shkolakz.ru   1 2 3 4
  • Да, в Библията има закон за развода, но в нея има нещо дори още по-добро. И това е идеалът, който Бог е дал в Едем.


  • Защо, тогава, ни е даден законът за развода?

  • Поради вашето коравосърдечие – е отговорът на Исус.

За какво ни говори това? Как да разглеждаме библейските учения? Ако следваме образеца на Исус, има три точки – 1) Да разгледаме Божия идеал. Той е даден в историята за Сътворението. Да разучим какъв е Божият план за брака и семейството. За това не е нужно да ходим при Мойсеевия закон. 2) Да осъзнаем, че след грехопадението нещата са се променили, че навлизането на греха в света е поразило този идеал. Той си съществува, но ние вече не живеем според него. Нашето коравосърдечие налага създаването на закони – т.е. Мойсеевият закон е даден поради твърдостта на нашите сърца. Законите, дадени в Библията са ЗА ГРЕШНИЦИ! Имаме идеал, оставен на непаднали хора, а съвети и предписания – на грешници. След това се появява Исус и казва: “Трябва отново да се обърнем към идеала!” 3) Евангелието ни връща към идеала. Ето, това прави Исус в Матей 19:3-9.

Всички павила за семейни взаимоотношения вземат предвид тъкмо тази библейска реалност. Например, ако сега дойде някой от нашите скъпи братя от Африка и ни попита: “Защо полигамията не е нещо добро?”, въз основа на тази херменевтика, какъв отговор бихте му дали вие? Искам вашите отговори. Те ви казват: “Ама това е в Библията! Вижте – Яков е имал две жени, Соломон пък, доста повече...” Какво ще им отговорите?

Отговор от публиката: - Бог даде на Адам само една жена.

Точно така! В много страни се казва: “За женени се считат хора, които имат брачно свидетелство, подпечатано от властите.” В църквите също казвахме: “Приемаме за женени само онези, които имат брачно свидетелство.” Само че, веднъж се появиха двама мъже, които притежаваха такъв документ! Следователно, не можем вече да го използваме. Дори и държавата да ги счита за женени, ние – въз основа на Библията – ще ги считаме ли? Как да им покажем, че не възприемаме брака между двама мъже? Дори и властите да казват: “Да, вие сте женени.”, въз основа на какво, записано в Библията ние можем да докажем, че те не са изпълнили изискванията на библейския брак? Какъв би бил вашият аргумент?


Много просто – в началото Бог не създаде Адам и Стийв, а Адам и Ева. Следователно, Божият идеал е мъж и жена. Когато Бог създаде жената, Той й даде следната титла: “Подходящ Помощник”. Според Божия идеал, ние имаме нужда от някого, който е напълно различен от нас и ни допълва. Телата ни са създадени по един взаимно допълващ се начин, умовете ни също не са еднакви. Това е Божият идеал за брака.

Но грехът изопачи всичко – чувствата, дори генетиката, хормоните (някои смятат, че има хора, генетично заложени да бъдат хомосексуалисти). Живеем в един греховен свят и резултатите от греха са съвсем явни. Въпреки че трябва да бъдем милостиви и състрадателни към всяко човешко същество, не можем да се изкривим и да кажем, че и това е Божий идеал, защото НЕ Е! Затова имаме нужда от закони – (от точка 2) защото в падналото си естество сме забравили кое е добро и кое зло. Законите ни казват: “Ето, това Бог не желае.”


Сега отиваме в Новия завет, за да видим дали Исус донесе някаква промяна. В писанията на Павел или Йоан, или Петър, намираме, че няма някаква съществена промяна; установяваме, че Бог все още поддържа Своя идеал – мъж и жена – и никъде не го е променил. Именно по този начън ще подходим в нашия семинар – ще следваме този образец (парадигма) – не забравяме, че при Сътворението Бог е дал идеал, много пъти го е припомнял на хората; след това отчитаме, че Бог си има работа с грешни същества и им дава много закони и съвети как да живеят сред греха; накрая разглеждаме каква светлина хвърля Евангелието върху християнския начин на живот.

Не е добре, ако ми зададете въпроса: “Защо да не си вземем няколко наложници? Нали патриарсите са имали.” Вижте, Библията е пълна с истории на хора, които не са никак добър пример за подражание, а по-скоро трябва да бъдат избягвани. Много е важно, когато разглеждаме една история, да преценим дали това е пример за подражание или за избягване.


БИБЛЕЙСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БРАКА


І. Дефиниция

ІІ. Ролите в семейството

Основен текст – Битие 2:24 – “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

Това е много важен пасаж, защото се цитира буквално от два пъти – от Исус в Матей, 19 глава, и в Ефесяни, 5 глава. Това е библейското определение за брака. Споменава се и в четирите Евангелия. Тази библейска дефиниция на брака има три аспекта.

Първата фраза – “ще остави човек баща си и майка си”. Това е добро определение за брак. 1) Имаме майка и баща, следователно, бракът е хетеросексуален. 2) Той е само между един мъж и една жена, следователно – моногамен. 3) Бракът е само между възрастни хора. Казано е “мъж” и “жена”. Даже не е казано “младеж” и “девойка”. Следователно, според Божия идеал, бракът е за възрастните, а не за децата. Мисля, че и във вашата страна има социални групи, които допускат брак между много млади хора – 13,14 годишни, нали? От библейска гледна точка, това не е идеалният вариант. Дори и според законите на държавата, те се считат за малолетни. Едва ли Бог ще гледа по-леко на този въпрос от земните правителства. Значи, в работата ни тук като отдел, имаме за задача да обясним на някои семейства, че за да се оженят децата им, те трябва да бъдат малко по-възрастни.

Напускането, за което се говори тук е “публично” напускане. В библейските времена хората ясно са знаели кой е женен и кой не е. Защото са живеели в семейства и един ден при публична церемония и тържество, момчето и момичето напускат своите семейства, заживяват заедно, създават ново семейство и заживяват в нов дом. В днешни времена бихме казали, че това е гражданският статус на новото семейство всички заят, че това момиче и това момче вече са женени. В библейски времена “да напуснеш баща си и майка си” е означавало и, че тези хора вече могат сами да се грижат за прехраната си. Според Библията, едно момче, което не може само да си “вади хляба”, не е готово за брак. Същото се отнася, разбира се, и за момичето.


