shkolakz.ru   1 2 3 4
  • Ах, това момче все в мене гледа! Всеки път като се обърна, му засичам погледа! Винаги сяда на моята маса. Обаче аз не го харесвам.


  • Ами защо тогава не го отблъснеш?

  • Е, не съм много сигурна, че не го харесвам. Много е симпатичен. И мирише на хубаво...

Когато едно момиче, каже за някой мъж, че мирише на хубаво, това вече е много сериозно. Учените твърдят, че най-“нерационалното” сетиво е обонянието. Най-трудното нещо е да издържите на лошата на миризма на някого, когото не харесвате. Когато някога пътувам в автобус и някое момче до мен вдигне ръка, за да се хване за пръчката... о, трябва да отворя прозореца! Ако една жена каже, че някой мъж й мирише хубаво, значи наистина имат много общи неща!

Връщам се на фразата “подходящ помощник”. На младите хора отговарям:

  • Направете си този тест – задайте си въпроса: Дали това момиче (или момче) ще ми бъде “подходящ помощник”?

Една адвентистка излизаше с мюсюлманин. Запитах я:

  • Сигурна ли си, че той ще ти бъде подходящ помощник? Как ще ти помага? При приготвянето на храната? А пуши ли? Пие ли?

Същото се отнася и за адвентисти и католици, като и всички останали. На повечето младежи не им харесва, когато се задълбавам в конкретни подробности, но аз никога не си позволявам да принизя стандартите. Бог желае за нас само най-доброто – най-подходящия помощник за нас в целия свят. В света ма достатъчно нещастни семейства! Защо ти да допринесеш за появяването на още едно? По-добре зе теб ще бъде даже да си останеш сам.

Някои хора тълкуват израза “подходящ помощник” твърде “мачистки”. Те казват: “Виждате ли? Жената е помощник! Щом мъжът има нужда от помощ, тя трябва да му прислужва! Той е главата, а тя му помага.” Интересното е, че ако разгледаме същата дума в други библейски пасажи, например Битие 18:4, се казва: “Бог е мой помощник!” Да не би Бог да ми е слуга? Да не би да е по-нисш от мене? Използвана е същата дума! Бог не ми е роб, а някой Който може да ми помогне в онова, от което имам нужда. Същия израз се среща на много други места в Библията – Псалм 115:9 – “Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.” В нито една препратка на Библията “язар” (помощник) не означава нещо по-нисше, слуга, но описва една връзка на предимство, защото обозначава точно обратното – помощникът е по-висш от този, на когото помага. Ако го приложим за Бога, това е очевидно; а когато го приложим за жената, очевидно е, че текстът в Битие 2:18 не може да бъде използван като аргумент в полза на нейната по-нисшата роля. Той набляга на допълващата функция и полезността.


Думата “подходящ” (или “подобен на него”) означава някой “от същия вид”, “равностоен”, “партньор” “виз-а-ви”. Жената е едновременно помощник и партньор на мъжа – думи, които сочат не на подчиненост, а на равностойност.

Третият аргумент, използван, за да се докаже по-нисшата същност на жената, е фактът, че тя е била създадена от реброто на мъжа. Неговите поддържници твърдят, че щом жената е създадена ОТ мъжа, тя е зависима от него и трябва да му се подчинява, тъй като е взета от него, т.е. един човек е подчинен, зависим от онзи, от когото произлиза. Това, обаче, означава, че щом мъжът е взет от пръстта, то пръстта е по-висша от него. Би могло да е вярно точно обратното. Защото Бог каза на водата да произведе риби, на въздуха – птици, а на земята – животни. Но лично взе пръстта и оформи Адам. Фактът, че Ева е направена от част от тялото на Адам, може да бъде аргумент единствено в полза на нейното превъзходство, а не на по-нисшия й статут. Ако искаме да бъдем последователни в разсъжденията си, трябва да спрем дотук, в противен случай ще стигнем до логичния извод, че Ева е по-висша от Адам. Отново, идеята, на която Бог набляга, е тяхната равнопоставеност. Бог е оформил и двамата – мъжа като Скулптор, работещ с глина, а жената – като хирург или гинеколог.

Четвъртият аргумент, използван като доказателство за превъзходството на мъжа е, че Адам дава име на Ева. Когато някой в Библията дава име на някого, винаги по-висшият дава име на по-нисшия. Например, 4Царе 23:34 – фараон Нехао взема юдейския цар Елиаким и му дава име Йоаким. Това е белег за нещо като притежание. Интересно, разбира се, но по-добре е да се задълбочим в библейския текст. Битие 2:23 – “Тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.” В оригинал това е една и съща дума в мъжки и женски род – “иш” и “иша”. Адам, всъщност, казва: “Ние с теб имаме едно и също име.” Той й даде своето име. Даже нещо повече – ако обърнем внимание на формата на глагола “нарече” в оригинала, ще видим, че Адам не казва: “Аз те наричам Жена”, а се казва: “Тя ще се нарече Жена.”. В еврейската граматика тази форма на глагола се нарича “Божествен залог”. “Тя беше взета от мъжа; тя ще се нарече Жена” – в тези изрази подлогът е Бог, т.е., този, Който я нарича “Жена”, е Бог, а не Адам. Чак след грехопадението Адам нарече жена си “Ева”. Това не означава, че щом дадеш име на някого, ти си по-висш от него.



В Битие 2:23 намираме още нещо много интересно относно равноправието и реципрочността. Адам не считаше себе си за по-висш от Ева, защото каза : “Кост от костите ми и плът от плътта ми.” С други думи, той признава, че тя е КАТО него. Това е признание за равноправие, а не за превъзходство. Понякога наблюдавам някоя двойка, която добре се разбира от години; той е кльощав, а тя е по-“развита” и си казвам, че тя с пълно право може да му каже: “Ти си кост от костите ми”, а той да й каже: “Ти си плът от плътта ми”. Но, очевидно, при Адам и Ева съотношението между кости и плът е била перфектна! “Кост от костите ми и плът от плътта ми” означава равнопоставеност и принадлежност един на друг!

Битие 2:24 – “... те ще бъдат една плът”. Ставането на “едно” изключва всякакво превъзходство и подчинение, защото ако имате един висшестоящ и един нисшестоящ, си имате двама, а не “едно”. В брака сме ЕДНО, а не двама. Това означава, че сме напълно равни, макар и напълно различни.


Вече разгледахме Божия идеал за семейството от книгата Битие, след това семейните закони от Мойсеевите книги. Сега се обръщаме към историческите книги, в които са записани много “семейни истории”. Би било интересно да извлечем поуките от всяка, но просто няма де имаме време за това.

Следват книгите на мъдростта. Те са много интересни; големи части от тях са посветени на семейството. Почти цялата книга Притчи е написана с цел възпитание на цялото семейство и по-специално – на децата. Тя е възпитателна книга. Завършва с много интересната 31 глава, където е описан идеалът за жена. Ако я четете внимателно, ще забележите, че образът на жената е много далеч от това подчинено, зависимо положение; от незабележимата сянка зад гърба на големия, силен мъж. Финалът на книгата е образецът за съпруга в една вярващо семейство 10-31стихове.

