shkolakz.ru   1 2 3 4 5

Любопитно [редактиране]

  • От 2001 г. Йовчев взема участие в японското състезание за физическа сила и издръжливост Сасуке (излъчвано в САЩ и Великобритания като Ninja Warrior, а в България като „Най-добрият нинджа“), където е измежду само 16-ма състезатели – и единствен чужденец – класирали се за последния кръг на надпреварата от създаването ѝ през 1997 г.[7] Допълнително, три пъти се класира за предпоследния кръг. Когато стига финала при първия си опит през 2001, дъждовното време му попречва при етапа, изискващ изкачването на гладка кула. (В Сасуке са участвали общо над 2000 състезатели, много от които също са професионални лекоатлети; само двама души са печелили състезанието, което е толкова трудно, че през 2007 г. само двама души успяват да преминат дори първия кръг.)




15. На трето място по брой „Клоуни” / цирковите Оскари/

http://vbox7.com/play:bdb8c2b0?p=favourites&id=962482&order=date

http://www.videoclip.bg/watch/Edin-velik-Bulgarin-Encho-Kerqzov

http://www.blitz.bg/article/3842

http://novinar.bg/news/unikalni-salta-varhu-kone-pokazaha-ignatovi-v-monte-karlo_MTUxMDs2Nw==.html

Световният цирков фестивал в Монте Карло е създаден през 1974 г. от покойния принц Рение III. Наградите златен, сребърен и бронзов “Клоун” бързо се превръщат в еквивалент на “Оскар” за манежа – те са възможно най- върховото отличие в областта на цирковото изкуство. Статуетката е дело на Пол Майе и Рение III я връчва лично до кончината си през 2005 г. Следовник на делото му става по-малката му дъщеря Стефани. Освен почетната фигурка участниците във фестивала получават и награда от името на Монако, на медиите, на корпорации... За участие там трябва да се получи лична покана. Принцесата има агенти, които обикалят циркове, вариетета, музикални театри и правят селекция в две програми - спектакли А и В. Те се редуцират до една и от финалния спектакъл журито отличава носителите на “Клоун” - златен, сребърен и бронзов. Оценители в надпреварата са само артисти, печелили награда на фестивала.


Досега България е печелила 1 "Златен клоун" - трупа "Първанови", и 9 сребърни - "Игнатови", "Пендакови", "Добрич", "Бойчанови", "Силаги", "Ковачеви", "Кехайови", "Балкански" и Енчо Керязов, което нарежда страната ни на трето място след Русия и Китай.
След над 15-годишна пауза, през 2005 г. България отново триумфира на този най-престижен цирков фестивал в света. След като през 1988 г. трупа "Балкански" спечели "Сребърен клоун", същата награда отива и в ръцете на трупа "Игнатови" за атрактивната им акробатика върху движещи се коне и уникалния им трик салто от първи на трети кон, който за момента не се изпълнява от друга трупа в света.

Единственият български цирков артист, който печели награда „Клоун” със солов номер,  е Енчо Кирязов. Той е еквилибрист, който сам поставя и режисира номера си. Енчо Керязов е роден на 15 октомври 1973 г. в Ямбол. На 6 годинки започва да се занимава с акробатика, на 14 вече е майстор на спорта, а на 15 става член на националния ни мъжки отбор по акробатика. През 1989 г. постъпва в цирка в жокейската трупа “Романови”. За кратко време майсторството му е оценено по достойнство и стига до най-елитните циркове на Европа, играе в едни от най-големите казина и вариетета. В началото на тази година спечели “Сребърен клоун” и Наградата на публиката на най-престижния световен фестивал за цирково изкуство в Монте Карло. 


16. Компютъра

Първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 от :

Джон Винсент Атанасов, българин.
 Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.

 През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността зависи от работата на други части на машината.


Копие от 1997 г. на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова

Силното му желание да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството безплодни мисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г., работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им така и не е патентован.


Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. И накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.

Джон Атанасов посещава 2 пъти втората си родина България.

Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение в България е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на баща си изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.

Наред с 2-та си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

Какво не знаем за Джон Атанасов?
Роден е на 4 Октомври 1903 в град Хамилтън, щата Ню Йорк.
Родители - Айва и Иван Атанасови.
Носител е на един куп награди.
Работел е във Флота на САЩ.
Бил е директор на различни корпорации.
 Интересът на Джон към математиката се проявява, когато баща му си купува сметачна линийка.Джон е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите. Той е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции.
За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж, с помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на Тейлър. Това са първите стъпки на бъдещия откривател по сложните пътища на математиката.


