shkolakz.ru 1 ... 2 3 4 5 6
б. вътрешнобанков базисен подход


При вътрешнобанковия базисен подход банката сама определя вероятността за неизпълнение на задължението от страна на длъжника (probability of default) в продължение на 1 година за различните разработени от нея рейтинги, докато размерът на вземането в случай на невъзвращаемост (exposure at default), относителният дял на загубата в първоначалния размер на вземането в случай на неизпълнение (loss given default) и времето до падежа на вземането (maturity) се определят от органите на банковия надзор.

Basel ІІ конкретизира някои условия при използването на относителния дял на загубата в първоначалния размер на вземането в случай на неизпълнение (loss given default). При първостепенни вземания (senior claims) срещу държави, банки и фирми, за които не са предоставени обезпечения, той е установен в размер на 45% от вземането, а за подчинени вземания е 75%.азисен подход в банки, които в продължение на най-малко пет години събират статистически данни за оценка на вероятността от неизпълнение на задълженията на длъжниците в съответствие с използваните от тях вътрешни рейтинги.

Използването на вътрешнобанковия подход води до икономия на собствен капитал;


в. вътрешнобанков прогресивен подход

При вътрешнобанковия прогресивен подход банката сама определя рисковите тегла. Те са резултат на преобразуването на изчислените от банката рискови компоненти – вероятността за невъзвращаемост на вземането (probability of default), квотата на възможната загуба (loss given default), размера на вземането в момента на преустановяване на неговото обслужване (exposure at default) и времето до неговия падеж (maturity) с помощта на т. нар. функции на рисковите тегла (risk weight functions).

За изчисляването на рисковите компоненти банките трябва да събират и обработват данни за своите длъжници. За изчисляването на невъзвращаемостта на вземанията (probability of default) следва да бъдат събрани статистически данни за най-малко 5 години, а за квотата на възможната загуба (loss given default ) и размера на вземането в момента на преустановяване на неговото обслужване (exposure at default)- за най-малко 7 години.


Функциите на рисковите тегла се основават на специален модел, Asymptotic Single Risk Factor model, развит от Базелския комитет.

Новото рамково споразумение дава възможност на банките да използват статистически модели за определянето на задължителния минимален размер на капитала, както и на необходимите провизии, известни като Value at Risk Models. С тяхна помощ се моделира статистическото разпределение на възможните загуби в определен финансов портфейл за определен период от време.

Поради сложността на прилагането на прогресивния подход, както и значителните разходи по неговото внедряване, се очаква на първо време той да бъде използван от банки с глобално оперативно присъствие. По-малките банки ще прилагат стандартизирания или базисния подход.

г. използване на Value-at-Risk за измерване и управление на кредитния риск

Кредитният риск, и по-точно - неговото правилно управление, стават неизменна част от съвремения бизнес модел и финансова система. Информационата епоха, отличаваща се с перфектна информираност на потребителите и висока конкуренция на пазарите, превърна кредитния риск, независимо от неговата форма на проявление, в неизменна част от всяко бизнес начинание.

Основната цел на анализа в дисертационния труд е да се представи цялостен количествен измерител на кредитния риск за портфейл, състоящ се от разнородни както по вид, така и по тип активи - деривативни инструменти, дългови, капиталови ценни книжа, реални финансови активи и други. портфейла, типичен пример за какъвто е Value-at-Risk. Наличието на подобен измерител позволява да се следи нивото на кредитен риск общо за портфейла и да се анализира структурата и бъдещото развитие на портфейла като цяло.

VaR може да се дефинира като очакваната максимална загуба или най-голямата загуба за определен времеви хоризонт при дадена степен на доверителност.32

Всяка инвестиция, независимо дали става дума за реални активи, финансови активи или нещо друго, предполага поемане на определена степен риск. Рискът играе съществена роля по отношение на възвръщаемостта на съответната инвестиция и затова следва да бъде идентифициран и подложен на количествен и качествен анализ.


В миналото повечето компании се фокусираха върху анализ на историческа информация, за да управляват риска. В момента водещи компании използват анализ, ориентиран към бъдещето, за да разпределят стратегически капитала си, като същевременно спомагат за увеличаването на стойността на акционерния капитал. Стойност за акционерите се създава, когато възвръщаемостта, коригирана с риска, надхвърля цената на капитала. Измерването на историческата възвръщаемост, коригирана с риска, показва дали компанията е генерирала стойност. Анализ, ориентиран към бъдещето, може да се използва за развитие и подобряване на стратегическите планове, за да се осигури създаването на стойност и посрещане или надминаване на очакванията на акционерите.

През 90-те години риск-мениджмънтът търпи сериозно развитие. То е предизвикано от тревогите относно сделките с деривати и тяхното неблагоприятно влияние върху сигурността на институциите, загубите от търговски сделки, извършени без разрешение, проблемите за управлението на кредитния риск в организации с растяща сложност и обем и други въпроси в този контекст.