Например, 16 стих – “Разглежда нива и я купува. От плода на ръцете си сади лозе.” Когато бях малък, моята майка много приличаше на тази жена – много активна. Но тя се нуждаеше от подписа на баща ми за всяка сделка. Не можеше да отиде и да купи нива, както в текста. Както виждате, библейската жена работи извън дома си – да купуваш ниви не е като да приготвяш закуската. Мъжът й е далеч, много е доволен от нея, но тя не се страхува да поема сериозни инициативи – инициативи, които не са били разрешени, например, на жените по времето на режима на Франко в Испания – европейки от ХХв!


Съпругът й просто си седи със старейшините при портата (стих 24). Децата й са щастливи, доволни от нея, а мъжът й я хвали (стих 28).

Последните два стиха (30,31) гласят: “Прелестта е измамлива и красотата е лъх, но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. Дайте й от плода на ръцете й и делата й нека я хвалят в портите!” Това, което върши библейската жена – работи извън дома си, управлява бизнес, купува и продава – тук не е подложено на критика. Напротив, похвалено е! Това означава, че когато една жена работи извън дома, реализира се, прави кариера, не е в противоречие с Божия план, а е напълно в хармония с библейските стандарти. Въпреки че домашните й задължения не са пренебрегнати, а споменати специално и счетени за важни.

В Стария завет имаме жени съдии и жени пророци. Т.е. – Библията има твърде отворен възглед за жената и й поверява призвание на същото ниво, както и на мъжа.

За да приключа с разсъжденията върху книгите на мъдростта, трябва да отбележа, че има една цяла книга, посветена на семейната любов – Песен на песните. Въпреки неимоверните усилия на много теолози да представят тази книга единствено като символична, тя не е такава на първо ниво. Символичното ниво на тълкуване е възможно само, ако правилно сме разбрали първото й, буквално ниво на тълкуване между мъжа и жената; едва след това можем да го приложим към отношенията Бог-човек. Иска ми се да имах възможност да ви проведа един цял семинар върху Песен на песните, защото тя съдържа толкова много интересни неща, на които да ни научи!

Нека прочетем само 1:2 – “Нека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желателна от виното.” Кой говори тук? Жената. За какво моли? Да бъде целуната. Това означава, че в Библията жената има право да изразява и показва чувствата си дори в един чисто физически аспект. В православната и католическата теология се е промъкнало разбирането, че съпругата е длъжна да ЧАКА желанията на съпруга си; той притежава всички сексуални права и поема цялата инициатива. Жената има право само да СЕ ОТДАВА по един пасивен начин. Но това няма нищо общо с Библията! Там тя поема инициативата, прави първата крачка и го моли да задоволи желанията й, да й даде онова, което харесва – “О, моля те, целуни ме!”


В тази книга има още толкова интересени неща... Нямаме време да разгледаме всички принципи, заложени в нея, макар че би било много полезно за семействата ни. Основният, обаче, е: Пред Бога мъжът и жената са равноправни в отдаването и получаването на любов! И двамата имат право да дават израз на своите нужди, чувства и оценки. В една любовна връзка, в едно пълноценно партньорство двамата са равни – равнопоставени в своето различие.

Когато единият описва тялото на другия, е много впечатляващо! Налице е една атмосфера на красота, удоволствие, а НИКЪДЕ дори не се и намеква идеята за създаването на деца! Нещо напълно противоположно на ученията на православните и католическите теолози! Те твърдят, че интимната връзка между мъж и жена може да има само една цел – създаването на деца. Папа Йоан Павел ІІ го повтаря непрекъснато! Но Библията не ни учи на нищо подобно. Децата дори не са и споменати в Песен на песните. Не че не са важни, просто не са споменати ТУК. Какво означава това? Какъв теологичен принцип се крие зад него? – Между мъжа и жената в брака ЛЮБОВТА Е ДОСТАТЪЧНА! Те трябва да изразяват чуствата си на едно интимно ниво, т.е. – да дадеш израз на любовта си, това е достатъчно. Разбира се, децата са изключително важни, но те се появяват на едно друго ниво.

Ще отделим време да говорим и за това – контролът на родителството. Исках само да ви представя тази основна идея.

В Песен на песните Бог се появява само веднъж. Но това е достатъчно. 8:6 – “Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък НАЙ-БУЕН.” Това е много труден за превод пасаж. Знаете, че Божието име е производно на глагола “съм” – Той е Онзи, Който е. В оригинала думата е “вечен пламък” или “Божий пламък”. В някои преводи, както в българския, тя е певедена по друг начин, което означава, бе Бог не е споменат даже и веднъж. В оригинала, обаче, коренът, който съдържа Божието име, е там. Но съм съгласен, че може да бъде преведен по най-различни начини. Във френския превод, например, е много красив и тук Бог е наречен “Вечният”.


Обобщавам – от бързия преглед на старозаветните книги разбрахме, че Бог е създал мъжа и жената с равноправен статут, с различни, но взаимно допълващи се роли и Той има идеален план за брака – да бъде публична, заветна връзка между достатъчно зрели мъж и жена, която да трае вечно. Това е едно равнопоставено партньорство, в което те могат да изразяват свободно своите чувства, нужди и очаквания. Но още от началото на библейския разказ, от книгата Битие, виждаме, че нещата няма да се развият според Божия план и желание – ще има страдания и доминиране. Законите, които се появяват по-късно в Стария завет са предназначени да поправят грешките на човешките същества. Сега ще разгледаме една от най-популярните човешки грешки в брака и това е разводът.


РАЗВОДЪТ


В Матей, 19 глава Исус каза, че разводът не е нещо, която Бог желае, но е допуснат поради факта, че сме грешници и поради нашето коравосърдечие. Бог е Бог на закона и благодатта едновременно. Той отбелязва, че не всички хора ще встъпят в брак, съобразявайки се с идеалните изисквания на Битие. Те се променят, допускат големи грешки и извършват големи грехове. Затова Бог даде закона за развода – Второзаконие 24:1-4. Това е единственият текст, с който разполагаме за развода – “Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо и като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си. А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж. Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо и като го даде в ръката й, я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена, то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.”

Някои казват, че това даже не е развод, а просто изпъждане и само съпругът има право да го направи. Това, обаче, е просто един от начините за прочит на Библията. Защото в еврейския оригинал всички заповеди се дават в мъжки род. Може този текст да е написан така, защото по правило всички наредби се даваха в мъжки род. Можем спокойно да заключим, че заповедта с отнася и до двата пола. Като вземем предвид, че това е било абсолютно патриархално общество, пълна доминация на мъжете, можем да приемем, че този закон е бил един начин да се подпомогне жената да се освободи от едно тиранично отношение в семейството.

