КОНТУЗОВ Аз, кой... Със сътресение съм. Ни името си помня, нито нищо.

БРАТОЙ Ами попитай.

КОНТУЗОВ Кого? Аз съм неидентифициран. Никого не помня, нито някой ме познава. Пълна трагедия!

ДЯДОТО Контузов?

КОНТУЗОВ Да?

ДЯДОТО Остави човека да се съвземе от упойката.

КОНТУЗОВ Добре, оставям го. Само да му кажа, че не помня нищо.


ДЯДОТО Аз да не би да помня? И аз не помня, но не досаждам.

КОНТУЗОВ Теб защо те вкарват в тази стая?

БРАТОЙ (уплашен). Защо?

КОНТУЗОВ Тук не вкарват за апандисит.

БРАТОЙ Нямало легла в хирургията, казаха.

КОНТУЗОВ Те така казват, обаче...

БРАТОЙ Защо, каква е стаята?

ДЯДОТО Стаята не е виновна. Ти трябваше да идеш в Павликенската болница.

БРАТОЙ Там имало само един доктор, ми казаха...

ДЯДОТО Един, но изписва. А тук не изписват. Там баджанака го изписаха на третия ден след операцията.

КОНТУЗОВ Да, но на четвъртия пак го върнаха?

ДЯДОТО Ти като не помниш, защо спориш? Върнаха го, защото забравиха ножиците в стомаха му. Но преди това го изписаха.

БРАТОЙ (уплашен). Забравили ножиците?

ДЯДОТО С ножиците е лесно - тях ги хваща рентгенът. С марлите е лошо... Умираш без причина.

БРАТОЙ Ох, майка му стара!

КОНТУЗОВ На мен ми казаха, че ако си спомня името, ще ме изпишат.

ДЯДОТО Ще те изпишат, когато изпишат и мене...

БРАТОЙ Мене ме изписват другата седмица.

ДЯДОТО Ти чукай на дърво все пак.

БРАТОЙ Ще чукна...


Надига се да достигне дървен предмет.


БРАТОЙ Дайте нещо дървено.

ДЯДОТО Чукай на главата си, то е същото.

БРАТОЙ Прав си. (Чука по главата си.)


Влиза Феро. Той е с очила с толкова големи диоптри, че изглеждат матирани.


ФЕРО Мен ме изписват.

ДЯДОТО Така ли?

ФЕРО Да. Казаха ми, че помня всичко и ме изписват.

ДЯДОТО Сериозно?

ФЕРО Абсолютно. Питаха ме коя е столицата на Швейцария и аз им казах.

ДЯДОТО Браво!

БРАТОЙ Ще изписват някого, така ли?

ДЯДОТО Няма, няма, лежи си. То така си говори, момчето.


ФЕРО (афектиран). Защо да не ме изпишат? Защо? Кажи им, бе Контузов, кажи им откога съм тука.

КОНТУЗОВ Що питаш мен? Знаеш, че не помня - със сътресение съм.

ФЕРО А аз помня всичко. Столица на Швейцария е Берн. Площ 41.3 хиляди кв. километра, население 6.4 млн. Официални езици - италиански, френски и немски. Помня даже, че разстройство на немски е диарио. Дето се казва и в Швейцария да ме пуснеш, пак ще се оправя ако имам разстройство, а те ме държат тук...

БРАТОЙ Аз съм тук временно. Излизам скоро. (Пак чука главата си.)

ДЯДОТО Те, временните неща траят най-дълго. (На Феро.) Я виж отвориха ли будката долу? (Измъква кошница вързана на връв.)

ФЕРО (гледа през прозореца). Отвориха.

ДЯДОТО Днес черпи така нареченият Контузов.

КОНТУЗОВ Мой ред ли е днес?

ДЯДОТО Твой ами. Вчера бях аз.

КОНТУЗОВ (вади неохотно пари). Не помня... Имам чувството, че само аз черпя в тази стая. (Слага парите в кошницата и я спуска през прозореца.)

ДЯДОТО Значи ти им каза всичко за Швейцария?

ФЕРО Всичко: индустрия машиностроене, селско стопанство, горско стопанство, дивеч... Национален герой - Вилхелм Тел. Всичко им казах, а те питат откъде го знам, щом не съм бил там?

ДЯДОТО А ти откъде го знаеш?

ФЕРО Имам гадже швейцарка. Всеки ден ми звъни по телефона. Контузов, кажи не ми ли звъни всеки ден?