Необходимостта от насоки освен това се засилва и от многобройните банкови фалити и такива сред големите компании - Orange County, Bеarings Bank, Sumitomo, Daiwa, Metallgesellschaft, Enron, Parmalat и много други - всеки от които подчертава жизнената важност от подходяща система за рисков мениджмънт и контрол.

Проблемът с анализа и оценката на кредитния риск възниква от обстоятелството, че финансовите институции и мениджърите инвестират своите средства на различни пазари, които се характеризират с различни видове риск. Развити са ефикасни начини за количествена оценка на риска в почти всеки отделен пазар. Всеки метод обаче е дълбоко свързан със своя специфичен пазар и не може да се приложи директно за другите пазари.

Затова се появява необходимостта информацията за риска на портфейл от различни финансови инструменти да се представя от едно число и концепцията на Value-at-Risk е сравнително нова. За пръв път се използва през 1980 г. от няколко големи фирми, за да бъдe оценен рискът на търгуваните им портфейли, като се базира на стандартната теория на портфейла, използвайки оценки на стандартните отклонения и различни корелации между възвръщаемостите на различни търгувани инструменти.


Днес Value-at-Risk се използва от най-различни фирми и институции. В проведено проучване през 1995 г. в САЩ е установено, че 29 % от всички финансови институции прилагат системата за оценка на своите рискови експозиции.

Системата Value-at-Risk на практика представлява просто обобщение, статистически измерител на загубите, които би могъл да понесе портфейла при определени нива на вероятност. По-конкретно VaR е измерител на загубите, причинени от "нормални" пазарни флуктуации. които могат да бъдат понесени при определен процент на сигурност. Математическата дефиниция е приведена в труда заедно с всички пояснения.

Заключението е, че VaR може да подценява истинските потенциални загуби, ако компанията има високо неликвидни активи. Това е така, защото в този случай активите не могат да бъдат бързо препродадени и трябва да се направи отстъпка от цената. VaR не е ефективен и при значителни стратегически рискове.

Техниката VaR е подходяща за вземането на краткосрочни решения, но не може да прогнозира развитието с години напред. Този метод отчита аспектите в миналото и изследва минали събития, а прогнозите са субективни и са човешко дело. Затова именно този метод не можа да схване световната финансова криза.

За бъдещето управление на кредитния риск се оформят три проблемни зони:

1. Въвеждането на нови начини и контролирани подходи за по-добро управление на кредитния риск, особено по отношение на т. нар. ”експозиции на дребно ”.

2. Въвеждане на системи за по-добро управление и наблюдение на операционните рискове.

3. Въвеждане на функционални ИТ системи за прогнозиране на бъдещи рискове в кредитната област.

В началото на 2009 г. банките у нас са покрили задълженията си по стандартизирания подход Базел ІІ.

Той обаче се отнася в съвкупност и до кредитите за корпоративни клиенти, и за експозиции на дребно.

Считаме, че винаги осреднените цифри са в основата на неправилни и изипачени изводи, още повече, че кредитите за малки клиенти, според Базел ІІ, се оценяват с рисково тегло от 75 %, докато за корпоративни клиенти теглата могат да достигнат до 150 % съобразно преценките за пазара и други фактори.


Западните финансови пазари все още са под знака на кризата на американските ипотечни облигации.

Тези факти означават, че и за търговските банки у нас, както и за Централната банка е необходимо да засилят контрола по кредитите на физически лица и малки фирми и дори да правят самостоятелни свои изчисления, без да се влияят от единното рисково тегло на Базел ІІ от 75 %

Опитът показва, че намерението на търговските банки да се превърнат в своего рода социални институции, за да се задоволят, колкото може повече, потребностите на населението, особено от жилищни имоти, претърпя значителен крах в САЩ.

Практиката на банките в САЩ да неглижира индивидуалния клиент, скрит зад големите цифри, е опасна и рискована.

Един положителен факт у нас е, че Законът за ипотечните облигации, приет през м. септември 2000 г33 не допуска пряко участие на борсата на ценни книжа, издавани от физически лица, а такива се издават само от банките, отпуснали ипотечни кредити.

Това означава, че банките у нас проявяват поне засега сравнително по-строг контрол, вкл. чрез привличане на реномирани фирми за оценка на недвижими имоти, предмет на ипотечен кредит.

За необходимостта от по-строг контрол върху кредитите на физически лица и малки фирми говори и обстоятелството, че все повече се увеличава размерът на кредитите за нужди на гражданите, т. нар. „експозиции на дребно”, който е достигнал към 30 09 2008 г. 16,9 млрд. лв. или 26,4 % от БВП.

В заключение считаме, че предоставянето на заеми срещу ипотеки на физически лица не трябва да се превръща в социална функция, а тези лица да се третират наравно с корпоративнвите клиенти, защото кредитните институции са търговски дружества.

Второ, необходимостта от интегрирано управление, наблюдение и анализ на риска и съобразяването с регулативните изисквания на стандарт Базел ІІ предполага кредитните институции да изработят по-строг контрол и подход към управлението на оперативния риск, което е недостатъчно застъпено в банковата сфера у нас.