В Матей 19:1-9 фарисеите цитират този закон и се конфронтират с Исус. Този текст дава условието, че разводът по принцип е възможен. Ще разгледаме паралелно двата текста – във Второзаконие, 24 глава и в Матей, 19 глава. В средата на 1 стих от Второзаконие, 24 глава, намираме израза: “ако намери нещо ГРОЗНО...” Той е изключително труден за превод. Може да се преведе и като “нещо засрамващо”. Какво е “грозно”? Връщаме се в Матей, 19 глава. Фарисеите питат Исус именно това – “Какво е това нещо грозно?” По времето на Исус са съществували две фарисейски школи, които са дискутирали върху този текст – школата на Хелел, която била много либерална и школата на Шамай – по-консервативната. Школата на Шамай приемала само прелюбодейството като причина за развод, а според школата на Хелел за “нещо грозно” може да се приеме, ако например жената е лоша готвачка. Защото “грозно” означава и “засрамващо”, а когато той си поканел гости и яденето не е вкусно, той се “засрамвал”. Други казвали: “Ако жена ми погрознее, това също е срамота. Или ако е по-грозна от друга, мога да я сменя.” Нали знаете, когато един мъж стане на 50 години, той предпочита вместо до него да има жена също на 50 години, да има две на по 25. Ето, такива дискусии са се водили по времето на Исус – кое е онова “грозно” или “засрамващо” нещо, което е основателна причина за развод? Исус им отговаря, но като използва гръцкия превод на еврейската дума “ерват давар” (грозно, засрамващо) – “порнейа”. Проблемът е, че днес имаме запазени твърде много коментари на еврейски равини върху този текст, но нямаме някакъв определен, ясен текст, който да говори за изключенията от Второзаконие, 24 глава. Някои приемат невъзможността на семейството да има сексуален контакт поради физически проблеми. Например, някои момичета развиват такъв страх от секса в следствие на възпитанието, което са получили, че за тях става психологически или дори физически невъзможно да консумират брака си. Представете си момиче, което е омъжено твърде младо за също така младо момче. По онова време те почти без изключение са били девствени и е трябвало тепърва да откриват своето и на другия тяло. И изведнъж момчето открива, че с това момиче, което обича и което го обича, не могат да стигнат по-далеч от няколко целувки.минават месеци, дори години и нещата не се променят. Тогава момчето има право да даде разводно писмо на жена си и да й каже: “Добре, прибери се при семейството си. Не искам повече да бъдеш нещастна. Свободна си.”


Имало е четири случая, при които се допускало това: (1) Когато жената се държи предизвикателно към мъжете, макар и никога да не се докажело, че е прелюбодейка. Но начинът, по който се облича и държи кара хората да клюкарстват и това посрамва мъжа й. И той страда от това. Думата “ерват давар” има, всъщност, три значения – голота, срамота и грозота. (2) Когато жената се разболее от проказа. Според техните традиции физическият контакт между нея и мъжа й вече е бил невъзможен. Държавните закони задължавали такава жена да напусне дома си и да отиде в специален лагер или пещера, изолирана от хората. По този начин се считало, че тя има нещо “грозно” и “засрамващо”. Този закон се е отнасял и за съпруга – ако той стане прокажен. (3) В по-късните епохи се допуска още една възможност – ако единият от двамата отстъпи от юдаизма. Когато конфликтите в семейството поради различията в религията станат непреодолими, съпрузите трябва да се разделят. Напомням ви, че всичко дотук не са библейски обяснения. Това са равински павила. Но чрез тях разбираме каква е била гледната точка на времето тогава.

Сега отново се обръщаме към Новия завет – текста в Матей, 19 глава. Когато Исус приема “порнейа” като достатъчно основание за развод, какво има предвид? Някои казват: “Порнейа означава прелюбодейство.” Не можем да бъдем сигурни в това. За прелюбодейство има друга дума – “мойхейа”. И тя е спомената в същата глава. 9 стих – “Който напусне жена си, освен за прелюбодейство и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства.” В нашия превод думата е една и съща, но в гръцкия оригинал не е. В семинарията съм преподавал гръцки повече от 30 години. Когато 30 години преподавате един предмет, най-накрая научавате нещичко. Та, текстът казва: “Който напусне жена си, освен за “порнейа” и се ожени за друга, той извършва “мойхейа”. Този текст е много важен и много дискутиран, тъй като е единственото основание за развод, прието от Исус. От гледна точка на старогръцкия не можем да кажем, че “порнейа”=”мойхейа”. Може би го включва; да, възможно е. Ще запишем няколко варианта:


  1. Порнейа=мойхейа.

Това обяснение се приема в много билейски преводи – единствената причина за развод е прелюбодейството. Но трябва да бъда честен с вас и да ви призная, че на гръцки това не е едно и също. Знакът за равенство между порнейа и мойхейа може да е много удобен за някои теолози, но не това е в основата на библейския текст. Защото са употребени две различни думи. Трябва да намерим друго обяснение – основаващо се на Библията.

  1. Порнейа>мойхейа.

Порнейа е по-голямо и включва мойхейа. Ако се справим с гръцките речници, ще видим, че “порнейа” е дума с много широко значение. Дори и в съвременните езици е навлязла производната й дума “порно”. Порнография идва именно оттам. “Порнейа” включва всички сексуални отклонения. Ще ви дам конкретни, истински примери.

Едно семейство се женят, дори в църквата, но с течение на времето съпругът й вече не я харесва. Е, не й изневерява с друга жена, но харесва мъже. Подхранва фантазиите си от порнография или деца, но няма любовница. Такъв мъж не може да бъде наречен “прелюбодеец”. Той отделя много време, за да сърфира из порносайтовете, но не е прелюбодеец в класическия смисъл на думата. Но според Библията, той е зает с “порнейа”. Така брачният завет е нарушен без да има прелюбодейство. Това обяснение на текста е много по-верно. Да, прелюбодейството разрушава брака, но не е единственият начин бракът да бъде разрушен; има още много такива.

  1. Порнейа~кръвосмешение.

Порнейа включва и кръвосмесителните връзки. Това е доста католическо тълкуване. Наистина това са твърде деликатни и чувствителни теми, но живеем в свят, където се случват такива неща.

Моят прочит на този текст като професор по гръцки език в продължение на дълги години е, че “порнейа” просто е превод на “ерват давар”.

  1. Порнейа=ерват давар.

Това е моят личен прочит. Всъщност, Исус потвърждава, че нито една точка или йота от закона няма да се промени. Написал съм книга по теология на семейните отношения и съм убеден, че когато Исус каже нещо веднъж, Той не се отмята. В Матей, 5 глава казва, че нито една точка от закона няма да бъде променена. В светлината на Матей 5:17-20 можем да кажем, че Исус казва: “Не можем да приемеме други причини за развод, освен разгледаните вече в закона.” Онова, което в Стария завет наричаме “ерват давар”, сега наричаме “порнейа”. Напомням, това е моят прочит на текста, но смятам, че се основава на стабилна теология. Защото Исус дойде да изпълни закона, а не да го разруши.



