shkolakz.ru 1
Проект



Проектозакон за допълнение и изменение на закона за корпоративното подоходно облагане


§ 1. Чл. 44 ал. 1 се изменя така: “Корпоративният данък е в размер 10 на сто”.


§ 2. Чл. 34 ал. 1 се изменя така: “Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци (в т.ч. на общините), и чуждестранни лица, не се облагат с данък.


Поради горната промяна отпадат ал. 2,3,6 и 8.


§3 В чл. 47 отпада първата част от изречението: “Данъкът по чл. 34, ал. 1 е в размер 7 на сто”. Така текстът добива следния вид: “Данъкът по чл. 34, ал. 4 е 15 на сто”.


Мотиви


Данъкът върху печалбата оказва силно влияние върху решенията на предприемачите. Равнището на този данък е важно при международната конкуренция за привличане на капитали – страните с по-ниски данъчни ставки при равни други условия привличат много повече чужди инвестиции, отколкото страните с високи данъци. Подобно е положението и при данъка върху дивидентите. Комбинираната тежест на двата данъка определя ефективното облагане на печалбата.

От друга страна, корпоративният данък и данъка върху дивидентите са важни и за местните инвестиции в икономиката – ако нивото на данъка е високо, местните инвестиции ще са по-малко, ще има и по-малко предприемаческа активност. От макроикономическа гледна точка данъкът върху печалбата е данък върху инвестициите, а, тъй като инвестициите се финансират от спестявания, това е и данък върху спестяванията. Когато се облага с данък една стока, тя се произвежда и потребява по-малко, защото стоката става по-скъпа. По същата причина, когато инвестициите и спестяванията се облагат с данък, това води до по-малко инвестиции и спестявания в икономиката. В крайна сметка, по-малкото инвестиции в икономиката означават по-бавно икономическо развитие.


Конкуренцията за привличане на чуждестранни инвестиции става все по-сериозна, така че България трябва да подобри данъчното си законодателство, следвайки най-добрите европейски примери.


Международни сравнения

В Естония ставката по данъка върху печалбата е 26%. Има обаче едно важно уточнение - реинвестираната печалба не се облага. Според изследвания на данъчното бреме в Естония комбинацията от 26% ставка за разпределената печалба и нулева ставка за неразпределената печалба води до ефективно облагане от само 6% на печалбата в балтийската страна. С други думи, спокойно можем да приемем, че облагането на печалбата е най-ниско в Естония в сравнение с всички останали Европейски страни. В резултат на това, заедно с други пропазарни реформи, Естония е на четвърто място в световната класации за икономическа свобода и се радва на много бързо икономическо развитие.


От началото на 2005 година Сърбия намали корпоративния си данък до 10%, за да насърчи инвестициите, предприемачеството и ръста на заетостта в страната. В Черна гора управляващите отидоха още по-далеч като приеха 9% данък върху печалбата. И там икономистите в правителството целят да ускорят икономическото развитие чрез по-ниските данъчни ставки. Тези две страни, отчитайки своята изостаналост от европейския равнища на доходи, възприеха политика на поддържане на най-ниски ставки в Европа по данъка върху печалбата, за да могат в кратки срокове да осигурят висок ръст на икономиката и доходите. Ирландия е един от най-показателните примери за положителните ефекти от ниските данъци. Само преди 15-20 години тя беше бедна европейска страна, докато днес тя е втората най-богата страна в Европейския съюз. Това се дължи в голяма степен на поддържането на най-нисък корпоративен данък в Европа, ниски осигуровки и малка намеса на правителството в икономиката. В момента данъкът върху печалбата в Ирландия е 12.5%.


Таблица: Данък върху печалбата в Европа


1Естония

26% (0%)

Черна гора

9%

Сърбия

10%

Ираландия

12.50%

2Кипър

10% (15%)

Македония

15%

Латвия

15%

Литва

15%

България

15%

Румъния

16%

Унгария

16%


Колко ще струва и как да се финансира реформата:

Чисто математически погледнато, намаляването на корпоративния данък до 10 на сто и премахването на данъка върху дивидентите би трябвало да намали приходите в бюджета с около 370 млн. лева. Ако обаче, сравним приходите в бюджета от двата данъка до месец юни 2005 г. спрямо тези за същия период на 2004 г., се вижда, че въпреки, че и по двата данъка ставките през 2005 г. са по-ниски, приходите нарастват с около 9%3. През 2005 г. ефективното облагане на печалбата е 21%4, а през 2004 г. е 31.6% и въпреки намаляването на облагането с около 1/3 се отбелязва нарастване на приходите. Обяснението за това, е че по-ниските ставки стимулират излизането на много фирми от сенчестата икономика “на светло”. Намаляването на корпоративния данък до 10 на сто и премахването на данъка върху дивидентите ще доведе до това, че разходите на фирмите за работа в неформалната икономика ще бъдат по-високи от съответните разходи “за работа на светло”, което значително ще намали стимулите за неформални дейности.


Въз основа на горните разсъждения може да се направи извода, че приходите от корпоративния данък през 2006 г., въпреки намаляването на ставките, ще бъдат над нивото на приходите от 2005 г.


Финансиране на реформата:

Вече няколко поредни години в бюджета се реализират сериозни излишъци. Ако сегашното правителство не предприеме драстично увеличение на разходите, в бюджета през следващата година отново ще има значителен излишък. Тези средства ще бъдат няколко пъти по-големи от необходимите за финансиране на реформата.

Освен това по-ниското облагане ще доведе до повече инвестиции, нарастване на бизнес активността и съответно на базата за облагане, което ще увеличава приходите в бюджета, което като ефект се наблюдава и през 2005 г.


Вносители:

н.п. Надежда Михайлова и група народни представители


1 За реинвестираната печалба ставката е нула.

2 Ставката е 15% при печалба над определен размер.

3 Приходите до месец юни 2005 г. са 663 млн. лева, а за същия период на 2004 г. – 609 млн. лева.

4 Ефективното облагане е комбинираната ставка от данъка върху печалбата и данъка върху дивидентите. През 2005 г. спрямо 2004 г. ставката по корпоративния данък намалява от 19.5 до 15 на сто, а по данъка върху дивидентите е редуцирана от 15 до 7 на сто.