КОНТУЗОВ Аз ти казах, че не помня.

ФЕРО Дядо, кажи ти? Звъни ли ми?

ДЯДОТО Сигурно ти звъни, но аз не чувам, дядо.

КОНТУЗОВ Бирата! (Измъква пълната кошница и раздава бирите.)

ДЯДОТО Ха на здраве! (Чукат се.) Ами новия? Ей, приятел? Братой ли беше?

БРАТОЙ (сънено). Мм...

КОНТУЗОВ Той спи от упойката.

ФЕРО (пие от бирата). Сега в Швейцария е зима, Алпите са в сняг...


ДЯДОТО Че тук не е ли зима?

ФЕРО Остави я ти тази зима тука... Такава гадже си имам в Швейцария, а те ме държат тук.


Звук от летящи самолети.


ФЕРО Самолетите на Алианса!


Контузов и Феро тичат към прозореца и гледат нагоре. Лампата премигва и угасва.

БРАТОЙ (бълнува). Аз съм тука временно... Аз съм тука временно...


ТРЕТА КАРТИНА


Утро. Влиза Феро.


ФЕРО Ще ни изписват!

ДЯДОТО Пак ли?

ФЕРО Дойде ревизор - нещата се раздвижват...

КОНТУЗОВ Какъв ревизор?

ФЕРО Не знам. С костюм, вратовръзка и записва всичко.

КОНТУЗОВ За имената пита ли?

ФЕРО Не знам, но записва.


В стаята се втурва Пепеляшка и лъска енергично пода. От коридора се чува висок глас:”Така. Да запишем поред. Районна болница номер двайсет и четири, стая номер шест...” Влиза мъж в овехтял костюм, бомбе и стар картонен куфар. Държи бележник в ръка. Болните се надигат с надежда.


УЙЛЯМ Това ли е стая номер шест?

Изведнъж Контузов става и се приближава, взирайки се в лицето му.


КОНТУЗОВ Стор!

УЙЛЯМ Какво?

КОНТУЗОВ (приближава втренчен в него). Погледни ме!

УЙЛЯМ Защо?

КОНТУЗОВ Виж ме първо добре! (Показва ляв и десен профил).

УЙЛЯМ Е и?

КОНТУЗОВ Да ме познаваш от някъде?

УЙЛЯМ Извинявай, обаче...

КОНТУЗОВ Пак помисли!

УЙЛЯМ Не помня. Кажи ти откъде ме познаваш и ще си спомня?

КОНТУЗОВ Не те познавам изобщо. Но се надявах поне ти... Аз съм неидентифициран и нищо не помня.

УЙЛЯМ Момент... (Записва бързо.)

КОНТУЗОВ Казаха ми, че съм бил от селскостопанската авиация и съм се блъснал в един баир. Самолетът изгорял, а мен ме намерили на 20 метра от него. Нищо ми няма, само дето не помня...


УЙЛЯМ Самолетът не е ли на отчет?

КОНТУЗОВ Нищо не помня.

УЙЛЯМ Как си записан в болничния лист?

ДЯДОТО Контузов. Записаха го Контузов.

КОНТУЗОВ Не Контузов. Записаха ме Контузио. Контузио Церебрис ме записаха, обаче аз не вярвам. Церебрис не е нашенско име.

УЙЛЯМ (записва.) Диагноза Сontusio Cerebris...

КОНТУЗОВ Не записвай, не е вярно. Церебрис е американско име.

ДЯДОТО Ако самолетът е на Алианса? Защо не?

КОНТУЗОВ Селскостопански казаха?

ДЯДОТО Лъжат за секретност. Може да си Церебрис като нищо.

КОНТУЗОВ Като съм Церебрис защо не знам американски?

ДЯДОТО От сътресението. Ти не отричай, по-лошо ще стане.

УЙЛЯМ (записва). По-лошо ще стане. Така. Записахме. По нататък ... Вие, дядо? От какво сте болен?

ДЯДОТО Не знам.

УЙЛЯМ Не ви ли казаха?

ДЯДОТО Може и да са казали. То кога беше...

УЙЛЯМ Така и ще запишем.(Записва повтаряйки).”Може и да са казали.”Точка.

УЙЛЯМ (към Феро). А вие?

ДЯДОТО Той пък много помни.

УЙЛЯМ Какво помни?

ФЕРО Всичко. И имам приятелка в Швейцария.


Братой хърка.


ДЯДОТО Той спи от упойката.