Сигурно знаете, че Отдел “Семейни служби” в сътрудничество с други отдели подготви един документ за Генералнага конференция в Торонто през 2000г. – върху 15 глава от Църковния наръчник, отнасяща се върху брака и развода. Това е единствената глава от Наръчника, претърпяла някакви по-съществени промени, тъй като преди просто не сме имали теология на семейните отношения. На български имате този документ. Интересното е, че бракът е преди всичко един завет (става въпрос за брака между вярващи) – между двама души пред Бога; т.е. завет между три личности – мъжа, жената и Бог. Освен това е посвещение до живот. Това е идеалът на Библията и на църквата. Но, за съжаление, в света, в който живеем, ние можем да нарушаваме заветите си. И ги нарушаваме. Затова между основателните причини за развод е включено и напускането. Нека напишем трите думи: прелюбодейство (единствената причина за развод, признавана от Наръчника досега), насилие, напускане.

Кое е библейското основание да включим насилието и напускането? Не питам за социалните основания, а за библейските. Когато е налице насилие, животът на жената е в опасност. Не забравяйте, бракът е завет. Първата нужда на жената в брака е чувството за сигурност, личност, на която да може да разчита. Ако единият от съпрузите се превърне в най-опасната личност на света за другия, очевидно заветът вече не съществува, той не е повече “подходящ помощник”. С други думи, не е изпълнено основното изикване на Божия идеал за брака според Битие – другият да е “подходящ помощник”. Тогава бракът МОЖЕ да бъде прекратен. Не е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО но МОЖЕ да се прекрати.

Няколко думи за напускането. 1Тимотей 5:8 – “Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, то се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош.” Напускането е една от най-често срещаните причини за развод в много страни. Един от двамата партньори отиват в чужбина, за да печели пари, но животът в чуждата страна му харесва повече и вместо да се върне след известно време с пари, за да подпомогне семейството си, той или тя остава в другата страна, и се наслаждава на този нов живот там. Минават година, две три, а в това време другият партньор трябва да е верен! Такъв човек рискува да наруши брачния завет, защото не се грижи за семейството си. Библията казва за него, че той се е превърнал в нещо по-лошо от неверник.

Нека сега разгледаме този стих не като адвентисти, а като неадвентисти. Така навлизаме в случая на 1Коринтяни, 7 глава. Там Павел казва, че ако единият е хриситянин, а другият не и двамата предпочитат да останат заедно, добре – това е идеалният вариант. Но ако невярващият пожелае да скъса връзката, тогава вярващият е свободен. Ние причисляваме този случай към напускането.


Ето, в такава ситуация живеем днес. Но ми се иска да продължим. В някои страни бракът има сакраментална стойност. Това са православните и католическите страни. При протестантите този проблем не съществува, защото те са наясно с библейското становище по въпроса. При тях има обратния проблем – да, бракът е завет, но ако се наруши, е, нарушава се и толкова. Нищо особено. Но за католиците и православните бракът е “тайнство”. Библейската основа за това тяхно схващане е е Ефесяни 5:32. Говорейки за брака там Павел казва, че брачната връзка е подобна на връзката между църквата и Христос – една тайна. – “Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.” В превода “Вулгата” (латинския превод на Библията) латинската дума за “тайна”, използвана тук е sacramentum. Католиците считат Вулгата за вдъхновената Библия. Естествено, този превод е направен така, че да пасва на тяхната теология. Какво означава бракът да е тайнство? Означава, че нещо се случва НЕЗАВИСИМО от хората. И никой никога не може да го промени. Например, за католиците и православните кръщението също е тайнство. Т.е. – ако бъдете кръстен от католически или православен свещеник, вие сте кръстен за вечни времена. Може да отстъпите от вярата си, обаче сте кръстени. Ако сте ръкоположен свещеник, може да сте най-големият развратник, вие сте свещеник завинаги. Ако се ожените, жените се завинаги, каквото и да стане. Само че, при католиците папата може да анулира брака. Много православни и католически теолози продължават да поддържат това становище – че женитбата е завинаги. Тяхната библейска база за това са само два текста. Единият е този, който вече споменахме – Ефесяни 5:32, а другият Матей 19:6 – “Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Според католическото и някои православни тълкувания, този текст означава, че човек НЕ МОЖЕ (не е способен) да раздели онова, което Бог е съчетал. Това е сакраменталният превод – човешките същества са неспособни да разрушат връзка, създадена от Бога. В протестантските преводи това е предадено така: “Човек не бива, не трябва, да разлъчва; да не го прави.” Една справка с гръцкия оригинал показва, че не става въпрос за нещо невъзможно, а за нещо, което не би трябвало да се случва. Според адвентното схващане този текст изразява Божието желание бракът да продължи завинаги. Но не изразява идеята, че бракът е невъзможно да бъде разтрогнат по човешки.



ВЪПРОС: Можем ли да счетем за насилие, ако единият от партньорите никога не е удрял другия, но непрекъснато му се подиграва, унижава го и т.н.?

ОТГОВОР: Много е трудно за църквата да се справя с подобни случаи. Убеден съм, че ни е нужна много мъдрост, за да ги разрешим. Важното е не толкова дали има физическо насилие или не, а дали е нарушен заветът – дали “подходящият помощник” в лицето на единия от партньорите липсва. Аз зная много случаи, в които “невинната” страна е истинският виновник. Можем да направим живота на другия такъв ад, толкова тежък, че да го подтикнем към развод по един непряк, направо перверзен начин. Бог знае истината, но църквата не я знае и затова нещата са толкова трудни. На теория считаме, че бракът (заветът) може да бъде прекратен.


ПОВТОРНИЯТ БРАК


Интересно е, че Библията не коментира този въпрос пряко, но непряко намираме добри индикации за Божието становище. В същия закон за развода на Мойсей в Левит, 21 глава, на свещениците се дава съвет да не се женят за разведени жени. Левит 21:7 – “Да не вземат жена, която е блудница или осквернена; нито да вземат жена, напусната от мъжа си. Защото свещеникът е свят на Бога си.” Тъй като тази забрана се отнася изрично за свещениците, можем да заключим, че за останалите хора се подразбира обратното – те имат право да се оженят за разведена жена. Знаем, че много почитани хора в Израил са се женили за бивши проститутки – например Раав; следователно, същото може да се случи и на разведена жена. Ако разводът е приемлив, то и повторният брак също би трябвало да бъде приемлив. Неприемлив е само в случаи, когато единият от двамата не е свободен. Това е въпрос, по който трябва да бъдем много внимателни. В Църковния наръчник са дадени всички препоръки.