Във връзка с приложението на Базел ІІ се очаква банките да направят безпрецедентни инвестиции в решения за съхранение на база данни, които да използват за прогнозиране на рискове. Това имнно ще облагодетелства най-вече големите търговски банки в света.

Най-мощните кредитни институции с най-интелигентни системи за моделиране и оценка на кредитния риск, ще вземат значителна преднина пред останалите финансови институции.

По скромна оценка около 70 млн. щ. дол. са необходими за подобни инвестиции и изграждането на ИТ системи. Те ще имат най-голям ефект при оценката на корпоративните и търговски рискове, на ипотечните заеми и на деривативите.

Опитът в света показва, че лошото качество на кредитите, комбинирано със слабо управление на кредитния риск продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи. Затова е очевидно, че информацията за банковия профил по отношение на кредитния риск, включително качеството на кредитните им експозиции и адекватността на процеса по управление на кредитния риск, е от изключително значение за оценката от страна на пазарните участници и надзорниците на тяхното състояние, изпълнение и способност да оцелеят в дългосрочен план.

Тук искаме да застъпим две основни тези, за да направим анализ на днешната финансова криза на световните финансови пазари и отражението й върху кредитните рискове:

Първата теза е на големия английски икономист Дж. Кейнс, който вижда основната движеща сила на капиталистическата икономика в борбата между желанието за финансова сигурност и засиления предприемачески интерес. За всички е ясно, че за да има устойчивост в развитието, между тях трябва да има изграден баланс.

Втората теза е виждането за финансизацията на икономиката и икономическите отношения като обективна тенденция в съвременното информационно общество. Към тази теза всъщност се придържат и много съвременни западни икономисти и финансисти.


Можем да кажем, че информатизацията на съвременното общество създава обективна и реална възможност все повече финансови инструменти и продукти да проникват все повече в бизнеса и ежедневния живот на хората – от студента до пенсионера.

При силното дерегулиране на икономиката първата последица от този процес е растящата системна власт на финансовия инженеринг и на финансовия сектор.

Последните години са и върхът в създаването на всички онези сложни схеми за краткосрочна свръхпечалба, които обвързаха финансовите инструменти с жилищния пазар, а оттам и цялата инвестиционна банкова система на Америка, Европа и Азия. И така, до днес, когато бюджетите ще трябва да плащат за желанието на отделни групи да забогатяват неимоверно в краткосрочен аспект, за малък период от време, пример за което е крахът на най-крупните американски инвестиционни банки.

Основният извод, който можем да направим е, че от тези две разгледани тези, от гледна точка на управлението на икономиката и финансовите пазари и кредитния риск днес е, че финансизацията на икономическит отношения, без необходимата грижа за финансовата сигурност на гражданите и обществото, прави разпределението на влиянието на едни или други звена във финансовите мрежи и властта много колебливо и непредсказуемо. Така и рисковете за устойчивостта на развитието нараснаха неимоверно много.

По отношение на държавните органи, сме на мнение, че е нужно да се поеме по-голяма и сериозна отговорност от тях. Ако бъде правилно разбрана от властта, ситуацията на българския пазар днес е един добър шанс финансизацията на икономическите интереси и отношения да се обвърже с макрополитиката. Не става въпрос само за разработването и реализацията на програми по развитието и регулацията на финансовите структури на пазара. Необходими са конкретни действия и действена стратегия, адекватни нормативни актове и ред и прозрачност по отношение на всички инвестиции с оглед избягването на рисковете и за кредитните институции при кредитораздаването у нас.


Конкретно за България – банките у нас не са заплашени пряко, защото практически не са влагали във финансови инструменти, обвързани с лошите ипотечни кредити в Америка. Българските банки не са инвестирали директно в рискови ценни книжа, както показват техните баланси. Но ще бъдат изпитвани затруднения за в бъдеще от затруднения достъп до външен финансов ресурс, което ще доведе до оскъпяване цената на вътрешния кредит и лихвите по кредитите се очаква да се вдигнат. Това именно би затруднило изплащането на недвижимите имоти за някои кредитоискатели, които ще станат рискови. Бизнесът също ще започне да изпитва затруднения – по-трудно ще се намират свободни парични средства и на по-скъпа цена, а тяхната експортна дейност ще бъде затруднена поради икономическите трудности в големите страни от ЕС. И основателно се задава въпросът - защо след като се вложиха и инвестираха толкова много средства, време и усилия на банките за прилагането му, принципите на Базел ІІ не успяха категорично да предотвратят или поне да смекчат по някакъв начин проявлението на финансовата криза. Базел ІІ не успя да отчете повишената степен и концентрация на риск и да даде индикации за това, напротив, като че ли точно принципите на Базел ІІ сякаш „притъпиха” бдителността и акуратността на иначе предпазливите финансови риск-мениджъри.



<< предыдущая страница   следующая страница >>