shkolakz.ru   1 2 3 ... 27 28

Случай 1

П. (Пациент): О, Боже мой! Аз всъщност не съм мъртъв, нали? Искам да кажа, тялото ми е мъртво -мога да го видя под себе си - но аз се нося из въздуха.,. Мога да погледна надолу и да видя тялото си, което лежи изпънато на болничното легло. Всич­ки около мен мислят, че съм мъртъв, но аз не съм. Искам да извикам: Ей, аз всъщност не съм мъртъв! Това е толкова невероятно... сестрите издърпват чаршаф върху главата ми... хора, които познавам, плачат. Предполага се, че съм мъртъв, но аз съм все още жив. Странно е, защото тялото ми е абсолютно мъртво, докато аз обикалям над него. Жив съм.

Това са думите, изречени от мъж под дълбока хип­ноза, които разкриват акта на смъртта. Думите му са изричани на кратки, възбудени изблици и са пълни с благоговение, докато той вижда и чувства какво е да си дух, току-що отделил се от своето физическо тяло. Този мъж е мой пациент и аз току-що съм му помогнал да пресъздаде сцената на смъртта си от предишен живот, докато той се е излегнал в удобен шезлонг. Малко преди това, като следваше моите инструкции по време на въ­веждането му в транс, този пациент се върна назад във времето, съживявайки спомени от детството си. Докато заедно се опитвахме да достигнем до етапа, когато е бил в утробата на майка си, неговите подсъзнателни възпри­ятия постепенно се сляха.

След това го подготвих за скок обратно в мъгляви­ните на времето чрез визуално използване на предпазно екраниране. Когато завършихме тази важна крачка от душевното привикване, аз преведох моя пациент през един въображаем тунел на времето към неговия последен живот на Земята. Това е бил кратък живот, защото той е починал внезапно от грипна епидемия през 1918 г.

След като първоначалният шок от това да се види как умира и да усети как душата му излита от тялото му постепенно попремина, пациентът ми вече се чувстваше по-подготвен за визуалните образи в ума му. Тъй като малка част от съзнателната, критична страна на неговия разум продължава да функционира, той осъзнава, че пресъздава едно предишно съществуване. Това отне малко повече от обичайното време, тъй като този па­циент е по-млада душа и не е свикнал с циклите на раждане, смърт и прераждане, за разлика от много други мои пациенти.


И въпреки това, само за няколко секунди, той свиква и започва да отговаря по-уверено на моите въпроси. Бързо издигам подсъзнателното хипнотично ниво на този пациент до положение на свръхсъзнание. Сега той е готов да говори за духовния свят и аз го питам какво му се случва.

П: Ами... издигам се все по-високо... продължавам да се нося из въздуха.., поглеждам назад към тялото си. Все едно че гледам филм, само дето аз участвам в него! Лекарят утешава жена ми и дъщеря ми. Жена ми хлипа (пациентът се върти в стола си притеснен). Опитвам се да проникна в ума й... да й кажа, че с мен всичко е наред. Тя е толкова завладяна от скръбта, че не мога да я достигна. Искам тя да узнае, че вече не страдам... Свободен съм от тялото си... То повече не ми трябва... и ще я чакам. Искам тя да знае, че... но тя... не ме слуша. О, започвам да се отдалечавам...

И така, насочван от поредица от команди, моят пациент започва процеса на навлизане навътре в духов­ния свят. Това е път, който много други са изминали в сигурността на моя офис. Със засилване на спомените в състояние на свръхсъзнание пациентите под хипноза обикновено стават все по-свързани с духовния коридор. С напредване на сеанса картините от ума на пациента по-лесно се обличат в думи. Кратките описателни фрази преминават в детайлни обяснения за това какво е усеща­нето при навлизане в духовния свят.

Разполагаме с огромна по обем документация, включваща наблюдения на медицинския персонал, коя­то описва извънтелесните преживявания на хора, които са били жестоко наранени при катастрофа и са били близо до смъртта. Тези хора са били смятани за клинич­но мъртви преди усилията на лекарите да ги върнат обратно от другата страна. Душите могат спокойно да напускат и да се връщат в своите тела-гостоприемници, по-специално при животозастрашаващи ситуации, кога­то тялото умира. Хората разказват как кръжат над сво­ите тела, особено в болници, как наблюдават лекарите да извършват животоспасяващи процедури върху тях. След време, след като се върнат към живот, тези споме­ни избледняват.


В началните етапи от регресията в резултат на хип­нозата описанията на пациентите, които мислено преми­нават през своите минали смърти, не противоречат на разказите на хора, които действително са били мъртви за няколко минути в настоящия живот. Разликата между тези две групи хора се състои в това, че пациентите под хипноза не си спомнят преживяванията си, свързани с временна смърт. Хората в състояние на дълбок транс са в състояние да опишат какъв е животът след окончател­ната физическа смърт.

Какви са приликите в припомнянето на живото след смъртта между хора, разказващи за своите извънтелесни преживявания в резултат на временна физическа травма, и пациент под хипноза, които си спомня за своята смърт в предишен живот?- И в двата случая хората разказват как кръжат по странен начин около своите тела, как се опитват да докоснат твърдите предмети, които се дематериализират пред очите им. И в двата случая те споде­лят, че не успяват в опитите си да разговарят с живите, които не им отговарят. И в двете състояния те имат чувството, че се отдалечават от мястото, където са умре­ли, и че по-скоро се отпускат и изпитват любопитство, а не страх.

Всички тези хора разказват, че около тях се долавяло едно еуфорично чувство на свобода и просветление. Някои от моите пациенти виждат искряща белота, която изцяло ги обгръща в момента на смъртта, докато други отбелязват, че светлината е отдалечена от тъмното пространство, през което се движат. Това явление често се окачествява като ефекта на тунела и е станало широко известно сред обществото.

Вторият ми случай ще ни отведе още по-нататък в преживяванията, свързани със смъртта. Тук пациентът е около 60-годишен мъж, който ми описва събитията около неговата смърт като млада жена на име Сали, която е била убита от индианци от племето Киова по време на атака срещу дилижанс през 1866 г. Въпреки че този и предишният случай се отнасят до преживявания, свързани със смъртта от техните най-скорошни предиш­ни прераждания, конкретната историческа дата на смъртта няма никакво специално значение, тъй като действието се е развило наскоро. Не откривам никакви значителни разлики между древността и съвремието що се отнася до картинното припомняне на духовния свят или качеството на научените уроци.


Трябва да отбележа също така, че обикновеният пациент в транс притежава необичайна способност да насочва всичките си усилия към дати и географски мес­тоположения от множество предишни животи. Това важи дори за по-ранните периоди от човешката цивилизация, когато националните граници и наименования на места са били различни от днешните. Спомените за предишни имена, дати и местоположения може понякога да се връщат по-трудно, но описанията за завръщането в духовния свят и за живота в този свят винаги са ярки.

Действието в Случай 2 започва в Американските южни равнини непосредствено след като една стрела е улучила Сали във врата от близко разстояние. Винаги внимавам при сцените със смърт, включващи насилст­вена травма в минали прераждания, тъй като подсъзна­телният разум често продължава да съхранява тези пре­живявания. В този случай пациентът дойде при мен, защото през целия си живот беше изпитвал слаба болка в гърлото. Обикновено такива случаи се нуждаят от освобождаваща терапия и препрограмиране. При припомнянето на целия минал живот аз използвам времето около смъртта за спокойно преосмисляне и поставям пациента в ролята на наблюдател, за да смекча болката и емоциите.



<< предыдущая страница   следующая страница >>