shkolakz.ru 1 2 ... 4 5

Какво сме дали на Света?





1. Киселото Мляко

Върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия :
Д-р Стамен Григоров, българин.
Д-р Григоров е роден в село Студен извор, Трънско през 1878.
През 1905 за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко.
По-късно микроорганизмът е наречен :
Lactobacillus bulgaricus,в чест на родината на неговия първо-откривател.
Днес официалното име на този микроорганизъм е :
Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Липсват точни данни за произхода на киселото мляко. Една от теориите за неговото възникване се свързва с траките.  Те забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”.

Друга теория се свързва с прабългарите. Предполага се че киселото мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. След като се заселили на балканския полуостров и възприели отглеждането на овце започнали да правят „кумис” и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество.


Помни само,че българин е открил млечно-киселата бактерия.
Нещо интересно :Българското кисело мляко и надписа Lactobacillus bulgaricus са патентовани в България. Българското кисело мляко се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска.Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко


2. Българският фолклор

През 1977 американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 политат към космоса в търсене на разумен живот. Основната цел на мисията е да изследва планетите Юпитер и Сатурн и техните спътници, и пръстени. Прикрепена към двата апарата Вояджър към космоса полита и Златната плоча на Вояджър. Грамофонна плоча, която съдържа 115 снимки, поздравления на 55 езика, множество природни звуци от прибой, вятър, гръмотевици и животни.
В добавка: Златният диск на борда съдържа и най-красивата музика на Земята:
Сред тях е и българската народна песен Излел е Дельо хайдутин, изпята от:
Валя Балканска
, българка - космическият глас на България.
Родена е през 1942 в Лъкът-махала над село Арда, Смолянско.
Изпяла е до момента около 300 български народни песни.

Българските народни песни "Притури се планината"в изпълнение на Стефка Съботинова и "Полегнала е Тодора"в изпълнение на хора на ансамбъл "Филип Кутев"/ звучат във филмите "Лионците" и "Исус от Монреал".Песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Надежда Хвойнева е включена във филма "Сътворението".

Мистерията на българските гласове: Хорът е основан през 1952 г.Под диригентството на Дора Христова певиците изнасят над 900 концерти в едни от най-престижните зали на ЕвропаАзияАмерика и Африка. Албумите им няколко пъти са номинирани за наградата „Грами“. Получават я през 1990 година за„Le Mystère des voix bulgares.Volume Two“(Мистерията на българските гласове. Част 2). Хорът записва музиката за игралния филм "Бункер хотел Паласт", песента "Пиперо", версия на италиански на "Дилмано, дилберо", заедно с италианската група "Елио елесторие тезе".Две песни на състава са включени в албума на Ванса Мей. Световноизвестният американски квартет "Кронус" прави съвместни записи с "Мистерията на българските гласове" по време на турнето им в САЩ през 1992 година През 2000 година специално записани песни на хора са включени в Международния мост "Ватикана поздравява света с 21 век”. През 2008 година певиците записват саундтрака за популярната компютърна игра "Сам в тъмното"/ Alone in the dark / През същата година изнасят самостоятелен концерт в Европейския парламент в Страсбург.В края на дванайстото турне на хора в Америка през 2008 година в зала "Кенеди център" във Вашингтон се състои голям хоров концерт с участието на Боби Макферин, който пее няколко песни заедно с "Мистерията на българските гласове". Гласовете на Надка Караджова, Анастасия Костова и Лиляна Галевска звучат в опрения спектакъл "Флама, флама".Съвместни концерти с "Мистерията на българските гласове" и с хор "Ангелите" осъществява Боби Макферин.Изпълнения на Недялко Недялков са включени в световните музикални проекти"Богомилите" и "Лукреция Борджия". Снежана Борисова, Людмила и Даниела Радкови присъстват с гласовете и вокалите си във филмовата музика на Горан Брегович.Снежана Борисова прави специални записи за световната филмова продукция "Свети Павел".


Янка Рупкина, самостоятелно и с Трио Българка/ “Bulgarka Folk Trio”/ осъществява съвместни проекти със световно-известни музиканти като Кейт БушКрис де БъргДжордж ХарисънЛинда Ронстад и „Трансглобал Ъндърграунд“.

3. Мартеничката

Това е една изцяло българска традиция.
Традицията, която повелява на 1 март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки. Както ние ги наричаме - Мартеници.
В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв и живот, а бяло - чистота и щастие.
Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух победил византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. Оттам и идеята за бялото и червено конче, което наричаме Мартеница.

Друга легенда гласи, че древните корени на този ритуал почитат Бог Марс. Той е Бог на пролетта, а по-късно и Бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.

Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората - да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване войни.

Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Ако нямаме късмет да видим нито дръвче, нито щъркел, до Благовец - 25 март.

Тогава я връзваме на дърво или я слагаме под камък. А после гадаем. Ако на следващия ден под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Ако е червейче, ще имаме здраве и успех. Ако в паяче, тогава сме в беда. Може да нямаме голям късмет със здравето и личните успехи. Но кой знае?


4. Сюрреализъм

В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо и
Жорж Папазов, българин.

Историята говори: Авангардният творец е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). След войните учи в Прага в Инженерно-строително училище. През 1918 заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. През 1920 и 1921 е във Виена, където изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. През 1922 Жорж Папазов се установява в Берлин. През 1923 участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е приятел с Оскар Кокошка. През 1924 се озовава във френската столица и до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция.

Приятел е с Жул Паскин, който го посвещава в културния живот на френската столица. Първите му експерименти в абстрактната живопис го сближават с Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. Така се ражда и първата изложба на сюрреалистите в Париж.

През 1926 открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия Вавен-Распай. Поканен е и отвъд Океана. Следват експозиция по целия свят почти всяка година.

Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис.
В България прави 4 изложби - през 1919, 1928, 1934 и 1935.

Негови най-известни творби са: "Пейзаж от Чехия" (1916); "Портрет на майката на художника" (1924), "Морето" (1925) "Двойка" (1928), "Пейзаж от Дордона" (1930),"Корабокрушение" и "Гладиатори" (1957), и др.

Малко известно:Жорж Папазов е автор и на няколко романа:„Паскен!...Паскен!...Азсъм!” (1932);„Братя Дренови” (1951);„Моят приятел Дерен” (1960);„Писма до Дерен” (1966);повестта „Поп Васил” (1968)и други. Умира през 1972 г. Във Ванс, Франция.
Днес:Ако имаш път към Женева, посети музея Пти пале, където се съхраняват негови картини.

5. Опакованият Райхстаг




През 1995 Опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на:Христо Явашев, българин, и съпругата му Жан-Клод.
Историята:
Родом от Габрово, Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритос. Братята му са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.
Учи в Художествената академия. През 1957 емигрира и е лишен от българско гражданство. Отива в Париж и там среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. И двамата са родени на една и съща дата - 13 юни 1935.
Уникалното:
Христо Явашев или както го знаят из цял свят - Кристо - е създател на опаковането като художествен похват. Работи съвместно със съпругата си, французойката Жан-Клод.
Началото:
Един от първите проекти на Кристо в Париж е да задръсти една улица с празни варели на Shell. Идеята му е да докаже, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява.
Проектите:
Опаковал е моста Пон Ньоф в Париж (най-стария мост във френската столица). Опакова пристанище Колони на река Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява.
Сред най-мащабните му проекти са Завеса в долината Чадърите, и разбира се, опаковането на Райхстага.
Обкръжените острови е следващото значимо начинание на авангардиста. Проектът е осъществен през 1980 - 1983 в басейна на плитководието на Маями, Флорида. 11 острова с изкуствен произход са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.

Последната инсталация на Кристо - Портите (The Gates) - бе изложена в продължение на 2 седмици в Сентръл парк в Ню Йорк през февруари 2005 и привлече милиони посетители. 7 503 парчета оранжев плат са монтирани на 23 мили по алеите на Сентръл парк в Ню Йорк. Хилядите тонове стомана, плат и пластмаса, от които са направени Портите, впоследствие са рециклирани.

Поглед към Опазването на Околната среда:Кристо и Жан-Клод се гордеят, че са екологични художници и че отстраняват всяка следа от художествените си творби, сглобявани с години, някои от които са се виждали дори от Космоса.

6. Статуята на Леонардо да Винчи

Статуята на Леонардо да Винчи, на входа на международното летище в Рим, е дело на :
скулптора Асен Пейков, българин.
Какво се знае за Асен Пейков?
Роден е в Севлиево през 1908. Завършва Художествената академия в София със златен медал. Като студент взима участие в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, получава втора награда. През 1938 открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. Цар Освободител в София. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ, и накрая се установява в Италия.

Създава над 1300 творби. В ателието си на улица Маргута №54 в Рим прави потрети на много изтъкнатите италиански интелектуалци, както и на редица световно известни личности.
Известните произведения на Асен Пейков:
- статуята на Леонардо да Винчи на летището на Рим;
- бронзовата Минерва в Университа в Бари;
- мраморната статуя на Сан Джовани в Рим;
- фигурата на Атлета в Чекиньола;
- бюстът на Папа Пий 12-и за конгресния център Мондо Милиоре;
- бронзовата роза - символ на Премия симпатия (престижна римска награда, учредена през 1967).
Интересно
Наскоро при реставрирането на статуята на Леонардо да Винчи е открит люк, в който 40 години е бил съхраняван документ, написан на латински. Документът е бил поставен в цинкова кутия. Текстът на документа се отнасял за древните територии около района на летището Леонардо да Винчи.