Понякога за момчето и момичето е много лесно да напуснат семействата си, но на родителите е трудно да пуснат децата да си тръгнат. Една история разказва за майка, която казвала на момчето си:


  • Ставай, ще закъснееш за училище!

  • О, не искам да ходя там. Децата не ме обичат! Мразя училището!

  • Хайде, моля ти се! Всеки ден една и съща история! Трябва да ходиш на училище! Ето ти две добри причини – първо, си на 40 години и второ, си учител!

Според Библията, обаче, истинско семейство се създава, когато децата могат да напуснат баща си и майка си. Това означава да са достатъчно зрели, за да се сблъскат с новата реалност, дори да създадат нов живот – децата.

Втората фраза – “ще се привърже към жена си”. Много е интересен този глагол – “привърже”. Той означава “да бъдеш верен на един завет”. Този глагол означава продължително действие, нещо което не се случва веднъж завинаги, а е необходимо време. С други думи, двама души най-после са стигнали до момента, когато решават да се обвържат в завет. Това означава, че те са съгласни с всички негови точки; осъзнават, че се отдават един на друг; че това е завет до края на живота.


Третата фраза – “ще станат една плът”. Разбира се, това включва физическия контакт, сексуалната консумация на брака. Но не е единственото. Защото да станеш “едно” отнема време. Разбира се, физическото единение е много силен момент, говори за силно отдаване и посвещение един на друг. Това е библейският модел за брака.


И така, обобщавам – младите хора трябва да бъдат достатъчно зрели, за да напуснат родителите и роднините си, да се познават достатъчно, за да сключат завет и чак тогава – да се обединят физически. Нали виждате колко е различен библейският идеал от всичко, което виждаме в света около нас и по медиите! Хората набързо лягат с някого без никакво посвещение и затова тези съюзи са толкова нестабилни.

Интересно е, че към този образец Исус добавя четвърти елемент. В Матей 19:6 – “И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Това означава, че според Исус бракът между християни има и духовно измерение. Двамата са обединени не само от взаимната си любов (тя е много важна, разбира се!), не са обединени само от взаимната си любов + гражданските закони, но от самия Бог! Това е образецът за брак, който ние желаем за нашите деца. В другата ни лекция ще говорим как да помогнем на нашите младежи да видят красотата на този образец.



СТАНОВИЩЕ НА ПЕТОКНИЖИЕТО ОТНОСНО БРАКА


В Тора-та семейството заема много важно място. Дадени са много норми и съвети, които бдят на цялостта и интегритета в семейството. Според Тора именно в семейството трябва да бъде предавано знанието за Бога.

Основен текст е Второзаконие 6:6-8 – “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си; и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.; да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като надчелия между очите ти.”

Нека започнем с поученията на книгата Битие. Споде доклада за Сътворението семейството е част от Божия план. Но този план се осъществява от хората. Ще видим, че всички текстове, говорещи за семейните отношения, са едновременно както идеалистични, така и много реални. Когато създава мъжа и жената, Бог счита, че това е най-доброто му творение, върха на Неговия шедьовър. Това означава, че когато и ние говорим за семейните ценности, трябва да ги представяме като нещо съвършено, “твърде добро” от библейска гледна точка. Може би, мъжете са поизкривили неговото съвършенство, но в началото бракът е бил нещо наистина съвършено. Много трябва да внимаваме да не насадим в умовете на младите и децата си, че в брака има и лоши, тайни, срамни неща; защото според Божия план ВСИЧКО беше добро. По-късно католиците, православните и т.н. мистици въвеждат идеята, че безбрачието е по-съвършено състояние от брака. В Библията Божият първоначален идеал за човешките взаимоотношения е бракът; едва по-късно се повявява Павел, който просто твърди, че безбрачието е още една възможност, но не непременно по-добрата. Всичко зависи не от брака или безбрачието, а от самата личност.

Ако прочетем Второзаконие 24:5, ще видим колко сериозно гледа Бог на брака – “Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война и нищо да не се натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената, която си е взел.” Забелязвате ли – нека ТОЙ да весели ЖЕНАТА. Това предложение излиза от Бога! Така ми се иска това да важи и днес! Когато се ожених, да бяха ме освободили от всичките ми задължения и да можех да се радвам с жена си! Това със сигурност щеше да радва и нея... Нали жените все се оплакват, че мъжете им никога не са у дома, че не им отделят достатъчно внимание – по цял ден са на работа, а когато имат свободно време или играят футбол, или гледат футбол по телевизията... А тук Бог предлага цяла една година мъжът да е на разположение на жена си! Интересно. Това показва колко много неща можем да научим от Божия план. На младоженците им се е предоставяла цяла година, за да се опознаят и свикнат един с друг. Може да се усмихваме, но все пак е много интересно. Важното е, че Божият план за брака е бил съвършен.


Всички закони от Петокнижието са дадени с цел да пазят семейния кръг от опасности. Те са подробно описани там – риск от кръвосмешение и т.н. Да се бъркат любовта и сексът е пагубно! Един баща може да обича своята дъщеря, но не и да прави секс с нея! Библията е поставила ограничения единствено пред секса, а не пред любовта. Други опасности са изневярата, полигамията, съжителсвото без брак, разводът – за всички тях Библията поставя бариери. Всъщност, целта на бариерите е да повишат качеството на живота.

Сексът е част от Божия първоначален план за брака. Основният текст тук е Битие 1:27 – “Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ ги създаде; мъж и жена ги създаде.” Божият образ не е мъжът, а мъж+жена. В евреския оригинал това е казано още по-ясно – “Божият образ, това е мъж и жена”. Това означава, че мъжът сам по себе си не притежава целия Божия образ, нито пък жената. Например: мъжът не притежава способността да носи в себе си ново човешко същество. А в текста, където се казва, че Бог ни “носи”, е употребена същата дума, както за жената, която носи плода в себе си. Следователно, този аспект от Божията същност е предаден на жената. Затова е много важно да знаем, че И ДВАМАТА – мъжът и жената – представляват Божия образ. Те са равноправни, но дълбоко различни.

