shkolakz.ru 1 2 ... 10 11




Съдържание 2


Увод
3


I. Мегалитите - обекти на културния туризъм

1. Културният туризъм и културно наследство 5

2. Антропогенни ресурси – туристическа интерпретация 11

3. Мегалитите - част от културното наследство 20


ІI. Времеви
и пространствени характеристики на

мегалитната култура 23


  1. Мегалитната култура – хипотези, артефакти и легенди 23

  2. Мегалитите в Европа 33

  3. Мегалитната култура на островите в Средиземноморието 50

4. Мегалитите по света 58


III. Мегалитите по българските земи
63

1. Поява, датировка и развитие на мегалитната култура по

българските земи 63

2. Видове мегалити и разпространението им в България 64

3. Източни Родопи - дестинация на мегалитната култура 74


Заключение
85

Кратък терминологичен речник
88

Литература
109


Увод


Туризмът е феномен, бизнес и рекреация и се превръща в неотменима част от начина на живот. Той може да бъде средство за повишаване качеството на икономическия, социокултурния и екологичния аспект на живота на хората. Основният въпрос за неговото успешно развитие е да се разработи и реализира стратегия, водеща до устойчива туристическа индустрия. Стратегия, която да носи дългосрочни ползи на трите основни социални групи в туристическия процес – местното населението, туристите и извършващите туристическите услуги, без да се вреди на природната и антропогенната среда в дестинацията.

Туризмът като обект на познание и управление изисква интердисциплинарност на знанията. Той става част от начина на живот на все повече хора по света. Глобализацията, знаков компонент на която се явява туризмът, определя и нов подход в управлението му – променят се неговите принципи, методи и начини на реализация на функциите му. Ключово значение придобиват проблемите по опазването и туристическата интерпретация на световното и националното природно и културно наследство, устройството и използването на рекреационните територии, екологосъобразността на видовете и формите на туризъм и тяхното устойчиво развитие. В зависимост от продуктовите структури на туризма той се интегрира и си взаимодейства с културата, образованието, здравеопазването, екологията.


Приоритетна насока в устойчивото развитие на туристическата индустрия е културният туризъм. Неговото бъдеще и опазването на културното наследство в изключителна степен зависи от това, кой го управлява, кои са неговите субекти. Частните музеи, концесионирането на културни ценности, меценатството са форми на активизиране на предприемачеството и повишаване на икономическата ефективност, но от това не следва, че културният туризъм и особено неговата ресурсна основа – културното наследство, трябва да бъдат меркантилизирани изцяло.

Взаимодействието между социо–културната среда и туризма изисква оптимално решаване на въпроси като: културното наследство и социалната практика като туристически ресурси; дестинации и приемащи общности; световни цивилизации и религии и тяхната туристическа интерпретация; разработването на продуктовите структури на видовете и формите на културния туризъм – културно–исторически, религиозен, етноложки, езотеричен. Познанията за антропогенните туристически ресурси също изискват широк теоретичен профил и многообразие на знанията, отнасящи се до научни дисциплини като история, археология, културология, антропология, етнология и др.

Развитието на културния туризъм изисква и добро взаимодействие между институционалното и стопанското управление при ясно разграничаване на държавните и бизнес функции, без те да се противопоставят, взаимно изключват и пречат за постигане на общата цел. За това е нужно разработването на ясна визия, правилна мисия и дългосрочни цели на развитие, както и адекватни форми на сътрудничество и гъвкави финансови механизми.

Изграждането на сполучлива визия се определя от възможността да се изведат уникалните характеристики на една страна като дестинация за културен туризъм. За Гърция това са Минойската цивилизация и древна Елада, за Италия – Римската империя, за Египет – артефактите от династиите на фараоните. За България, това биха могли да бъдат мегалитната и тракийската култури.

Монографията е опит за систематизация и туристическа интерпретация на културните ценности от мегалитната епоха. Тя е посветена на недостатъчно отразени в научната литература проблеми по опазването и управлението на тази част от културното наследство. Разработката не претендира за приноси в сферата на историята и археологията. Целите, които си поставя, са свързани със стратегията за развитие на културния туризъм и неизползваните възможности за включването на мегалитните паметници в туристическите културни продукти.

В научната литература, посветена на проблемите на мегалитната култура, се срещат редица терминологични несъответствия и различия по отношение на датировката им, използване на различни подходи при определянето на техния произход и предназначение. В монографията са изложени различните гледни точки, подчертавайки необходимостта от интердисциплинарност на подходите на изследване на обекта, което би довело до сближаване на спорните постановки и методологически различия. Задачата, която е поставена, се облекчава от обстоятелството, че се търси туристическа интерпретация на мегалитните паметници, което позволява по-свободното им разглеждане, без навлизане в тясно специализирани научни области, в които авторът не претендира да е специалист. Нещо повече, в разработката са включени митове, легенди и предания, както и отхвърлени като ненаучни тези, което способства за туристическата анимация при тяхното включване в културни туристически продукти.