17. Електронният часовник






Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам, е създаден от:
Петър Петров, българин. За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо?

Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник?

Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919.
През 1939 се записва в Чуждестранния легион.
Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша.
През 1941 се връща в България и става царски офицер.
През 1944 отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогавапостроява и първото от своите 60 корабчета.
През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ.
Работи за американските BBC.
През 1956 отива в Индокитай.
Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида.
През 1959 започва да се занимава с космическа техника.
От 1963 работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн.
През 1968 започва собствен бизнес.
Компанията му Care Electrics или Кеър илектрикс разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят.
През 1969 създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 44 години!
Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар
(Pulsar).
През 1975
Петров създава нова фирма.
Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания.

Нещо интересно:
Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 за сумата от 2100 щатски долара.
Сега да си отговорим на въпроса Защо?
Сред изобретенията на Петър Петров са:
Първият дигитален ръчен часовник.
Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания.
Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити.

Първият в света безжичен сърдечен монитор.


1
8. Douglas DC-3 и ...

. http://lupu.dir.bg/AsenJordanoff.htm




Главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 (Дъглас ДС-3) е:

Асен Йорданов, българин.
Световноизвестният летец и авиоконструктор е роден през 1896 в София. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. Летенето го завладява. Сам си намира книги и започва да конструира първите си самолети.

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструиранаето на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 г. След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов — за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене." В ежедневния вестник "София" от 21 август 1915 г. четем: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Биплан". Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... в самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин — нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост."


По това време(1912):
Българската армия притежава следните самолети:
Аз ги преброих като 23 самолета.
По това време България се нарежда до страни като Великобритания и изпреварва Италия, САЩ и Япония.

Оттогава 10 август 1915 се смята за начало на българското самолетостроене.
Поощрен от блестящите отзиви за изобретението си, Асен Йорданов искал да започне неговото серийно производство, но войната пак се намесва и попречва на плановете му.

През Първата световна война Асен е приет в Школата за запасни офицери и заминава отново за фронта. Този път му поверяват и боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с Орден за храброст.
Войната свърша. Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ни са унищожени, пилотите - уволнени.
Лишен от възможността да прави самолети в България, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан.

Наградата е 1 милион долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. Въодушевен от перспективата, Асен Йорданов веднага решава да замине. В състезанието решава да се включи и неговият приятел и летец Александър Стоянов. Оказало се обаче, че паричната сума за пътуването била непосилна за тях. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството. (!!!)
Какво пишат двамата пилоти:
...Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: "Нали столицата на България е Букурещ?...

И молбата им е удовлетворена лично от Александър Стамболийски - министър председател на България по това време. (!!!)
И така, двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Александър Стоянов се завръща в родината, докато Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, и го получава. И учи, отново.

Започва работа като чертожник в концерна Къртис, и се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Боинг и МакДоналд.Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост Боинг Б-17, изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3

Той открива и специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури, особено необходима за самолетите, извършващи полети на големи височини. Известният физик Томас Едисон се допитва до него, когато работи върху поредното си изобретение - радара.


През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън", придружено от "Джорданоф Електроникс". Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Открива и авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Започва да пише книги. Не една или две. 9 книги. Милионен тираж. Пише увлекателно, добавя комикси, илюстрации.

Flying and How to Do It (Летенето и как то да се извърши)
Your Wings (Вашите криле)
Through the Overcast (През облаците)
Safety in Flight (Сигурност при летенето)
The Man behind the Flight (Човекът в сянката на самолетите)
Power and Flight (Мощност и полет)
Dials and Flight (Уредите при полет)
Men and Wings (Хора и криле)
Jordanoff's Illustrated Aviation Dictionary

"Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданоф — пише видният американски авиоспециалист Д.Х. Ърл. Почти всички от стоте хиляди наши летци в Америка притежават неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат. Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите думи ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война... Хората от ВВС се кълнат в книгите на Джорданоф. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност. Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина" - изтъква г-н Ърл.


Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците с името Джери. Най-голямото американско списание на страниците "известни личности" на 16 януари 1939 г. пише: "Официалните власти, които започват да тренират всяка година по 20 000 пилоти от колежите и университетите в Съединените щати, избраха "горещите книги" на Асен Джорданоф като най-достъпни за начално четиво и инструктажно пилотиране."

Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава:
...От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация...

Асен Йорданов - български авиоинжинер със световна известност. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на славните в нюйоркското летище Ла Гуардия, а в музея Ер спейс са изложени негови лични вещи.

А той самият до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: Асен Йорданов - български пилот авиатор.



<< предыдущая страница   следующая страница >>