В нито един библейски текст не се твърди, че върховната цел на брака е възпроизводството. Католическите и православните теолози твърдят, че върховната цел на брака е създаването на потомство, но това не е библейска теология. Тук Бог дава ПЕТ върховни цели – стих 28: “И Бог ГИ (множествено число) благослови. И рече ИМ Бог: “(1)Плодете се, (2)размножавайте се, (3)напълнете земята и (4)обладайте я, и (5)владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.”

Първата заповед “Плодете се” буквално означава “растете”. Смисълът “плодете се” също е включен в оригиналния еврейски текст, но първото му значение е “растете”, това е глагол с много широк смисъл. Означава още и “да се реализирам”, “да достигна върха на възмжностите си”. Това е първата и върховна цел на брака – мъжът да стане напълно мъж благодарение на жената и жената да стане напълно жена, благодарение на мъжа. Затова по-късно, в Битие 2:18, Бог ще каже, че жената е “подходящ помощник” на мъжа. Всеки трябваше да бъде допълнение на другия.


Обобщавам: първата и върховна цел на брака е всеки да се стреми да даде, да допълни на другия онова, което другият няма. Всичко това е въможно дори и в семейства, в които няма деца. Затова и първата заповед не е да имат деца. Библията е пълна с двойки без деца, за коитоБог трябваше да прави грандиозни чудеса, за да имат деца. В същото време те бяха образцови семейства.

Това е, всъщност втората заповед – “размножавайте се”. Тази възможност – да се пресътворяваме – една от редките, уникални способноси, които Бог ни е поверил. Библията гледа на живота като на нещо свещено. Той е невероятна привилегия. С голямо вълнение си спомням раждането на собствените ми деца. Едно същество, което идва от нищото... почти не е за вярване. Жена ми казваше: “Дай си ръката тука и виж как рита, усети ли крачето?” Чувствах се на седмото небе, беше прекрасно! Аз присъствах на раждането и на трите си деца. Не беше лесно, тъй като едното се роди в Швейцария седмаче – много нетърпеливо дете! Дъщеря ни се роди в Испания – тя си дочака времето, да стане красива и тогава се появи... Най-малкият се роди в САЩ, а там, за да присъстваш на едно обикновено раждане, искат да подпишеш един куп документи! Това, за което най-много се притеснявах всеки път беше да са нормални, да са напълно “окомплектовани”; момче или момиче – това беше на заден план; аз исках да преброя всяко пръстче, всяко ушенце и оченце... Да предадеш живота е една привилегия! И според Библията, тази привилегия принадлежи ЕДИНСТВЕНО на брака!

“Напълнете земята”. Буквално този израз се превежда “населете земята”. Божията цел не е да “препълним” земята, да я пренаселим. Тук се съдържа идеята за контрола над раждаемостта. Човекът се нуждае от разум, от интелект, за да знае дали да населва земята още или не. Има места на нашата планета, които са твърде пренаселени и децата се раждат, за да умрат! Елън Уайт е много ясна по този въпрос, а и Библията също – че мъжът е този, който трябва да се грижи за контрола на раждаемостта. И така, третата заповед към брака е да има контрол върху броя на потомството.


“Обладайте я”. Или “покорете я”. Бог ни дава власт над природата и останалите живи същества и изисква да бъдем едни добри настойници над тях. Тази работа е поверена както на мъжа, така и на жената. Интересно е, че в страните, където жените имат равен достъп до образование, те са много по-загрижени за опазването на природата от мъжете. Ако семейството се придържаше към Божия план, природата щеше да изглежда по съвсем друг начин – тъй като то щеше да се грижи за нея.


Интересно е също, че когато Библията иска да онагледи връзката между Бога и човека, тя използва символа на интимната семейна връзка. Бог говори за църквата като за своя жена и винаги показва какъв е идеалният съпруг. В Новия завет – в Посланието към Ефесяните Павел ще каже, че връзката между мъжа и жената трябва да “имитира”, да е подобна на връзката между Христос и църквата – с подчинение и любов едновременно.

Въпреки твърденията на някои теологии, Библията не представя сексуалността като резултат от греха, нито като проклятие. Напротив, това е благословение. По-скоро, начинът, по който човекът по-късно започва да употребява своята сексуалност, се превръща в грях и проклятие. Библята не е срещу секса; напротив! Даже поставя една въпросителна пред риска от оставането сам. Битие 2:18 – “И Господ каза: Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.” Това, което не е добро, е да останеш сам. Според Божия идеален план мъжът и жената трябва да живеят заедно и да се разбират. Чак в Новия завет, след редица грешки от страна на човека, Христос ще каже: “Да, добре е за някои да не се женят.” Ап. Павел ще обясни това в 1Коринтяни, 7 глава.

Сексът е едно откровение на човешката зависимост – че човек не може да живее от самосебе си, че има нужда от Другия, за да даде живот. Живот се появява само, когато един мъж и една жена са се обичали. В Библията сексуалната връзка е обградена от много голямо уважение. Защото е нужна за създаването на нова личност. Ето, до тук стига нашият “лимит” – да предадем живота на онези след нас, една огромна отговорност. Затова Библията говори много за любов, а много малко за секс. Но е казала най-важното.



Важно е да разберем какво иска да каже Библията, когато говори за любов. Тя прави една разлика, която ние не винаги виждаме:

АГАПЕ

ФИЛИЯ

СТОРГЕ

ЕРОС

Гърците са употребявали четири думи, за да определят любовта. Когато Старият завет е бил преведен на гръцки, при един случай се употребява една, а в друг – друга. Сега ще ги разгледаме отдолу нагоре.

Ерос – това е физическата любов, привличането. Тя е хубаво нещо, Бог ни я е дал като възможност. Когато сме млади и някое красиво момиче мине край нас, сърцето ускорява ритъма си. А момичетата започват да стават нервни в присъствието на определено момче. Любовта е нещо предимно физическо, необяснимо, химическо. За мен моята жена беше неустоима, а за другите не беше. За нея аз също бях много красив, макар че другите жени не мислеха така. Добре, че бях красив поне за нея! Това физическо ниво е необходимо, нормално, но специфичното в него е, че основната му съставка е желанието. И когато то бъде задоволено, любовта “спада”, дори изчезва. В един момент от живота това желание вече не съществува. Затова любовта не е само ЕРОС. За съжаление, в съвременните романи, филми и песни ЕРОС е като че ли, единствената форма на любов.