7. Нобелова награда за Литература

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени "Спасеният език". Прочути са думите му:"Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията вХирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.


Елиас Канети е роден на 25 юли 1905 г. в Русчук / Русе /. През 1911 г. семейството на Канети се преселва вМанчестърАнглия, където на следващата година умира баща му. Както казва в спомените си писателят, това става при вестта за избухването на Балканската война. През 1913 г. майката на Елиас го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия,Швейцария и Германия.

През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза Калдерон. След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието - така в Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт", негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г.


От 70-те години на XX век до края на живота си Канети живее в Швейцария. Умира на 14.08.1994 г в Цюрих

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от дружество "Канети" под името „Дом Канети

Канети е носител на множество престижни немски награди.Творчеството му е преведено на повече от 25 езика.

8. Български писател с награда на Би Би Си


Традиционният конкурс за разказ през 2012 г. бе открит и за чуждестранни автори - в чест на Олимпийските игри

Българският писател Мирослав Пенков спечели международната награда на Би Би Си за кратък разказ със своята творба "На изток от Запада"/ East of the West /. Победителят бе обявен на церемония в Лондон, излъчена на живо по Радио 4. Пенков получава 15 000 паунда.

Съдиите от журито заявиха, че са били единодушни в избора си за разказа на Пенков за живота в България по време и след Студената война. Според организаторите "На изток от Запада" изследва "трудностите за любовта, връзките и идентичността в регион, сполетян от конфликти".

"Исках за напиша история за онези българи, които бяха отделени от родината ни и които неизбежно ще изгубят, ако вече не са го изгубили, чувството да си българин. Същевременно исках да напиша история за себе си в чужбина, в Америка и сам в много отношения, с огромен океан между мен и хората, които обичам", цитира Би Би Си автора.


Членката на журито, писателката и професор по творческо писане Мишел Робъртс заяви, че произведението "амбициозно и успешно обединява личния и политическия живот".

Сборникът му "На Изток от Запада" ще бъде издаден в единадесет държави.

Този сборник с разкази е и финалист в международния приз за писане Уилям Сараян / 2012 William Saroyan International Prize for Writing/ 2012 г.- награда, която се спонсорира от библиотеката на Стансфордския университет и фондацията Уилям Сараян.

Мирослав Пенков (MiroslavPenkov.com) е роден през 1982 г. в Габрово. Завършва Първа английска езикова гимназия в София, а през 2001 г. е приет в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане.

Салман Рушди включва разказа му "Как купихме Ленин" в антологията "Най-добрите американски разкази" 2008.


9.Геният- цигулар на XХ век


Един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва и въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „ Геният- цигулар на XХ век век.”  Е, той успява и …. поради  простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен…
 
Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена…
 

Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:

-          Няма начин Ваше величество, ние сме българи.
 
Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва:
-          Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист.
След това при него идва професор по композиция и му казва:
-          Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.
 
Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин  го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.

Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.

Когато през 50-те избягва от комунистите и се установява в Западна Германия, известен импресарио му казва, че може да концертира по целия свят, но трябва да се откаже от изтеклия си вече български паспорт и да стане гражданин на ФРГ. Цигуларят казва: Не мога. Аз съм българин.
 
Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози.  На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.

Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията.

На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух – изпитва физическа болка от фалшиви тонове.
 

На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишния Давид Ойстрах.

 
На 10 години  печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел.
 
На 12 години печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж

На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски…

Най-младият лауреат на „Димитровска награда” – на 26 години.
 
Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио.
 
През 1956г. бяга в Германия.  Комунистическата власт го обявява за „невъзвращенец”.
Името му е забранено за произнасяне.
Книгите, в които се споменава гения му са иззети от книжарници и библиотеки и унищожени.
Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени завинаги.
 
Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.
 
На 52 годишна възраст е намерен е мъртъв в Хамбургската железница.
 
Казва се Васко Абаджиев (1926-1978)
На 14 януари щеше да навърши 85 години…
 
Той няма паметник в България, нито улица с неговото име.

Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.
 Добрата новина е, че паметта за преживяването Васко Абаджиев бавно и полека се завръща, благодарение на група мъдри хора:
 


 

1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през миналата година романа „Шакона пасион”, който разказва за живота на Васко Абаджиев. (няма родство между двамата). Виж страницата на автора за романа

 
2. Отново Маргарит Абаджиев издирва в частна колекция и прави достъпна в интернет забранената и унищожена книга „Майстори на цигулката” от Стефан Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира.
 