В разработката са обхванати проблемите, свързани със същността, характеристиките и видовете културен туризъм. Направена е класификация на антропогенните ресурси, както и методика за тяхната туристическа интерпретация. Анализирани са времевите и пространствените характеристики на мегалитната култура. Тематиката е третирана през призмата на новата правна рамка и стратегически подходи в опазването и управлението на културното наследство. Европейските политики за устойчиво развитие поставят нови изисквания и критерии към антропогенните ресурси и туристическа интерпретация на културните ценности. Културният туризъм се превръща в един от приоритетите на правителствената програма, както и на стратегията 2020. Монографията съдържа и кратък терминологичен речник, обхващащ основните понятия и ключови думи в сферата на културното наследство, мегалитната култура и културния туризъм.



I. Мегалитите - обекти на културния туризъм


1. Културният туризъм и културно наследство


Същността и характеристиките на културните туристически потребности обхваща всички аспекти на организираното туристическо пътуване. Световната организация по туризъм (СОТ) дефинира културния туризъм като “движение на хора със силна културна мотивация – изящни изкуства, пътуване до фестивали и други културни събития, посещения на забележителности и паметници”.

Характеристиките на културния туризъм могат да бъдат определени в зависимост от функциите, които той изпълнява в индивидуалния и социалния живот на хората, в зависимост от неговите структуроопределящи компоненти и от същността на туризма като бизнес, феномен и рекреация.

Културният туризъм е феномен - социално-икономическо явление с многостранен и комплексен характер. Той е туристическа интерпретация на антропогенни ресурси и отразява потребности, насочени не само към възстановяване и рекреация, но и към усъвършенстване на човека. Като технология, удовлетворяването на тези по същество вид културни потребности е свързано с туристическо пътуване и ползване на туристически услуги. Те са индивидуализирани чрез субективизация на възприятията, имат своите времеви и пространствени характеристики с акцент върху социалното, духовното и интелектуалното.

Ролята на туризма се изразява чрез реализацията на рекреационни, познавателни и развлекателни функции. При културния туризъм доминираща е познавателната функция, съчетана с развлекателните елементи на туристическата анимация.

Участниците в него са със сравнително високо културно равнище. Те имат по-високи изисквания към качеството на туристическия продукт, най-вече към неговите информационни аспекти, притежават знания за културните туристически продукти и отделят повече средства за задоволяване на своите интелектуални интереси.

Специфична характеристика е динамичният жизнен цикъл на продукта – бързо въвеждане, възход и спад на туристическия пазар. Причините са в по-тесния сегмент от туристическия пазар и фактът, че културните туристически обекти се използват почти еднократно. Те са предмет на еднократен познавателен интерес. Това налага непрекъснатото обновяване и разширяване на съпътстващите услуги и по-гъвкава маркетингова политика в търсене на целеви пазари.


Ресурсният потенциал за развитие на културния туризъм е впечатляващ. Територията на хилядолетна България, заемаща само около 2 % от територията на Европа, е била средище на многобройни световни цивилизации и култури. Културното наследство на страната съдържа над 40 000 исторически паметници, 36 културни резервата, 160 манастира, 330 музеи и галерии. По техния брой страната ни се нарежда заедно с Италия и Гърция в първата тройка на Европа. Многобройни са културно-историческите паметници – праисторически находки, тракийски гробници, скални ниши и светилища, артефакти от древногръцката и римската епоха, обекти от Византийската и Османската империи, исторически паметници от времето на Първото и Второто Българско царство, архитектурни забележителности от епохата на Възраждането.

Разбирането на същността и значението на културното наследство е необходимо условие за вземане на стратегически решения, осигуряващи неговото опазване и устойчиво развитие на културния туризъм. Културното наследство съхранява историческата памет на човешките общности. То допринася за националната идентичност и неговата научна и културна стойност прави различима съответната страна, подобрява нейния имидж. Културните ценности са достояние на човечеството и на отделните народи и се намират под закрилата на държавата. Собствеността върху тях може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица. Културна ценност е всяко недвижимо и движимо автентично материално и нематериално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна и културна стойност и притежава обществена значимост.


ВИДОВЕКУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ


1. Археологически обекти и резервати

2. Произведения на изящни и приложни изкуства

3. Народни занаяти

4. Архитектурни обекти и комплекси

5. Етнографски обекти и комплекси

6. Исторически обекти и комплекси

7. Образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура

8. Природни ценности (образци) – антропологически останки

9. Индустриално наследство

10. Документално наследство

11. Аудио – визуално наследство

12. Устна традиция и език

13. Книжовни и литературни ценности

14. Обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания

15. Музика, песни и танци

16. Народна медицина

17. Кулинарни и етноложки традиции

18. Народни игри и спортове



Културното наследство се подразделя на материално (недвижимо и движимо) и нематериално, а културните ценности в зависимост от тяхната културна и научна стойност на категории на световно, национално и местно значение. Критериите пространствена структура и териториален обхват класифицират недвижимите културни ценности на единични и групови, които от своя страна са ансамбъл, комплекс, историческо селище и историческа зона. Движимите културни ценности се класифицират по критериите исторически период и научна и културна област, към която принадлежат.

Конвенцията на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство определя обектите на културното наследство като:

- паметници - произведения на архитектурата, монументалната скулптура и живопис, елементи или структури с археологически характер, надписи в пещери и групи елементи, които имат забележителна универсална ценност от гледна точка на историята, изкуството или науката;

- ансамбли - групи изолирани или обединени постройки, чиято архитектура, единство или връзка с пейзажа представляват универсална ценност;

- забележителни места - произведения на човека или съвместни творения на човека и природата, както и зони, включващи археологически забележителности, представляващи универсална ценност от гледна точка на историята, естетиката, етнологията или антропологията.


Според критериите на тази международна конвенция български културни ценности, с общочовешка стойност от категория световно значение” са: Боянска църква, Старинен Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Казанлъшка гробница, Рилски манастир, Свещарска гробница.

Мегалитите са културни ценности от археологическото културно наследство. Част от тях са признати за паметници на културата със световно значение – Стоунхендж, менхирите в Карнак – Бретан, Мегалитните храмове на Малта и др.

Нематериалното културно наследство обхваща уникални и същевременно общочовешки културни ценности. Те са проект на ЮНЕСКО за културното наследство „Живи човешки съкровища”, който е свързан с издирването, проучването и популяризирането на специфични традиционни дейности и умения, различни форми на традиционната култура – разказване, музикален и танцов фолклор, бит, обичаи, традиции, обредност, традиционни производства и народна медицина. Представят живи традиции – музика и танци, като аржентинското танго и мексиканския обичай „Танц във въздуха”. Българска част от него засега са Нестинарството и оригиналното пеене на Бистришките баби.

България е регионален център за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. То е включено в Националната система по опазване на културното наследство и се регламентира от съответна нормативна уредба, която го класифицира на:

- устни традиции и форми на изразяване, включително чистотата на езика;

- художествено – изпълнителски изкуства;

- социални обичаи, обреди и празненства;

- знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;

- знания и умения, свързани с традиционни занаяти.

Нематериалните културни ценности се водят в регистър на Министерството на културата.

Туризмът е сфера, използваща културното наследство на човечеството и носеща своя принос в неговото обогатяване. Един от основните проблеми на стратегическото управление на туризма е свързан с устойчивото развитие на антропогенните ресурси, които са невъзстановими. Това изисква разработването и използването на специализирани подходи, методи и техники за тяхното опазване, туристическа интерпретация и използване. Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване и идентификация на културни ценности и археологически обекти. Той включва и тяхното документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация.


Опазването на културното наследство е функция и задължение на органи и институции, организирани в национална система на републиканско, регионално и местно равнище. Държавната политика в тази сфера се провежда от Министерския съвет, който делегира част от правомощията на Министъра на културата и на кметовете и общинските съвети. Правителството утвърждава плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности и взема решения за тяхното концесиониране в съответствие със Закона за концесиите. Мониторингът, както и методологията и режимите за тяхното опазване се осъществяват от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценност и Центъра за подводна археология.

Методологията и инструментариумът за опазване на културното наследство включват задания за проектиране, планове за опазване и управление, устройствени схеми и планове. Регламентирано се разработват и заданията за проекти на музейни сгради и постоянни музейни експозиции; инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално – декоративни структури и елементи в публичните пространства в урбанизирани и извънселищни територии. Дългосрочните проекти за опазването и управлението на културното наследство осигуряват неговото съхраняване, обогатяване и предаване на следващите поколения. От друга страна, те създават необходимите условия за най-ефективно използване на културното наследство с познавателни, образователни, социални и икономически цели.

Постигането на познавателните цели до голяма степен зависи от популяризирането на културното наследство и развитието на културния туризъм - неговия маркетинг, постоянна реклама и специализирани рекламни издания; популярни образователни програми и достъпни мултимедийни продукти за формиране на познания и нагласа за пътувания до туристически обекти – културни ценности.