Искам да добавя нещо по предишната тема – дали Библията счита брака за тайнство, неподлежащо на разтрогване. Има няколко случая в Библията, когато Божии мъже са се женили повторно. Ще споделя с вас само един от тях, който е по-различен. Ездра, 9 и 10 глави. Защо считам този случай за по-различен? Защото заповедта за развод идва от Бога. Цялата 10 глава говори за това. В продължение на дълги години израилевият народ бе живял във Вавилон и много, много мъже се бяха оженили за вавилонки-езичнички. Ездра 10:10,11 – “Тогава свещеник Ездра стана, та им рече: Вие сте извършили престъпление като сте взели чужденки за жени, та сте увеличили виновността на Израиля. Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя, и от чужденките жени.” Ако дочетете главата до края, ще видите, че мнозина послушаха, покаяха се и изпъдиха жените си. Посочен е и списъкът със свещеници, взели за жени чужденки. Сега, забележете – ако за Бога неразтрогваемостта на брака беше над всичко, Той НИКОГА не би заповядал на тези хора да се разведат! А това е Негова лична заповед – Той изисква от хората да се разведат! Това означава, че за Бога понякога има неща, които са ПО-ЛОШИ от развода и някои бракове МОЖЕ да бъдат прекратявани. Въпреки че, разбира се, не одобрява развода и в нито един случай той не отразява идеалния Божий план за брака. Но случаят в Ездра е много тежък. Обърнете внимание на последния – 44 стих. След един много дълъг списък с имена на свещеници, взели за жени чужденки, се завършва със следните думи: “Всички тия бяха взели чужденки за жени и някои от жените бяха им родили чада.” Някои са имали дори и деца. Това е ужасно! Но за Бог в този случай разводът беше за предпочитане пред продължаването на тези бракове.


Това е едно важно предупреждение и към нас. Въпреки че ние сме изцяло посветени на своя завет и трябва да ставаме все по-отдадени на него; въпреки че трябва да възпитаваме нашите млади така, че никога да не стигат до развод, ние все пак живеем в един обхванат от греха свят и законът винаги трябва да върви ръка за ръка с благодатта. Понякога не можем да достигнем Божиите стандарти, но не бива да придаваме на брака по-голяма тежест и важност, отколкото е направил самият Бог. Нашата църква не може да бъде по-строга от Бога. Трябва да поддържаме едно трудно равновесие между това да тласкаме семействата си по пътя към Божия идеал и в същото време да приемем, че понякога хората допускат грешки или падат много ниско, и има обстоятелства, които не можем да избегнем. Църквата трябва да се научи да работи както с нормални, така и с разбити семейства; по един напълно библейски и напълно пасторски начин. Това е новата част от 15 глава на Църковния наръчник – какво да правим с падналия в грях брат или сестра. Има начини да се прави това. Всеки Съюз си има свои традиции; но имаме едни и същи принципи и не чак толкова едни и същи практики.


Нека сега се обърнем към Новия завет – кое е новото, което той добавя към темата за развода. Всъщност, той ни предлага само една нова идея. Тя се намира в 1Коринтяни, 7 глава. Цялата глава трябва дасе чете много внимателно. Някои преводи предават текста така, че почти не оставят място за развод, други са по-отворени, но така или иначе, оригиналният текст допуска развода. Нека прочетем два стиха: 12,13 – “А на другите казвам аз, а не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.” Какво научавате от този пасаж?

Първо, че не можете да наложите своите религиозни идеи за брака на някого, който не споделя вашата религия; не можете да наложите теологията си на някого, който не вярва в нея.


Второ, бракът има две нива. Гражданското – то е необходимият минимум, за да се считате за женени и идеалното – това е бракът пред Бога. В нашите църкви ни се налага да живеем в ситуация “между” тези две нива. Когато вие или вашите родители сте дошли в църквата, сте били женени само на “гражданско” ниво. Как мислите, хората, които имат само граждански брак, женени ли са или не са? Дори и двамата да са се оженили, когато са били атеисти? Библията счита това първо ниво на брака за... брак! И то съвсем сериозен. Библейският идеал е този брак да бъде благословен от Бога. Нашата църква трябва да каже: “Да, това е минимумът. Но идеалът е бракът да бъде благословен в църквата.” Какво да правим с хората, които нямат църковен брак? Е, има какво да се желае, има какво да се работи с тях, но ние трябва да ги считаме за законно женени.

Скъпи приятели, това се отнася ДОРИ и за случаите, когато двама младежи ОТ ЦЪРКВАТА решата да сключат само граждански брак. Не можем да имаме двойни стандарти – едни за онези, които са сключили брак преди да влязат в църквата и други за онези, които са от църквата. Разбира се, това не е идеалът, но ние НЯМАМЕ ПРАВО да ги сложим под дисциплина заради това. Това, че нямат църковен брак, не означава, че техният брак е грешка. Е, има много бракове, които са грешка, но това е отделна тема. Не можем да считаме за грях това, че те имат само граждански брак, след като го приемаме за други. Разбира се, това не е адвентният идеал. Ние трябва да полагаме всички усилия да убеждаваме младите хора да се женят и в църквата, защото така бракът им ще бъде благословен и от Бога.

Нека си представим един случай. Не познавам вашите църкви и конкретните ви случаи, но съм сигурен, че това може да се случи и тук, тъй като вие сте “твърде много” европейци. А да си европеец не винаги е нещо чак толкова хубаво. Е, никой не е съвършен... Днес, в тези големи градове и големи църкви, не е работа на църквата да контролира как живеят младите хора. Ние и не можем да го правим. И за пастора е невъзможно да знае дали двама млади хора са живели сексуално заедно преди брака, а това не е и негова работа. В Библията никъде няма заповед към пасторите: “Ти трябва да бъдеш частен детектив за всеки младеж!” Трябва да правим нещо много по-добро – да им се доверим! Всеки е отговорен пред Бога, а нашата работа като църква е да подготвим хора, които да са отговорни пред Бога. Повечето от нашите млади хора са невероятно верни; дори и в страни, които вие считате за ужасно “сатанински” като Германия, Франция или Швейцария. И там познавам много младежи, които влизат в брака си девствени.


Неотдавна (жена ми е свидетел) при мен дойде една млада двойка и ми казаха: “Искаме да се оженим през декември. Трябва да ни венчееш.” В Испания аз притежавам разрешително да извършвам и граждански бракове. Там законът е такъв, че пасторите, които имат официален статут, получават и право да сключват граждански бракове като в съвета. Това е голяма отговорност – не само да благословиш двама души, но и да ги съединиш. В този случай и двамата бяха много интелигентни, всеки имаше своя кариера, бяха на около 25-27 години. Попитах ги: “Защо не изчакате лятото? Тогава ще можем да направим една по-красива сватба. През зимата не е така красиво.” Ние от Семейни служби не тласкаме хората към брак. Точно обратното – караме ги да поизчакат, да вземат колкото може повече “уроци” по семейни задължения. Насърчавам ви всички двойки, с които ще работите за в бъдеще, да попълнят първо всички “тестове” по предбрачна консултация. Казах им:


  • Ако искате да се ожените сега, аз в момента съм в Берн и не мога да ви изнасям лекциите.