Гърците са прозряли, че има още един вид любов, която нарекли СТОРГЕ. Това е любовта към “своите”, към семейството. В тази любов липсва физическото привличане. Например, вие може да сте в постоянни конфликти с майка си, но ако някой я обиди или нарани, сте способен да убиете или умрете за нея. Това е СТОРГЕ, не е ЕРОС – друго нещо! Моите деца непрекъснато ме ядосват, но ако някой ги докосне, съм готов да се бия с него! Тази любов не зависи от привличането, а е въпрос на идентичност и отговорност. Това са МОИТЕ хора – МОЯТА мила, МОЯТА майка, МОЯТ баща... Бог е поставил този красив инстинкт в нас. За нещастие, той малко по малко се губи, той като всичко е било поразено от греха.

Има един друг вид любов, който се нарича ФИЛИЯ. Тук привличането също не играе роля; семейните връзки също нямат нищо общо. Тя се състои от всичко, което ХАРЕСВАМЕ у другия. Тя е споделяне. Той е симпатичен, харесвам го – той ми е приятел. Това е чудесно, защото ФИЛИЯ не е “изключваща”, а “включваща” любов – може да бъдат включени всички. ЕРОС е изключваща – ако отида при друга жена, жена ми страшно ще се ядоса, нали? Затова дори не се опитвам да си го представя. От своя страна, съвсем пък не мога да си представя какво бих направил аз, ако тя отиде при друг... приятелството е друго – тя има приятели, които са и мои приятели, но има и приятели, които не са мои приятели; аз също имам приятели, които не са нейни приятели и т.н. Например, това са приятелите, които всеки от нас е имал преди да се оженим. Приятелството е нещо много обширно. Библията говори много за тази любов – ФИЛИЯ.


Библията ЗАПОВЯДВА една единствена форма на любов; всички останали никога не са били обект на заповед – те идват от самосебе си. Но библейската заповед е: “Обичай!” – Бога, жена си, ближния си... Обаче, както на гръцки, така и на еврейски, тази дума означава друго нещо. Това е АХАВА на еврейски и АГАПЕ на гръцки. Тя означава “да искаш доброто на другия”, “да останеш верен”. Бог има право да изисква от нас това; това е задължителната любов на Библията – тази, която Бог ИЗИСКВА от нас. Това не е чувство. Когато прочетох заповедта: “Обичайте неприятелите си”, казах: “Не, не мога да ги обичам!” Но когато Бог дава тази заповед, Той всъщност казва: “Не му прави зло! Прави му добро!” Когато Библията казва, че Бог ни обича, това не означава, че ние сме толкова неудържимо привлекателни, че Той просто е “увлечен” по нас, а че Той желае най-доброто за нас. Когато Бог ми заповядва да обичам съпругата си, това означава, че трябва да правя само най-доброто за нея. Да обичам ближния си означава да му правя добро. Точно тук работата на нашия отдел се превръща в част от голямата библейска теология. Защото, когато се казва: “Обичай ближния си”, питам: “Кой е на-близкият ми ближен?” Това са преди всичко моята съпруга, деца, родители, братя и сестри ми. Така Отдел “Семейно служене” попада право в сърцето на библейската теология. Ние сме длъжни на подпомогнем нашите църкви, нашите семейства да се обичат. Уникалното на любовта АГАПЕ е, че тя може да “допълни” останалите три. Когато ЕРОС е допълнена от АГАПЕ, когато не само се стремя да получа удоволствие, но и да направя удоволствие на другия, тогава ЕРОС е обогатена. Когато СТОРГЕ е допълнена от АГАПЕ, семейството функционира хармонично. Когато ФИЛИЯ, приятелството е допълнено от АГАПЕ, ние се изграждаме един друг, това е дълбоко и благотворно върху обществото.

Божият план е любовта АГАПЕ да бъде преживяна във всичките й форми. Както вече видяхме, Божият план за брака се състои от три аспекта – да напуснеш баща си и майка си (да си способен да се грижиш за семейство); да се “привържеш” към другия (завет между двамата); да станете “една плът”.


Сигурно знаете от опит, че да станеш “една плът” с другия, това включва физическото сливане, но не само него. Обръщали ли сте внимание на някои мили възрастни двойки, които са започнали да си приличат! Станали са наистина една плът, двете лица на един и същи човек. Това е много красиво! Ще дам пример с родителите на моята съпруга. Преди две години, само в рамките на едно лято, те си отидоха и двамата. Майка й, която беше “моторът” на семейството, почина през юни. Три месеца по-късно си отиде и баща й. Той просто не искаше да живее. Ние непрекъснато бяхме покрай него, искахме да го утешим, да му помогнем, но той не искаше да живее. И се остави да умре. Една плът... Тъжно, но и красиво. И на мен ми е мъчно за тези хора, имах страхотни тъст и тъща.


...


РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА МЪЖА И ЖЕНАТА


Най-напред, тя е очевидна в историята за грехопадението, в която Ева играе водеща роля, а не подчинена. Тя е тази, която първа контактува със змията, разговаря с нея, яде от забранения плод. Докато ролята на Адам в този разказ е твърде ограничена, пасивна и второстепенна. Битие 3:6 – “Тя даде на мъжа си, та я де и той.”

Само че, според останалата част на Библията Адам и Ева са еднакво отговорни за грехопадението. В Новия завет, Римляни 5:12-21, Павел обяснява, че Адам е не по-малко виновен от Ева за грехопадението. Интересно е да проследим какво става с равенството след грехопадението.