БРАТОЙ (на сън). Аз съм тука временно.

УЙЛЯМ Разбрах. (Записва.) Той е тука временно.


Пепеляшка е свършила с миенето на пода и седи до вратата . Виждат се само очите и.


УЙЛЯМ (към Пепеляшка). Вие?

ФЕРО Тя е няма. Работи като санитарка тук...

УЙЛЯМ Аха...Ясно. (Записва). Mutos totalis.

ФЕРО Какво значи това?

УЙЛЯМ Напълно няма.


Той затваря бележника и ги оглежда отново преди да направи резолюцията си. Всички гледат в очакване.

УЙЛЯМ И така, всичко по реда си. Записахме, а сега по-нататък...



Той оставя акуратно бележника на шкафчето. След това смъква сакото си и го поставя на стола, после смъква последователно ризата, панталона и т.н., сгъвайки всичко внимателно. Болните гледат недоумяващо абсурдния ритуал. Когато остава по слип, Пепеляшка му подава болнична пижама. Той я облича спокойно, ляга в леглото и се завива акуратно. Отново разтваря дневника.


УЙЛЯМ Сега да видим какво сме записали? Стая N6, първо легло: Сontusio Cerebris. Секретен инцидент със самолет на Алианса. Жертви няма. Пилотът е в амнезия след мозъчно сътресение. Случаят подлежи на изяснение. Точка.”

КОНТУЗОВ Аз не вярвам.

УЙЛЯМ Не вярваш, но като четеш - това излиза. Това е животът - като го четеш има смисъл, а като го живееш - няма?

Затъмнение.


ЧЕТВЪРТА КАРТИНА


Влиза бабата на свиждане.


БАБАТА Йосифе, жив ли си?

ДЯДОТО Защо питаш?

БАБАТА Защото се забави пенсията ти този месец.... Донесох ти кисело мляко.(Рови в чантата.) Ах, аз съм го забравила? И бира забравих...

ДЯДОТО Няма нужда. Тук има бира.

БАБАТА Че да изпия и аз една щом има... (Отваря си бутилка.) Склерозата ти как е?

ДЯДОТО Добре е.

БАБАТА Почна ли да помниш?

ДЯДОТО За кога, ма? Спомени ли ще пиша на оня свят?

БАБАТА Зарових лозето полека-лека. Ти я хапнеш вече от него - я не, ама... Много съм зле, Йосифе!

ДЯДОТО Кучето как е?

БАБАТА Добре е. Остаря горкото.

ДЯДОТО Дръж го на топло. Напролет ще го изведа на лов.

БАБАТА Какъв лов, то не вижда вече?

ДЯДОТО Колкото вижда... Очила ли да му купувам?

БАБАТА Много съм зле, Йосифе. Как ще изкарам тази зима?

ДЯДОТО Няма страшно. Сетерите издържат на студ.

БАБАТА Стефан бил много зле.

ДЯДОТО Баджанака ли?

БАБАТА Той. Вчера го закарали в Павликенската болница.


ДЯДОТО Този мръсник пак се уреди.

БАБАТА Що говориш така? Човекът душа бере.

ДЯДОТО Нека бере. Баджанака не беше хубав човек. Балдъзата става, ама той - не!

БАБАТА Господ , да те убие дано! Не се нахойка цял живот, ама върна ли ти го Господ сега!

ДЯДОТО Бабо, бабо! Ходиш, не ходиш - все тука стигаш... Добре, че си походих аз докато можех.

БАБАТА Жив да те заровя, дано! Всичко помни, само лъже докторите!

ДЯДОТО Не викай, че тук се записва всичко.

БАБАТА (шепне). Засрами се, бре! Пет внуци имаш...

ДЯДОТО (също шепне). Как пет? Нали са четири?

БАБАТА Пет са. Надя има момченце.

ДЯДОТО Кога?

БАБАТА Оня ден, кога...

ДЯДОТО Как го кръстиха?

БАБАТА Иво. Щели да дойдат наесен да ни видят.

ДЯДОТО Наесен?

БАБАТА Да.

ДЯДОТО Лозето! Лозето трябва да заровим.

БАБАТА Зарових го - щях да забравя да ти кажа.

ДЯДОТО Добре. Айде сега тръгвай!

БАБАТА Тръгвам. (Взима още една бутилка но Дядото я взима я обратно).

ДЯДОТО Не пипай! Бирата я изписа доктор. И кажи на балдъзата да не се притеснява много като умре баджанака.