  • Няма проблем! – отговориха ми те – ще ги вземем по Интернет. – много съвременни млади хора, нали?

Така и направихме. Изпращах им всички уроци, те ги попълваха много добре и бързаха да се оженят. Отново ги попитах:

  • Защо настоявате да се ожените през декември?

  • Защото си намерих работа в друг град, а не в този, в който живее бъдещата ми съпруга – отговори мъжът. – А искаме да се оженим девствени и да не подлагаме на изкушения.

Красиво, нали? Представете си сега, че във вашата църква имате двойка, която искат да се оженят или вече са сключили граждански брак, но искат и религиозна церемония. Каква е вашта отговорност? Да ги попитате: “Живели ли сте заедно досега?” Не! В Западна Европа дори се счита за престъпление личният живот на хората да се обсъжда в църквата. Това е проваляне на репутацията! В някои държави дори е незаконно да се зададе подобен въпрос. Това НЕ Е наш дълг! Когато, обаче, имаме налице публичен скандал, нещата стоят по-различно; когато всичко е публично достояние. Но вие не знаете дали тези хора са спали заедно и не е ваша работа да питате. Единственият правилен въпрос е: “Желаете ли да подготвим религиозна церемония?”


Само че, в много църкви и църковни съвети се намират хора с подозрения, с “извратено” мислене, които държат преди брака да се заяви публично пред църквата дали е имало нещо “нередно”. Считам това за антихристиянско! Това е точно противоположно на Исусвоия Дух в Евангелието! Не е този начинът, по който Христос се отнесе към самарянката или жената, хваната в прелюбодейство, или Мария Магдалена. Ако двама души искат да бъдат благословени в църквата и вече имат граждански брак, вие имате работа със законно женени хора. И ако имат да се покайват за някакъв грях, трябва да го направят пред Бога, а не пред вас, защото пред вас те не са съгрешили! Библията казва, че сексуалните грехове са грях против цялото тяло и против другия човек. Все пак, вие не можете да работите без да се съобразявате със законите на вашата страна, на вашия Съюз или църква. Вашата работа като служители на Семейни служби е да обучите своите църкви, че при работа с хора се спазва етика, има ограничения на правомощията. Кое е по-важно – върху едно семейство завинаги да се хвърли срам в църквата или просто да отговорим на нуждата им – да представим брака им пред Бога? Мисля, че това е въпрос, който се налага да обсъдите с вашите църковни съвети.

Но, моля ви, не забравяйте Евангелието! Там ВСИЧКИ грехове са простими! Включително и онези на неженените; и онези на хората в период на приятелство. Нашата задача е да ги подготвим, да ги обучим какъв е библейският идеал, но не и да заемаме мястото на Бога. Знам, че нагазвам в много “опасни води”; ще отговоря на въпросите ви, но не искам да бъда разбран погрешно.


ВЪПРОС: Защо когато хората не се грижат материално за семейството си, това се счита за отстъпление?

ОТГОВОР: Защото изневеряват на вярата и завета си. Всъщност, те постъпват като невярващи. За мен това е ясен случай на отстъпление от вярата. Да не се грижиш за членовете на семейството си, да гледаш да се отървеш от мъжа си или жена си – това (според 1Тимотей 5:8) е отстъпление от вярата. Но църквата трябва да постъпи мъдро и да даде достатъчно време да се провери дали това наистина е вярно. Не може една жена да напусне мъжа си само, защото той е прекарал една вечер извън дома! В някои страни законите уточняват какъв е срокът, след който съпругът/съпругата могат да се считат за напуснати. Наистина, това е повече работа на властите, на адвокатите в страната – да уточнят колко месеца или години са необходими, да няма контакт между двамата съпрузи, за да може това да се счита за фактическа раздяла. Труден, много труден проблем за разрешаване посто така, с една дума.



ВЪПРОС: Как точно напускането може да бъде причина за развод?

ОТГОВОР: Напускането може да има много измерения. В Църковния наръчник са включени. В един случай това може да е напускане на дома; тогава е съвсем ясно. В друг – това може да е напускане на семейните права и задължения; това е почти невъзможно за доказване от външни хора, освен ако и двамата не свидетелстват, че е така. Винаги, когато има надежда, има и начин. Никога не насърчавайте да се избързва с напускането. Търпението е от изключителна важност. Друго важно измерение на напускането е, когато единият от партньорите не поддържа брака финансово и с труда си съзнателно и по неоправдателни причини. Да кажем, ако съпругът си е счупил врата и е в инвалидна количка, това не може да бъде считано за напускане! Защото съпругата му е обещала да бъде с него в добро и зло. Ако мъжът е загубил работата и си и прави всичко възможно да си намери, но не успява, жената не може да го напусне, той като това не е по негова вина.

По принцип, случаите на напускане са много сложни и трябва да сме много внимателни. Но някои са съвсем ясни можем смело да действаме.


ВЪПРОС: Ако имаме човек, който е бил неверен към брачната си клетва и трябва да бъде считан като невярващ, това означава ли, че трябва да бъде изключен от църквата?

ОТГОВОР: Да, разбира се.

ВЪПРОС: Ако единият партньор е напуснал другия и са се развели, трябва да бъде изключен, така ли?

ОТГОВОР: И да са се развели, и да не са, това е тежък грях. Вижте, сексът не е единственият възможен грях в живота. Можем да съгрешим по много други начини. Щом църквата е овластена да прилага дисциплина и да наказва, тя трябва да използва тази власт. Мисля, че една от големите отговорности на отдел “Семейни служби” и на пасторите, е да работят с хора, напускащи семействата си.

Вашата отговорност – на пасторите и отговорниците на Отдела – е преди да се предприемат дисциплинарни мерки, да се срещнете с този човек, да работите с него, да го подтикнете към размисъл, да съберете заедно двамата партньори и т.н. Това е ваша отговорност №1! Когато този човек не иска да слуша, когато има публични, видими резултати от това, когато църковният съвет е убеден, че наистина няма какво повече да се направи, тогава вече можем да вземем дисциплинарни марки. Но не преди това. Този процес може да отнеме години. Наистина, вашият въпрос е много важен.



ВЪПРОС: Ако една двойка, която има само граждански брак, влезе в църквата и пожелае да получи и църковна служба, може ли да се извърши такава, макар и след време?

ОТГОВОР: Да, разбира се, това би било прекрасно! Аз съм го правил – заедно със всичките им деца наоколо! Винаги е подходящо време да предоставим нашите семейства под Божието благословение! Нашият отдел извършва дори церемонии за препосвещаване на брака. Това може да стане на 5, 10, 25, 50 години... Аз съм правил църковен брак 60!! години след гражданския – това е рекорд за Гинес! Има няколко такива случаи, които лично съм осъществил. Чудесно би било ако във вашите църкви организирате един такъв ден – да кажем около 14 февруари – Деня на влюбените – на препосвещение на браковете. На този ден поканете двойки, които никога не са сключвали църковен брак и направете угощение в тяхна чест и се помолете за Божието благословение над тях. Нали Библията ни казва да се молим за благословение дори над невярващите, над управниците и т.н. Ако ви е разрешено да се молите за своя министър-председател, то определено ви е разрешено да се молите и за децата на църквата!