Мнозина приемат Битие 3:16 за отправна точка на онтологичното върховенство на мъжа и подчиненост на жената. Всъщност, в Библията има два основни пасажа, подчертаващи превъзходството на мъжа над жената. Единият е за реда на Сътворението, но ние проследихме вече този текст и разбрахме, че това превъзходство далеч не е така очевидно в него. А вторият е именно този стих, наречен още Божият Декрет След Грехопадението. Лутер е този, който е смятал ,че този стих е Декрет. Но дори и Католическата църква смята така – че в Битие, 3 глава Бог дава заповеди на мъжа и жената. Нека си припомним – когато мъжът и жената съгрешиха, грехът изопачи отношенията както помежду им, така и с Бога. Пасажът, от който е извлечено това е: “И той (мъжът) ще владее над нея.” Някои теолози твърдят, че това е заповед, дадена от Бог на човека; Божият ред за семейството. Моят въпрос, който задават и много други теолози е: “Бог не е казал на мъжа: “Владей над жена си!” Това владеене ПРЕДПИСАНО ли е от Бога на всички хора или просто е ОПИСАНО от Него? Дали Бог заповядва на мъжа какво да прави или просто описва какво ще се случи поради греха?” Много коментатори и теолози не виждат никакъв проблем да разглеждат това като наказание от Божия страна – Бог наказва жената с болки и всеки път, когато ражда, тя отново преживява Божието наказание. И когато мъжът се изтощи от работа, това също е Божието наказание.


Но според мен, е много трудно да се гледа на нещата по този начин, особено ако добре сте си прочели Библията и Елън Уайт. Елън Уайт дори казва: “Бог НИКОГА не е имал нужда да наказва човека.” Ние предостатъчно сме наказали сами себе си чрез греховете си. Всъщност, онова, което е казано в този стих за жената, е просто едно предсказание, а не наказание. Бог изрича едно пророчество за промяната, която ще настъпи в отношенията между съпрузите с течение на времето и колко труден ще стане животът им в съвместното носене на товара. Понякога за мъжа ще е много трудно да изкарва прехраната, а за жената ще е болезнено раждането на децата.

Ако съберем заедно разказа за Сътворението и този текст, т.е. не отделяме 3 глава от 1 и 2, ще установим, че тези три глави са едно цяло. Той сякаш ни казва: “Вижте какъв е бил прекрасният Божий идеал и вижте какво сте направили вие от него!” В светлината на Библията и Духа на пророчеството, ние считаме, че подчинението на жената не е изрична Божия заповед, а последица от греха.

Трябва да разгледаме какво представляват доминацията на мъжа и подчинението на жената в Новия завет.

СЕМЕЙНИТЕ ЗАКОНИ В СТАРИЯ ЗАВЕТ


Много е интересно, че другите Мойсееви книги – от Изход нататък – предлагат много идеи как да се запази бракът в този свят на грях.

Имам една книга за теологията на закона в семейството – “Отвъд закона”, написана на испански, в момента я превеждат на френски. Важно е да знаем как да научим децата си на Закона без да ги правим законници.

Кои са законите, които запазват семейството? Има цяла серия пасажи – Левит, 18 глава, Левит, 20 глава, Второзаконие, 22 глава – които третират ЗАБРАНЕНИТЕ взаимоотношения. Бог още в самото начало забранява някои неща, свързани с брака и интимните взаимоотношения. Той иска да запази ЕРОС от СТОРГЕ – те не могат да съществуват едновременно. Така предпазва границите на семейството. Мъжът може да има интимна връзка с жена си, но не и с дъщеря си. Днес разбираме, защо Бог е наложил тези забрани – защото всички те водят след себе си сериозни психологични проблеми и травми. Много сериозни! А също водят и до генетични увреждания. Тези текстове забраняват всякакви такива рискови връзки с израза “да не откриеш голотата...”. Какво означава това? Нещо повече от това да нямаш интимна връзка с този човек. Днес много модерни семейства смятат, че е добре за децата родителите да се разхождат голи из къщи и да се къпят заедно с тях. Вярно е, че трябва да се отнасяме съвсем естествено към голотата на децата, но не мисля, че гореизброените неща са приети от библейска гледна точка. Така че, ако искаме да предпазим децата си от много беди, трябва все още да се съобразяваме с този закон. Знаете, че няма нищо по-разрушително за психиката на едно малко момиче от това, да бъде изнасилено от баща си. Защото по този начин се унищожава представата й за Бога. Нейната визия за Бога е всъщност баща й. Затова той трябва да е този, който закриля. В целия свят сексуалното посегателство над дете се счита за много сериозно престъпление. В момента, в Западна Европа има голям проблем с педофилията, а огромната част от педофилите започват “дейността” си със своите собствени деца. Това е едно от най-тежките престъпления. Ужасвящо е, ако и в християнските семейства се случват такива неща. Затова трябва да възпитаваме децата си в уважение към личния живот, към интимността. А това става като им даваме пример – ние също да уважаваме и техния личен живот, дори и да са съвсем малки. Почукайте на вратата, преди да влезете в стаята им; така и те ще се научат да уважават вашия интимен кръг.


Когато бяха малки, децата ни много обичаха да се втурват в спалнята и да се мушнат в леглото при нас. И ние трябваше да ги научим: “Когато искате да влезете при нас, първо почукайте на вратата. Когато ние идваме във вашата стая, също ще почукаме.”

Преди няколко седмици бяхме на Канарските острови за един семинар и бяхме отседнали в дома на млад пастор, чието момиченце беше 8-9 годишно. Много интелигентно дете. На вратата на стаята си беше поставила надпис: “Ако искате да влезете в моята стая, първо трябва да почукате!” Мисля, че това е много добре! Бог искаме ние да се уважававаме един друг в семействата си. Основната съставка на истинската любов е уважението! Не уважаваш ли другия, значи не го обичаш.

Други забрани в Стария завет са относно извънбрачните връзки. Левит 18:20 – “И с жената на ближния да се не съвъкупиш, та да се не осквениш с нея.” Има и още много подобни.

Библията е против и хомосексуалните отношения. Левит 18:22 – “С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.” Има и забрана и за отношения с животни - Левит 18:23. Интимните взаимотношения в Библията са единствено в рамките на брака.

Тя се произнася и против всякакво участие в езически ритуали. Защото те често просто са представлявали оргии. Затова има предупреждения срещу проституцията в чест на Ваал. Всичко това е водело до нездрава възбуда и екстаз, които са противни на Бога. В онези времена, да отидеш на такова място и дори само да наблюдаваш сцените, се равнява на това, днес да сърфираш в порнографски сайт.

