shkolakz.ru 1
Въз основа на суеверни разкази, легенди и песни, които битуват до началото на XXв., ще се опитам да разгледам същността и генезиса на образа на змея в българската митическа култура. народните вярвания за змея, запазени до края на XІXв., разкриват тясната връзка между него, от една страна, и змията, човека и птицата, от друга. Това проличава както в представите за неговия произход и външен облик, така и в неговото поведение и функции.


Митологичното значение на змията и дракона - змей, е тъждествено. змеят произлиза от змия (смок), която в продължение на повече на 40 години не е видяна от никого. тогава й поникват криле и тя може да лети. Според народни вярвания от Западна България той може да произлезе и от риба.

В народното митическо творчество се среща мотивът за превръщане на човек в змия чрез магии. Така свекърва иска да раздели сина си Стоян от жена му Калина, но вместо снаха си полива него с <<биле омразно>> и той се превърнал в смок:


. . . дорде Калина да стане,

Стоян през врати излезе,

половина бе млад Стоян,

а половина шарен смок.


Змейовете имат човешки произход или даже са хора, обикновено посмъртничета' деца, останали сирачета, преди да се родят, раждани с крилца под мишниците, или са някакви други земни животни, които живеят между нас. Според народните песни от Западна България змеят се ражда от връзката на змей с обикновена жена. Тя го носи 11 месеца и за нея се казва: <<Змейче ще роди, та толкова къснее>>.

Външният облик на змея напомня змия, човек и птица. Змеят има крила, крака и опашка, владее вихрушки, пред които се извива като дълги планини. Змеят в по-малък вид се представя като смок и змия. Управлява гръмотевици, прави облаци, излиза и влиза през комина.

В народните песни е отразен образът на змея-змия, по-точно на митологизираната змия. Обикновено тя е многоглава и многоопашата, което е хипорболизация на нейната сила. По своите функции тя е по-скоро ламя, отколкото змей. в образа на тази змия и в нейната дейност се съдържа нещо, напомнящо космическо разрушение. в народната песен << Груица юнак и люта змия >> се описва нейният облик така:


усили се люта змия,

люта змия у планина,

у планина, у пещера,

люта змия трооглава,

трооглава, шестоглава,

дванаесеопашата.

Силом сили по планина,


по планина, по рудина,

та заплела три планини,

три планини, три клисури,

разселила три градове

и сапрела девет сватби ...

В народното съзнание змеят е необикновено силен. С едно духване може да извади и най-големите дървета, а с едно поемане на дъх да ги изправи.

Змеят напомня човека и по някои черти от поведението си. Той се храни, пие, влюбва се, жени се, може да има деца, самият той се ражда и умира. Наред с белия хляб от най-чистите и едри зърна, гъстото вино, което се носи в кърпи и е получено от най-зрялото и черно грозде, той най-много обича млякото.

Змеят обитава пещери, дупки, пукнатини, живее във високи планини, скали и грамади. Известни пещери, за които се разказва, че там живеели змейве, са Рабишката пещера и пещерата до с. Пирин. Според други народни поверия змейовете посещават и живеят в извори, реки и кладенци.

Според българските народни представи змеят е добро и благоразположено към човека същество. То е стопанин на землището на селото и го пази от лами, хали и другоселски змейове, от градушки и бедствия. Където има змей, има плодородие, защото прогонва градоносните облаци.

Вярването за стопанската функция на змея е разпространено преди всичко в Западна България. Почти всяко село има змей, който пази селището и прогонва другите змейове, които се опитват да откраднат плодородието. В Югозападна България се разказват случки, от които личи колко силна е била в миналото вярата в тези митични същества.

В народните песни също проличава връзката на змея с плодородието. младо змейче се провикнало от висока могила, който е юнак, да се пребори с него. Храбър момък се бил с змейчето, ударил го в черна земя, потрошил го, поглобил го, << потънало й девет боя в черна земя >>. След това обаче настъпила суша:


на туй място дъжд не фана,

дъжд не фана, сняг не фана,

сняг не фана, дъжд не капна.



Змейовете са и първи помощници на св. Илия в борбата с халата. Щом светецът забележи някоя хала да обира нивите, той свиква змейовете и ги качва на колесницата и заедно с тях стреля по халата да я убият.

Според народните поверия в борбата с халите змеят е по-силен, но все пак не е неуязвим. Единственото средство, с което халите могат да го наранят, е ако го ударят, макар и с парче от подница. Ако змеят бъде наранен - на това място пада пороен дъжд и град.

Вярването, че когато вали силно, змея е паднал, показва връзката на змея с водната стихия и ролята му в регулирането на водния баланс.

Според народните представи, широко застъпени и в народното песенно творчество, змеят може да се влюбва в обикновена девойка или жена, а съответно змеицата - в младеж. причина за залюбването може да бъде и нарушаването на някои забрани. Радка била залюбена от змей, защото майка й като малка я слагала, дето стъргала хляба, и мотала прежда над нея. в народната песен девойката проклина майка си, че я залюбил змей, защото като малка я оставила да спи там, дето << измиват съдини, изливат помия и софра се изхвърля >>.

Змейничавите от малки са неразговорливи, затворени, избягват срещи с хората, не обичат веселието, разговарят със себе си. Любената от змей е чужда за света - небрежна към външността си, посърнала и бледа, несресана и неумита:


Хубава бяла Бояно,

откак те мама родила,

доде си мома порасла,

мама те не е видяла,

умита и пременена.


Съществува убеждението, че когато девойката или жената сподели с някого за любовта си, тя веднага умира. Интересното, е че сватбата със змея е метафора на смъртта.

В народната песен Радка се обръща към майка си:


Жениш ме, мамо, годиш ме,

ала ме, мамо, не питаш,

че женя ли се или не?

Мене ме, мамо, змей люби,

змей люби, змей ще ме вземе.



В една народна песен се представя и момент от сватбата със змея:

... Чешмир се порта отвори,

пълен се дворът напълни

с змееве още с змеици.

Змеици Радки думаха:

Радо ле, мома хубав,

разплитай тънки плетенки -

нашенско ще те оплетем,

нашенско, радо, змеинско.


Макар, че змеят заема особено голямо място сред митологичните персонажи у българите, в последно време се отрича неговото реално съществуване за съвременността, но не и за миналото, в което той изпълнява не малка роля в народното съзнание.