ВЪПРОС: Ако при нас дойде млада двойка, която признае, че не са девствени, но желаят да се оженят веднага, как да постъпим?

ОТГОВОР: Ако загубата на девствеността е известна на мнозина и това е съблазън за някои от членовете на църквата, бих посъветвал пастора да ги венчее на частна церемония. Частна означава извън църквата. По този начин църквата изразява своето неодобрение и заявява, че не е съгласна с поведението им, но благодатта на Бога е достатъчна и за тях. Църквата не счита това за идеален вариант и затова им отказва публична церемония. Но нека пасторът им заяви: “Аз, обаче, ще направя това за вас, ще ви венчея. Къде искате да го извършим?” Може да се извърши в някой дом, в парк, в ресторанта по време на угощението и т.н. Мисля, че задължението на пастора е да бъде сред стадото си, където и да се намира то. Моделът, който Исус ми е оставил като пастор е този на загубената овца – когато една овца от стадото се изгуби, аз не я изоставям, а тръгвам да я търся там, където е. “Аз ще бъде там, където си ти, ще ти помогна, ще те нося на раменете си, ще те доведа обратно при останалите.” Аз лично съм участвал в такива церемонии. На тях винаги трябва да има благословение – не аз ги благославям, чащото аз не съм Бог; аз просто се моля на Бога – Той да ги благослови. Мисля, че това е начинът, по който трябва да се постъпи. Но никога не правете нещо, което вашата църква не би признала! Тогава разрешенето на проблема би било по-лошо от самия проблем. Ние сме тук, за да изцеляваме, да помагаме, да насърчаваме, да обединяваме, да насочваме умовете към идеала и да живеем Евангелието.



ВЪПРОС: Имахме тежък случай тук в България. Двама разведени млади хора по взаимно съгласие. Тя се ожени повторно и беше изключена от църквата. Беше много оскърбена от това. Това беше по Наръчника, но библейско ли е? Библейско ли е да бъде изключван онзи, който пръв се ожени повторно?

ОТГОВОР: Не знам, не познавам случая и не мога да отговоря. Църковният наръчник обяснява принципа много ясно. Но искам да ви кажа, че ние НЕ СМЕ задължени да изключваме при всички случаи. Църквата трябва да има достатъчно критерии да определи дали това е бил публичен грях или не, защото на изключване подлежат само случаите на публичен грях. Призовавам ви да преосмислите това лесно изключване на хора. Защото Библията ни казва, че носим отговорност за тази власт, която ни е дадена; а ние трябва да бъдем верни на библейските изисквания. Прощението винаги е възможност и задължение на църквата! Църквата може да прецени, че е бил извършен грях, но може да има налице покаяние и тогава тя е задължена да приеме отново. Прощението не изключва никого. Ние не сме Бог, а само Божии служители; Той ни е призовал да прощаваме 70х7. Това е много сериозно. Не означава, че трябва да прощаваме без да има налице желание за прощение. Но има ли покаяние, прощението е задължително.


Г-ЖА БАДЕНАС: Ние имахме един подобен случай в Швейцария. Съпругът имаше връзка с омъжена жена от църквата. Двамата се събраха и напуснаха църквата. Това продължи 3-4 месеца. След това той размисли и се прибра при семейството си. Неговата съпруга и 4-те му деца му простиха напълно. Сега, какво да направи църквата? Проведоха се много събрания, изрекоха се много молитви и в края реши, че църквата няма какво да каже, след като съпругата и децата са му простили.


Г-Н БАДЕНАС: Ето, това е нашето задължение, защото проблемът е разрешен.

ВЪПРОС: Въпросът не е толкова за прошката, колкото за принципа. Дали този, който пръв сключи нов брак, трябва да бъде изключван? В нашия случай църквата обичаше въпросната сестра и я изключиха със сълзи на очи. Пасторът каза: “Съжалявам, това е по Наръчник.”


ОТГОВОР: Това е възможност, а не задължение на църквата. Защото дори и в този случай е възможно да има специфични обстоятелства. Така че, църквата има въможност да изключи човека, но не е длъжна да го направи. Все пак, сме човешки същества. Зависи от случая и от църковния съвет. Аз лично, знам за такива случаи.


ВЪПРОС: Двама млади ще се женят и 10 дни преди сватбата момчето се нанася при момичето. Те заживяват заедно без никакъв физически контакт, но тъй като съседите виждат това, църквата решава, че е станал публичен скандал и ги изключва и двамата. Това ли е най-мъдрото?

ОТГОВОР: Мисля, че това момче е постъпило много глупаво. Имало е нужда да бъде съветвано преди това. Доста смешен и тъжен случай едновременно. За мен най-важното е добрата предбрачна подготовка. Ако вашата църква е провела правилна предбрачна консултация, това нямаше да се случи. Тогава и двамата щяха да знаят, че трябва да получат цялата торта, а не с отрязани от нея парчета. Мисля, че има какво да се работи там.

Искам да добавя нещо по предишния въпрос. Дори и в случаи, когато Църковният наръчник счита изключването за необходимо, пасторът трябва да им каже: “Вижте, вие знаете какви са правилата на църквата. Но ние искаме да останете в църквата. Не спирайте да я посещавате и след 3 или 6 месеца ще ви приемем отново чрез гласуване. Вие трябва само публично да поискате това. Често ние не постъпваме така. А трябва да запазим тези хора в църквата! Трябва да практикуваме прощение и повторно приемане, дори и когато наказваме.

Г-ЖА БАДЕНАС: В Таити познаваме едно семейство, което е точно обратният случай на онзи, за който ви разказах в Швейцария. Те са млади хора. Той се влюби в омъжена жена. Тя се разведе и заживяха заедно. Тогава църквата постави под дисциплина и двамата. Но те продължиха да посещават. След 5 години пожелаха отново да бъдат приети. Но църквата им каза: “Не!” След време те отново поискаха, но отново им отказаха. Църквата отговаряше: “Никога!” Момчето вече не посещава църквата – не желае да посещава църква, където не го искат.



Г-Н БАДЕНАС: Нашата служба е възстановяването. Работата ни не приключва с поставянето под дисциплина или изключването. Трябва да работим с тези хора; да проявяваме благодат и милост. Много съм против онова, което се случи в Таити! По този начин ние “ваксинираме” хората против църквата! Техните деца, родители и приятели също. Църквата ни трябва да е място, където всички да се чувстват добре. Това е Божие семейство, което иска да се върнат онези, които се излезли.


ВЪПРОС: Ездра, 10 глава – за развода с чужденките. Ап. Павел казва обратното – дори и партньорът да е невярващ, ако той не иска, да не го напускаме. Има ли тук противоречие или това е човешко мнение?