Спокойно мога да заявя, че днес най-голямата опасност пред семействата в Западния свят, е увеличаването на порнографията. С помощта на Интернет можете дори да не излизате от къщи, да си стоите у вас и да консумирате най-невъобразими неща! Затова експертите алармират, че опасност №1 за семейството е зависимостта от порнографията. Мъжете са много по-лесно податливи на нейното влияние, а това е пагубно особено за юношите и младежите. Защото тя набива в съзнанието им картини на секс без любов, а това тотално унищожава чувствителността и способността за привличане. Все повече и повече се увеличава броят на младите мъже, неспособни на нормален секусален контакт, защото съзнанието им е било бомбардирано и вече е задръстено от порнография. Те често прибягват до насилие, за да изпитат поне НЕЩО! И ето ви го садо-мазохизмът!


Още от самото начало Библията е искала да ни предпази от всичко това – “Не откривай ничия голота!”


Нещо, на което Библията обръща специално внимание, това е опазването на брака от прелюбодейство. Второзаконие 22:22 – “Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити – мъжът, който е лежал с жената, и жената.” Цялата 22 глава говори за това. И тогава, и сега, при другите народи е била наказвана само жената прелюбодейка. Ако си спомняте, дори и по времето на Исус, юдеите искаха да убият с камъни само жената. Но според Библията, една жена не може сама да извърши прелюбодейство. Трябва още един, нали? Затова наказането е еднакво и за двамата. С други думи, според Библията, прелюбодейството е зло както за жената, така и за мъжа. И наказанието, предвидено за него е възможно най-тежкото, което същестува тогава – убиване с камъни. Това не означава, че народът е бил длъжен да ги убие с камъни, но Мойсеевият закон просто дава санкцията, предвидена за такъв случай. Историята докладва, че нещата не са се развили точно така. Всъщност, записани са съвсем малко случаи на убиване с камъни именно по тази причина. Въпреки това, в ислямският свят, дори и днес, това се среща много често. Сигурно и вие сте чували за подобни случаи.

Законът е давал една възможност на мъжа да изгони жената-прелюбодейка. Това, всъщност, е било най-често срещаното разрешение на проблема. Бог е дал закон, който да защитава по-слабия. В патриархалното общество жената е била считана за собственост на мъжа си и е можела да бъде изпъдена по най-различни причини. Най-често срещаната е била безплодието. Дори и днес в ислямския свят е напълно законно да изпъдиш жена си, ако не може да забременее. Може би си спомняте в съвсем близкото минало шахът на Иран изпъди красивата си жена Сорая само, защото не можеше да има деца, и се ожени за друга. И двамата бяха цивилизовани хора, получили образованието си в Европа, но при тях това е закон. Само че, Библията е предвидила при развода нещо, което да предпазва по-слабата страна. Ако един мъж реши да се освободи от жена си – защото е прелюбодействала или пък безплодна, без значение – е бил длъжен да й даде документ, който й дава възможност да се омъжи повторно; причината за развода никога не фигурирала в него. Пред съдията се посочвала някаква причина, но тя не се вписвала в документа. До наши дни са достигнали някои такива документи. В тях пише нещо подобно: “Аз се отричам от теб, връщам ти всичко твое и т.н.”, но никога не се упоменава причината за развода. Това е голям напредък в сравнение с другите народи от онова време. Това означава, че според Бога, не е задължително грешките на единия партньор непременно да дадат отражение върху другия; те не би трябвало да “погребат” единия партньор под тоталното владичество и терор на другия. Както изпъдената жена – независимо дали по уважителна или не толкова уважителна причина – така и съпругът й са получавали възможност да си изградят нов живот с нов партньор.


Исус казва: “Това не е идеалът.” Но все пак, ако го нямаше и това, би било още по-лошо. “Поради вашето коравосърдечие, понеже сте зли, затова Бог е решил да ви разреши развода.” Ето, така трябва да разбираме брака днес. Разводът винаги е констатация за провал, до него винаги се стига поради коравосърдечието най-малко на единия от пратньорите. Исус ще ограничи много причините за развод, но все пак ще признае, че причини има. Църквата трябва да приеме, че това не е идеалът, но това е животът. Тя трябва да застане зад Божия закон, но да се възползва и от Божията благодат. Интересно е, че в старозаветните семейни закони, законът и благодатта са примесени. Често те просто са били благодат за жената, която направо се е освобождавала от един нетърпим съпруг.

Дали тези закони дискриминират или защитават жената? Като цяло, те много рядко я дискриминират. Повечето са дадени точно, за да я предпазват. Например, много съпрузи са ревниви, постоянно подозират съпругите си в изневяра без да имат доказателства за това. Животът на такива жени става наистина непоносим. Второзаконие, 22 глава и Числа, 5 глава – на жената се дава да изпие горчива вода, чиито съставки са точно упоменати в Библията – пепел от червена юница, пръст от скинията и т.н. Днес, от научна гледна точка, знаем, че в тези съставки няма нищо отровно и не могат да повредят човек, но тази вода е нещо между жената и Бога. По този начин на мъжа се отнема възможността да причини зло на жена си, ако е невинна. Това е повече психология; нещо, което днес познаваме много добре. Ако жената е била виновна, след изпиването на водата е започвала да се чувства зле и е можело да се стигне дори до смърт; но невинната жена е знаела, че Бог вижда всичко и ще я съди справедливо, а не като съпруга й. Тя е пиела от водата – е, може да не е била много вкусна – но нищо не й се е случвало. По този начин е била реабилитирана и съпругът й вече е нямал право да я ревнува; тя е заемала отново почетното място на вярна съпруга. И така, по-голямата част от законите са в полза на жената.


Цялата 22 глава на Второзаконие се занимава с брачните закони. Подобна на нея е Изход, 22 глава. Когато някой мъж обезчести момиче, е имало няколко възможности – или е бил длъжен да се ожени за нея, или – ако тя не е искала да се омъжи за него – е плащал определена сума, за да може тя да се омъжи за друг.

В Изход 21:22-25 намираме закон, защитаващ бременната жена. Ако някой удари или нарани бременна жена и тя абортира, виновният е бил длъжен да плати сума, която нейният съпруг е уточнявал, а когато това е била неумишлена злополука, е действал законът “око за око, зъб за зъб”.