БАБАТА Как така ще умре, бре?

ДЯДОТО Лесно, как...

БАБАТА Той щял да се оправи, казват.

ДЯДОТО Ще се оправи той... Кога се оправя и аз... Айде!

БАБАТА Айде!


Затъмнение.


ПЕТА КАРТИНА


Утро. Дядото се събужда с вик.

ДЯДОТО Сънувах жена си. Кучето, каза, било много зле в Павликенската болница. Кой, викам, ще пусне куче в болница? Там е, вика, уреди се с връзки. Балдъзата, каза, иска очила, а мен, каза, напролет ще ме изведеш на лов да гоня зайци. Как ще гониш зайци, викам, да не си куче? Засрами се, вика, пет кучета имаш. Как, викам, пет, нали са четири? Пет са, вика, и копаят на лозето...



Мъжът влиза с папки-досиета в ръка.


УЙЛЯМ Стая N6, първо легло - Сontusio Cerebris .

КОНТУЗОВ Не съм Церебрис, ти казах. Аз съм неидентифициран.

УЙЛЯМ Аз така те водя само условно. Значи за сега оставаш условно Контузио Церебрис.

КОНТУЗОВ Не съм Церебрис!

ДЯДОТО (смушква Контузов). Не отричай, ти казах. По-лошо става.

КОНТУЗОВ Добре, Церебрис съм.

УЙЛЯМ Така. Първа папка - Церебрис, втора папка - Arteriusclerosis , трета - Братой, Peritonitis, четвърта Феро - Hipermnesia, пета...

ДЯДОТО Аз мога ли да попитам нещо?

УЙЛЯМ Мен?

ДЯДОТО Да.

УЙЛЯМ Питай.

ДЯДОТО Вие защо...така...

УЙЛЯМ Защо записвам живота ли?

ДЯДОТО Да.

УЙЛЯМ Защото незаписаният живот няма смисъл.

ДЯДОТО А записаният има ли?

УЙЛЯМ Записаният - да. Да вземем Робинзон Крузо. Сам на безлюден остров 27 години! Ужас! Искал да се обеси всеки ден, а днес цял свят чете дневника му, защото написаното дава смисъл и на най-безсмисления живот. Нещо повече! Светът е започва от писането.

ДЯДОТО Не е вярно. В библията пише: “В началото бе слово. И рече Бог: Да бъде светлина!”

УЙЛЯМ Рекъл Бог, но някой го е записал. Иначе никой нямаше да знае какво е рекъл. Кой е записал, питам аз? (Към Контузов). Кой?

КОНТУЗОВ Аз не помня, знаеш...

УЙЛЯМ В началото Господ Бог е сам сред нищото. Значи Господ сам си е водил записките. Така ли е?

КОНТУЗОВ Аз нищо не мога да кажа.

УЙЛЯМ По-нататък: “ И създаде Господ Бог човека по свой образ и подобие. Т.е. щом Господ Бог си води записки и човекът по негово подобие, трябва да си води. А той не си води и това е основният му грях. Затова не е щастлив. (Към Контузов). Ето, ти например: ако си беше водил записки сега щеше да знаеш кой си. Така ли е?

КОНТУЗОВ Така е.

УЙЛЯМ Разбира се, че е така. Всички велики хора са казали: записвай и отбелязвай. Отело: “Записвайте, записвайте си всичко!” - трето действие, трета сцена. Крал Лир:”Записах всичко аз добре.” - първо действие, четвърта сцена. Хамлет:”Да запиша или да не запиша?”. Ричард IV:”Записвайте отново и отново.”, Ричард III “Записвай, туй ще ти остане!” , Ричард II...

ФЕРО А вашето име как е?

УЙЛЯМ Уйлям.

БРАТОЙ Как?

УЙЛЯМ Уйлям. Уй-лям.


Грохот от прелитаща ескадрила събужда Братой.


БРАТОЙ (събужда се). Какво става тука?

ДЯДОТО Самолетите на Алианса...

ФЕРО (от прозореца). Тоя път са поне сто...

УЙЛЯМ (пишейки). Шест часа и тридесет и пет минути: преминаха около 50 самолета на Алианса...

КОНТУЗОВ До сега са минали поне 300.

УЙЛЯМ (допълва). Общ брой на преминалите самолети до момента е 300 по данни на пилота Церебрис. Така ли е?

ДЯДОТО Не знам. Аз от военни неща не разбирам.



следующая страница >>