ОТГОВОР: Еврейската история ни разкрива, че някои от жените са се обърнали и с тях не са се развели. Все пак, Господ не е глупав да заповядва развод, след като има обръщане. Това, което знаем от историята и от внимателното изследване на Библията е, че развод са получили само онези жени, които упорито не са желаели да се обърнат и да приемат Библията. Затова е посочен изрично списъкът с онези, които са се развели с жените си, но онези, които са останали с обърнатите си жени, са били много повече. Тъй като Библията винаги е открита към обръщането на езичниците. Старият завет е прекрасна илюстрация на това как вярващото семейство понякога служи като средство за обръщане на невярващия член. Например, свекървата Ноемин обърна снаха си Рут. Има и други такива случаи.


ВЪПРОС: Младите хора идват от свят, в който предбрачният секс е нещо нормално и ако им кажем, че проблемът е само липсата на църковен брак, няма ли да ги поощрим към предбрачен секс?

ОТГОВОР: Насърчавам ви да подготовите младите си хора за библейските стандарти. Първото задължение на пастора е да изкара целия курс по предбрачно съветване. Към това ви насърчавам и това препоръчвам. Не ви насърчавам да постъпвате катго Буш – да водите “превантивна война”. Не можем да се борим с хората за неща, които не са извършили. Не можем да съдим предварително. Нека постъпваме милостиво и по библейски и нека не жалим усилията си да подготвим нашите млади хора. Учете ги на библейските принципи. Защото мисля, че вече леко се отклонихме от идеята на настоящия семинар, който трябваше да наблегне на библейските принципи. Това не е семинар за тяхното практично прилагане в живота – за това ще има отделен семинар. Тук трябва да си припомним библейските принципи. Мисля, че това изключително важно.


Моля ви, бъдете сигурни, че по никакъв начин не искам да принизя тези библейски стандарти. Никога не мога да бъда достатъчно настоятелен, че трябва да ги издигаме. От личен опит мога да кажа, че ако ги издигаме с любов, ще имаме много по-голям успех, отколкото ако наказваме, заплашваме, отправяме предупреждения, налагаме наказания за назидание и изобщо водим една “превантивна война”.


Сега ще разгледам няколко новозаветни текста, касаещи семейството.

Какво иска да каже Павел с думите “подчинявайте се”? Това е много важен пасаж. Някои теолози по въпросите на семейството го тълкуват като йерархично доминиране на мъжете над жените.

Ефесяни 5:22-24 – “Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа. Защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е Спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.”

През цялата църковна история този пасаж е бил тълкуван от православните и католическите отци на църквата като доказателство за превъзходството на мъжа над жената – мъжът е главата, а жената е тялото. Затова в католическата и православните църкви няма жени на ръководни постове.

Но като професор по гръцки език, аз не мога да приема този прочит. Защото текстът не говори за жени и мъже изобщо, а за съпругата спрямо съпруга, което не е онтологично определение за половете, а описание на функциите в рамките на брака. Има и още нещо. Този пасаж има едно въведение, което ние често пропускаме. Павел проповядва как църквата ще бъде обединена – как ще се събира, ще благодари на Бога в името на Отца и Исус Христос като “се подчиняват един на друг в страх от Христос” (стих 21). Думата “страх” във вашия превод е твърде силна. Оригиналът навежда на мисълта за взаимно уважение, за принадлежност. Ударението е върху израза “подчинявайте се един на друг”. Следва 22 стих, който започва с думите:”Жени, подчинявайте се на своите мъже”. В гръцкия оригинал думата “подчинявайте се” не съществува. Този глагол се появява само в 21 стих, а на това място изобщо няма глагол. Той се отнася до цялата църква, в която всички трябва да се подчиняват един на друг. И мисълта продължава: “Жените – на мъжете като на Господа.” С други думи, това подчинение се изисква не само от жените, защото глаголът за подчинение не е даден точно, когато се говори за жените. Разбира се, общото взаимоподчинение включва и това на съпругите към съпрузите им.


Но в светлината на Новия завет, ако вземе предвид и Галатяни 3:28 – “Няма вече юдеин, нито грък; няма роб, нито свободен; няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едни в Христа Исуса.”, ще разберем, че за Павел не съществуват хора, които по естество превъзхождат други хора. Пред Бога евреите не превъзхождат езичниците, нито господарите – своите роби, нито пък мъжее – жените.

Но тук, в Ефесяни, 5 глава не става въпрос за превъзходство, а за функции в семейството, в двойката. Всички сме съгласни, че едно тяло не може да функционира, ако има две глави. В целия животински свят няма да намерите животно с две глави и по този начин всичко съжителства хармонично. В двойката някой просто трябва да ръководи. Но това е функция, която взета в светлината на този пасаж, трябва да се осъществява в обстановката на взаимно подчинение. С други думи, не можем да поставим една изкуствена пропаст между 21 стих, който съдържа глагола, и 22 стих, защото подчинение се изисква от всички. Разбира се, съпругата дължи покорство на съпруга, но в светлината на взаимното, реципрочно, циклично подчинение на 21 стих.

И така, покорството е за всички, а в двойката приемаме, че е нужно ръководство. Но ръководство и подчинение не е едно и също. Някой трябва да ръководи, но по един “подчинен” начин. Връзката е същата, както при тялото. Ако сърцето спре да изпраща кръв към мозъка, главата престава да функционира. Библията ни е дала една физическа притча, една метафора, която трябва да разтълкуваме докрай. “Превъзходство” е дума, която никога не се появява в Библията – това е нещо, което ние си добавяме.

Кое е по-важно – сърцето, което изтласква кръв към мозъка или самият мозък? Защото дори и само няколко минути кръвта да спре достъпа си до мозъка, вие сте мъртви. С други думи, Бог ни е дал най-добрия пример. Ние живеем в двойка, както едно тяло. Да обезглавиш едно тяло, винаги е опасно. Трябва да разбираме тази метафора точно в този смисъл.

Защо от жената се изисква покорство? Това също е пример, но не по начина, по който го разбират мъжете. А “както Христос е глава на църквата (и само Той е Спасител на тялото)”. Моделът се състои в това – и двамата да работят в едно съвършено взаимодействие. Интересно е, че онова, което се изисква от жената, е уважение, а от мъжа – любов (стих 25). И отново Христос е моделът – “както Христос възлюби църквата”. Сигурен съм, че за всяка съпруга е истинско удоволствие, ако съпругът й принадлежи изцяло и е готов да предаде живота си за нея; удоволствие да му се подчинява, ако осъзнава, че съпругът й принадлежи до такава степен, че й отдава живота си. Тук Бог ни приканва да следваме един образец на функциониране на двойката, при който и двамата имат за свой образец Христос. Това до голяма степен променя фалшивите представи за превъзходство и малоценност.

Глаголът за “подчинявайте се” е гръцкият глагол

<< предыдущая страница   следующая страница >>