Един закон в Стария завет дава възможност на жената да бъде наследник. Но той не се е спазвал много в Израил. Петте дъщери на Сафад отиват при Мойсей и му казват: “Не е честно, в нашето семейство няма синове.” Тогава Мойсей добавя този закон, според който ако в едно семейство няма момчета, момичетата могат да стават насредници. Това е изключително напредничаво за едно общество и време, в което само и единствено мъжете са можели да наследяват каквото и да било.

Някои казват, че забраната жена да става свещеник, е дискриминация. Но вярно е обратното. Какви са били задълженията на един свещеник тогава? Да жертва животни. Изобщо не става въпрос за пасторска работа, за проповядване; те просто са принасяли жертви. А това е трудна работа – да заколиш крава или агне... Жената не е била длъжна да ходи в храма. Не, защото е дискриминирана, а за да може по-свободно да се занимава със своите задължения като майка. Жена в месечен цикъл, бременна, кърмачка или болна, е имала право да си остане в къщи. Тя не е била изключена, а просто извинена. Когато е искала, е можела да отиде в храма. Доказателство за това е майката на Самуил. Бог, Който винаги се е грижил по особен начин за слабите, ще продължава да го прави. Защитата на семейството е нещо изключително.


ВРЪЗКИТЕ В БРАКА МЕЖДУ ВЯРВАЩИ


В брака между вярващи има пет връзки.

Първата е “афективната”. Това е любовта между партньорите. При невярващите често е единствената, която е налице. Това е всичко, което искат, което имат – любовта. Няма нужда от брак, от документи и т.н. Наистина, това е основната връзка, защото ако нея я няма, не може да има нищо друго. Библията не намира, обаче, това за достатъчно.

Втората връзка е “моралната”. Това е връзката на обещанието, на ангажимента. “Мъжът ще се привърже към жена си” – означава, че има дадена дума, поет е ангажимент. Затова Библията говори за брака като за “завет” или “връзка”.

Третата връзка е “гражданската”. Това е връзката, призната от законите на държавата. По време на скитническия, патриархален период на Израил сватбеното тържество е било достатъчно, за да може бракът да придобие “гражданственост”. Но след Мойсей започва вече сключването на “граждански брак”. В Израил всичко това става под Божия поглед.

Четвъртата връзка е “религиозната”. Матей 19:6 – “Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Тя е символизирана чрез църковния брак.

Петата връзка е “физическата”. Тя е резултат от интимното общуване между двамата. Тя е последният аспект от връзката в семейството. Ако тя не се осъществи по една или друга причина, пред Бога този брак не е “консумиран”, не е пълноценен. Затова Библията казва “една плът”. Макар и рядко, църквата се е натъквала на такива случаи – семейство да няма сексуални отношения – тогава тя приема този брак за невалиден (без стойност). Граждансите закони в повечето държави третират този проблем по същия начин.

И така, в идеалния брак, връзките се появяват именно в този ред. Ако той бъде нарушен, не е добре. Затова църквата поддържа именно него. Когато подготвяте младежи за брак, показвайте им, че нещата трябва да се случат в този ред.

Библейският текст, който ние наричаме “текста на грехопадението”, показва, че в семейството настъпват помени. Когато човек наруши връзката си с Бога, това поразява и брачните му взаимоотношения. Първата видима последица от грехопадението е загубата на сексуалната невинност. Битие 2:25 – “А и двамата – човекът и жена му – бяха голи и не се срамуваха.” Защо? Защото са невинни; вярват в съвършенството на онова, което е направил Бог; напълно се приемат така, както ги приема Бог; не виждат нищо пошло или нечисто в другия. Понякога голотата е трудна за възприемане. Дори и собствената. Затова този библейски текст е много важен – той ни показва, че Адам и Ева са били напълно щастливи да се приемат такива, каквито са. Завиждам им малко, защото, когато се погледна по бельо в огледалото, си казвам, че Ева сигурно е виждала доста по-красиви неща, когато е погледнела Адам. Един ден това ще се промени, нали? Когато съгрешиха, първото нещо – Битие 3:7 – ПЪРВОТО нещо, което осъзнаха беше, че са голи! Защо? Сексуалността на другия, която е била обект на възхищение и е била приветствана, сега се възприема като опасност. Да се скрием от другия, да се предпазим от него, да си сложим маска! Другият да не разбере какво мисля и какво съм!


Интересно е, че сексът е първото нещо, което грехът порази. Човекът, който тогава е бил много интелигентен, бързо си е дал сметка, че сексът може лесно да се превърне в едно много мощно оръжие за доминиране над другия или за съблазън. От този момент нататък между мъжа и жената започва тази борба на скриване и показване – хем да се скриеш, хем да се покажеш. Днес продължаваме да живеем подвластни на това и то, между другото, много добре се експлоатира от модните дизайнери – скриваш нещо, за да заблудиш другия и показваш друго, за да го съблазниш. Може би, затова Бог каза на жената: “Ще ти преумножа скръбта в бременността, със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее.” (Битие 3:16) Този текст не трябва да бъде разбиран като израз на Божията воля, но като предсказание от Негова страна. Защото Бог не е този, който подтиква хората към лоши чувства. Той просто пророкува, че животът на жената ще бъде по-труден. Някои преводи предават този текст така: “Тя винаги ще продължава да желае мъжа, но това нейно желание никога няма да бъде задоволено напълно. А мъжът винаги ще клони към владеене над жената.” Е, вярно е, че има жени, които владеят по-добре от мъжете и затова не всички мъже ще успяват да доминират; но това също ще ги притеснява. Интересен е фактът, че големите диктатори обикновено в къщи са били “мъже под чехъл”. Щастливите у дома си хора нямат склонност към диктаторстване, те са мили и любезни. Затова Бог казва, че животът на жената ще е труден – защото вместо да я подкрепя, мъжът ще желае да я владее.