Стратегически подход в развитието на културния туризъм е реформирането на музейната мрежа на страната, нейното разширяване в тематичен и териториален аспект. За нуждите на туризма е необходимо да се осъвременят формите на презентация – мултимедийно представяне и анимация на движимите културни ценности съобразно историческия период и културната област, към която принадлежат. Решаващо значение има подобряването на координацията с местните органи на самоуправление и изграждане на клъстери, обмен на експонати между националните, регионалните и местните музеи, включването им в туристически програми и турове.


Класически пример е анимационната програма „Звук и светлина”, която чрез използване на технически средства, създаващи светлинни и звукови ефекти засилва атрактивността на културно – историческите туристически обекти. В повечето случаи те се представят заедно с други продукти на туристическата анимация – възстановки на исторически събития, театрални и музикални представления, демонстрация на облекло, ритуали и обичаи. Началото е поставено във Франция (културно – историческия тур „Замъците на Лоара„). Известни са представленията при Акропола, Колизея, Египетските пирамиди, Китайската стена. В България с традиции е спектакълът на крепостта Царевец във Велико Търново.

България може да се развие като регионален център за културен туризъм. Реален е приносът на страната в развитието на културния туризъм в Югоизточна Европа, особено на транснационално регионално ниво. Добра практика е реализацията на регионалния проект “Културни коридори на Югоизточна Европа – общо минало и споделено наследство, ключ към бъдещо партньорство”. Той представлява регионална мрежа за културен туризъм, съставена от осем балкански държави и неговата цел е да се покаже уникалността на Балканите като мост между религиите и цивилизациите, а не като “люлка на раздори”. Културните коридори от Адриатика до Черно море и от Средиземно море до Карпатите, датиращи от различни епохи и създадени от различни цивилизации, се разглеждат като културен феномен, който разкрива нови политически, икономически и социални възможности.


Културни коридори на Югоизточна Европа

• Културен коридор по древноримския път Виа Егнация – свързва Адриатика с Истанбул

• Културен коридор по Диагоналния път (Виа Милитарис) – свързва Западна Европа с Азия

• Културен коридор по Дунавския път

• Културен коридор по древноримския път Виа Понтика – по крайбрежието на Черно море


• Културен коридор по Западния трансбалкански път

• Културен коридор по Източния трансбалкански път




Антропогенните ресурси, продуктовите структури и дестинациите на културния туризъм се групират спрямо определени класификационни критерии:

- научно познавателни, образователни и развлекателни аспекти на културния туризъм;

- вид на туристическите антропогенни ресурси;

- обекти на културния туризъм.

Един от основните видове културен туризъм е културно-историческият. Негов ресурс е културното наследство и териториалното разположение на културните ценности и определя дестинациите на културния туризъм. Артефактите на движимото и недвижимото културно наследство, както и събитията и явленията на нематериалното наследство се интерпретират туристически. Въз основа на културните туристически обекти се разработват и конкретните културно-исторически турове, техните видове, организация и особености. Класификацията на културния туризъм може да продължи като се използват следните критерии:

- цел и мотивация на участниците – общи културно-познавателни маршрутни пътувания, специализирани образователни организирани пътувания, организирани туристически пътувания по професионални интереси;

- форма на реализация – индивидуални, групови, организирани, неорганизирани, краткотрайни, дълготрайни, по обиколни и линейни маршрути;

- използван транспорт – автомобилни, влакови, круизни, самолетни, комбинирани;

- възраст – за деца, за младежи, за възрастни, за туристи от “третата възраст”.

Продуктовите структури на културно-историческия туризъм се изграждат върху антропогенни ресурси, включващи артефакти от различните цивилизации и култури. Според принадлежността им към определен исторически период могат да се разработят специализирани турове, включващи паметници на културата от праисторията, античността, Средновековието, Възраждането и съвременността. С огромен потенциал и уникалност са антропогенните ресурси, свързани с мегалитната и тракийската култура. За тяхната туристическа интерпретация, промоция и реклама е целесъобразно разработването на Национална стратегия, която да бъде ресурсно осигурена и да координира дейността на отговорните и заинтересовани институционални, териториални и бизнес-субекти на управление.


Посещенията на обекти от мегалитната култура е преди всичко форма на културно историческия туризъм. Същевременно, липсата на систематизирана и достоверна информация прави мегалитите загадъчни, тайнствени, необясними – обекти и на езотеричния туризъм. Като се прибави и тяхното местоположение, култово предназначение и характеристики – свещени пространства, енергийни центрове, специфичното въздействие на скалите, позиционирането им към слънцето – всичко това създава особена атмосфера на езотеричност и усещане за досег до незримото и скритото познание.



следующая страница >>