3. д-р Христо Василев е почитател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него миналата година беше издаден компакт диск с изпълнения на Васко Абаджиев.

4. Христо Василев създава сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени и записи.
 
5. През 2001г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и  Александър Абаджиев (музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга „Забравеният велик Васко Абаджиев

6. Книгата на Пиперов и Абаджиев е представена на матине, посветено на 75-години от рождението на музиканта на 7 януари 2001г. в рамките на Новогодишния музикален фестивал. 
 
7.  През 2001г. проф. Лада Брашованова издава книгата „Паганини на ХХ век”
 
8. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „Васко Абаджиев”. През 2000г. правят концерт в зала България в негова памет. Йосиф Радионов е извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата изригва…
 9. Клуб „Юнеско – Леонардо да Винчи” е отправил официално предложение до Юнеско: 2011г. да бъде обявена за „Година на Васко Абаджиев”
10. Има инициатива праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България.


http://vascoabadjiev.com/en/biography.htm

10. 1497 победи

ДОНЧО КОЛЕВ ДАНЕВ (ДАН КОЛОВ), българин.


Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Чадърлии (сега с.Сенник),община Севлиево. Заминава за Съединените американски щати заедно с група българи, когато е едва на 17 год. Работи, каквото му попадне. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби.

Следват победи на турнирите в цирк „Виктория” от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф ЛорънсЗбишко ЦиганевичДжак Ширей, наричан още Човекът светкавицаРуди ДусекДжо СтекърСтренглар ЛюисДжим Браунинг и много други.


Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън-Удушвача — идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж  1936 г. Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан - „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата европейски шампион по свободна борба“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.

Пътува по всички континенти, побеждавайки включително забележителни тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи. Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите ѝ, където я е държал в жесток захват.


През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите :
„Дан Колов е българин.”

Дан Колов умира в България през 1940 г. от туберкулоза. Погребват го срещу Балкана умишлено - балкан срещу балкан.Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.

Нещо, което не знаем.
Раздава цялото си състояние за благотворителност.
Първият самолет на Българските Пощи е купен от него.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Къща-музей-на-Дан-Колов---с.-Сенник/580/index.html

http://img244.imagevenue.com/galshow.php?gal=gallery_1332931568875_172lo


11. 209 см

Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени). Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 или вече 25 години. То принадлежи на:

Стефка Костадинова, българка.
Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика. Родена е в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив. Кариерата й започва с гимнастика и плуване и чак после с лека атлетика.
Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.
На 30 август 1987 Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1997 тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.

Световната рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова беше официално приета в Залата на славата на Международната асоциация на атлетическите федерации. Нейното име беше обявено като част от най-великите атлети за всички времена с откриването на 100-годишната юбилейна историческа изложба в Олимпийския музей в Барселона. 


12. Световен рекорд на 100 метра с препятствия

Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на :
Йорданка Донкова, българка.

Йорданка Донкова е българска състезателка по лека атлетика. Тя поставя своя рекорд в 100 метра с препятствия на 21 август 1988 г в Стара Загора и до днес той все още не е подобрен. Йорданка Донкова притежава рекорда на европейските шампионати 12.38 секунди, постигнат в същата дисциплина. Също така става Олимпийски шампион на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. с олимпийският рекорд 12,38 секунди. Подобрен е чак на 7 август 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон от австралийката Сали Пиърсън с резултат 12,35 секунди.[2]

Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства.
Най-силната ѝ дисциплина е 100 метра с препятствия.
Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка - победителка в крайното генерално класиране от веригата Мобил Гран При.

На 9 април 2012 г. Йорданка Донкова е удостоена с най-високия държавен орден „Стара планина" I степен за „ за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“


13. Рекорд в Художествената Гимнастика

Най-много световни титли в художествената гимнастика (многобой) имат:
Мария Гигова (1969, 1971,1973) и Мария Петрова (1993,1994,1995), българки.
Мария Гигова и Мария Петрова са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки.
Ние, българите, можем да се гордеем и с най-много записани отборни световни титли в художествената гимнастика - 9, както и с най-много индивидуални световни титли в същата дисциплина – 10.

Мария Гигова е първата голяма звезда на българската художествена гимнастика. Нейните съчетания се характеризират с голяма трудност, висока скорост и оргиналност. Дълги години конкуренцията ѝ с Нешка Робева вдига летвата в българската гимнастика до такава степен, че България се превръща в най-голямата сила в световната гимнастика.


Обявена е за Гимнастичка на века.

Нешка Робева

Родена е на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова.

Известни композиции на Робева са „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“.

Вследствие на успешната работа на Робева се появява рефренът „Нешка няма грешка!“

Удостоена със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1983 г.



следующая страница >>