Но Той предстазва, че и животът на мъжа ще бъде труден – “Проклета да бъде земята поради тебе. Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си... Тръни и бодили ще ти ражда...С пот на лицето си ще ядеш хляб...” (Битие 3:17-19) Този текст предсказва с голяма прецизност какво ще се случи. Жената ще трябва да се изправи пред твърдостта на мъжа, мъжът пред твърдостта на земята. Преди тяхната зависимост един от друг не им е тежала, но сега те стават “зависими бунтовници”. Зависят буквално един от друг за възпроизводството и всеки се чувства поставен по-долу от другия. Мъжът ще трябва да понесе по-голямата тежест от изкарването на прехраната, а жената – по-голямата част от задълженията на майчинството.


Това е много важно да го разберем относно теологията на брака – Битие, 3 глава не е Божията воля за брака, а Божието предсказание за брака. Не Бог, а грехът е този, който е променил “правилата на играта” между мъжа и жената. А Божият план си остава винаги същият. И когато се появява Евангелието (спомняте си триточковата схема), Исус ще каже, че вече няма мъжки пол, нито женски; нито юдеи и езичници; нито господари и роби. В Христос всички сме едно. Бог желае да включим този Негов проект в нашите семейства.


РОЛИТЕ В БРАКА


Ролите в брака до голяма степен са обусловени от културата. Затова е много важно в Библията да открием основните насоки, хвърлящи светлина върху въпросите за половете и ролите им от гледна точка на християнството.

Първото нещо, което се набива на очи, ако излезем от историята в Битие и се спрем на останалите истории, описани в Библията, ще видим че мнението на обществото за ролята на жената е твърде ниско – твърде опростено и стереотипно. Жената се явява като една мълчалива фигура, често пъти анонимна, заета с домакински задължения, просто част от притежанията на съпруга си. С няколко изключения. Например, Ева, която е активната страна в диалога със змията или Мириам, Олда, Девора... Повечето от останалите жени в Библията направо са изключени от обществената дейност. Трябва да признаем, че юдейските традиции извън Библията до голяма степен са допринесли за това. Те казват: “Жената е създадена след мъжа, следователно е създадена да служи на съпруга си. Той е главата, а тя е слугата.” Според Талмуда жената няма право да се радва, когато роди момиченце, но е длъжна бурно да се радва, когато роди момченце. При представянето на момиченцата в ортодоксалните еврейски среди се произнася една молитва. Ще ви прочета част от нея: “Слава на Тебе, Адонай, Царю на Всемира, за това, че не си ме създал жена, глупак или роб!” Все още можете да чуете подобни молитви. Но повечето от съвременните евреи се молят така: “Слава на Тебе, Адонай, Царю на Всемира за това, че си ме направил така, както Ти харесва!” Е, така е доста по-хубаво, нали? В момента пиша една статия по този въпрос, която скоро ще бъде публикувана.


Днес имаме една точно противоположна, “феминистична” теология. Тя твърди: “Ако съществата са били създавани в определен ред и всяко следващо е било по-сложно и по-съвършено (например, птиците са по-висши от рибите, а бозайниците – по-висши от птиците), то мъжът е по-висш от животните, а жената – по-висша от мъжа.” (смях)

Е, все пак, трябва да видим какво можем да извлечем от Библията, а не от собствените си желания. Виждам, че феминистичната теология ви прави щастливи, тъй като болшинството тук сте жени и трябва да внимавам много какво говоря, защото принадлежа към мъжкото малцинство. Нека, обаче, направим едно библейско проучване.

Ако се обърнем към първите глави на Библията, откриваме Божия идеал за семейството. Битие 1:26,27 – Бог създаде човешките същества по Свой образ – мъж и жена. Прави впечатление множественото число на местоимението - ”създаде ГИ”. Както ви казах преди, Божият образ е съставен от две същества, а не от едно. Ако и двамата – мъжът и жената – отразяват Божия образ, всеки от тях отразява различен аспект от Божия образ. Това не трябва да се пренебрегва. Библейският текст казва: “Бог ГИ благослови и ИМ заповяда да владеят земята.” Заповедта за владичество не е поверена само на мъжа, но на двамата. Очевидно мъжът и жената, независимо от биологическите си различия и взаимнодопълващите се функции въз основа на пола, са създадени с равноправен статут. Те получават едни и същи благословения и им се поверяват едни и същи отговорности.

По същия начин отговорността за създадаването на деца не е поверена само на жената, а на двамата. Това означава, че според Божия план мъжът трябва да играе доста по-сериозна роля, отколкото често прави. Днес много феминистки казват: “Нямаме нужда от мъжете за нищо. Когато искаме деца, отиваме при лекаря, оплождат ни изкуствено и никакъв мъж не ни трябва.” Е, това не е идеалният Божия план.

Брачната институция. Интересно е, че когато Бог създава мъжа, Той го държи сам известно време. До момента, когато мъжът ще разбере (защото е твърде интелигентен), че е единственото животно без половинка. Бог създава в мъжа ЖЕЛАНИЕ за жената. Той наблюдава лъвовете, конете и прави връзката: “Аз съм единственият самичък тук.” Наблюдава тялото си, формата си и осъзнава, че няма нито едно същество, което да му подхожда. И Бог го приспива. Когато някой заспива с естествен сън, това е нещо, вложено от Бога – автоматично и неизбежно. В съня си ние “преосмисляме” образи и лекарите твърдят, че сънуването е когнитивно за съня. Наблюденията са, че обикновено сънуваме онези неща, от които се боим, или които желаем. Красив е фактът, че Бог създаде жената от “съня” на Адам. Той можеше да я направи също от пръст, но я направи от реброто му. И когато един ден започнеха да се карат, не можеха да си кажат един на друг: “Нямам нищо общо с теб!” Защо Бог постъпи така “педагогично” – мъжът да е направен от пръст, а жената от него? Елън Уайт напомня, че жената не беше създадена нито от ръката, нито от крака, нито от гърба на мъжа, а от част, близо до сърцето.


Когато Адам се събужда от съня си, може би, си казва: “О, какъв прекрасен сън сънувах! Ако можеше да е истина...” Тогава отваря очи и първата му дума е: “Леле!” След това добавя: “Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми!” Бог я нарече “язар” –“подходящ помощник”.

През целия си живот съм работил в семинария с млади хора на възраст за женене и знам стотици истории. Момичето ми казва:



<< предыдущая страница   следующая страница >>